Анална фистула МКБ K60.3

В рубриката фисура и фистула на ануса и ректума се включват различни болестни единици в зависимост от особеностите в болестния процес.

Анална фистула се развива при определени обстоятелства, като макар и не особено често срещано състояние в клиничната практика, крие своите рискове и обикновено е силно болезнено и причиняващо изразен дискомфорт и смущение у пациентите. Предприемането на необходимите мерки при първите признаци на болестта намалява рисковете от развитие на различни по тежест и особености усложнения.

Анална фистула: особености и симптоми

Аналната фистула е малко каналче, което се формира между аналния канал и кожата около ануса. Обикновено фистулата завършва с едно или няколко отвърстия по кожата в тази област. Тя е болезнена и може да доведе до кървене или секреция при преминаване на фекалните маси. Съществуват различни видове фистули, като някои имат само един канал, а при други той се разклонява на няколко отвърстия.

Аналните фистули са по-често срещани при мъжете на възраст между 20 и 40 години. Често се развиват на мястото на анален абсцес, когато той не е напълно излекуван. Фистула може да се образува и при състояния като колон иритабиле, улцерозен колит, болест на Crohn.

Най-честата причина за образуване на анална фистула по данни от различни източници е аналният абсцес. Абсцесът представлява ограничена от околните тъкани гнойна колекция, като води началото си от бактериалното инфектиране на анална жлеза.

По-често това се случва при пациенти с увредена имунна система (болни от СПИН, след лъчетерапия или химиотерапия, при наличие на прогресирал неопластичен процес и други). Абсцесите се лекуват с подходящ антибиотичен курс, чрез дрениране и подходяща хигиена в областта. Фистула се формира при липса на лечение на абсцеса или при неправилно и/или непълно лечение на състоянието.

Анална фистула може да се развие в резултат на вродена аномалия или язва на червата и е често усложнение при състояния като хроничен улцерохеморагичен колит, болест на Крон, дивертикулит. Различни инфекции също могат да бъдат причина за възникване на анална фистула, като такива например са туберкулоза, СПИН, хламидиаза, сифилис и други. Фистули могат да се получат и при карцином на правото черво, както и неоплазми с различна локализация.

Аналните фистули се класифицират в зависимост от тяхното местоположение и близостта с аналните сфинктери.

Различават се:

• интерсфинктерна фистула: фистулният канал пресича вътрешния сфинктер и се отваря на повърхността на кожата около ануса
• транссфинктерна фистула: фистулният канал преминава през вътрешния и външния сфинктери и тогава се отваря на повърхността на кожата около ануса
• субмукозна фистула: при този вид фистулата преминава повърхностно и не засяга сфинктерния мускул
• екстрасфинктерна фистула: фистулният канал започва от ректума или сигмоидното дебело черво и се отваря в кожата, заобикаляща ануса

Типичните симптоми на аналната фистула са зачервяване, сърбеж, болка, дискомфорт, подуване в областта, периодично изтичане на секрет (кръв, изпражнения или гной) от отвора на фистулата.

Възможни са още кървене, болезнена дефекация, неприятна миризма, фебрилитет (повишение на телесната температура) и други. Характерно за фистулите е, че те много често рецидивират, могат да се затворят спонтанно и да се появят отново.

Рискът от рецидиви и възможността от развитие на фекална инконтиненция (невъзможност за волево задържане на фекалните маси) са сред най-честите усложнения на аналната фистула.

Диагностика и лечение при анална фистула

Поставянето на диагнозата при пациентите с анална фистула обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти, като важно в случая е изключване на по-сериозни причини и заболявания, криещи се в изявата на фистулата.

Диагнозата анална фистула се основава на следните принципи:

• анамнестични данни: снемане на подробна анамнеза за заболявания, които имат отношение към формирането на анална фистула и изясняване на евентуалните рискови фактори, допринесли за нейното развитие
• физикален преглед: оглед на кожата около ануса за наличие на отвърстия, зачервяване и секреция, болка при палпация
• ректално туше: целта на изследването е да се открие вътрешният отвор на фистулата
• образна диагностика: в зависимост от състоянието на отделния пациент може да се наложи допълнително извършване на ректоскопия, фистулография, рентгенография, компютърна томография и други

В диференциалната диагноза на заболяването е важно изключването на подлежащи автоимунни, инфекциозни и неопластични процеси, които могат да протекат с подобни прояви и развитие на фистула.

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с анална фистула, се определя индивидуално, като обикновено се прилага оперативно лечение в комбинация с някои консервативни методи с оглед постигане на оптимални резултати и намаляване риска от рецидив на състоянието.

Основното лечение е хирургично, като се използва обща или локална анестезия в зависимост от избраната оперативна техника и методика. Основен метод е фистулотомията. Той се състои в срязване и отваряне на фистулния канал по цялата му дължина и изчистване на съдържимото.

Когато фистулата преминава през двата анални сфинктера, се използва лигатурен метод, като във фистулния канал се оставя хирургичен конец. Според друга техника във фистулния ход се инжектира фибриново лепило. При някои пациенти може да се наложи извършването на колостомия с последващи грижи и мониторинг.

Най-важните усложнения, свързани с хирургичната намеса, са инфектиране на фистулата и инконтиненция, която се развива при увреждане на сфинктерите.

За намаляване на риска от развитие на постоперативни усложнения при много от пациентите се назначава подходящо консервативно лечение, общи мерки, при нужда и физиотерапия с цел оптимално и пълно възстановяване, допълнително намаляване рисковете от рецидив на фистулата.

Липсват специфични профилактични мерки срещу появата на анална фистула, като се препоръчва ранно, пълно и адекватно лечение при наличие на абсцес (като една от основните причини, водещи до формиране на фистула).

Прогнозата при анална фистула се определя индивидуално при всеки отделен пациент в зависимост от особеностите в протичането и терапевтичния отговор спрямо приложеното лечение.

Заглавно изображение: freepik.com