Анална фисура, неуточнена МКБ K60.2
Аналните фисури най-общо се подразделят на остри и хронични в зависимост от давността на проявите (при персистиране до четири седмици се говори за остра, а при персистиране над четири седмици се говори за хронична анална фисура). При невъзможност за определяне особеностите и давността на проблема се касае за анална фисура, неуточнена.
Характерни особености и симптоми
Аналните фисури са линеарни язви или цепковидни рани, най-често локализирани по задната комисура на ануса. Аналните фисури са сравнително често срещано заболяване, като засягат в еднаква степен представителите от всички възрасти, но се описват най-често в средна възраст. Сравнително често се срещат и при кърмачета (особено при склонни към констипация, при често използване на клизми, при неправилно използване на ректален термометър), както и при хора в напреднала възраст. В еднаква степен се засягат представителите на двата пола.
Аналната фисура може да се обърка с хемороиди, анален абсцес, анален рак или венерическо заболяване. Когато има съмнение за фисура, но от първоначалния преглед не може със сигурност да се каже, че е случаят е такъв и не може да се определи давността на болестния процес, се поставя диагнозата анална фисура, неуточнена.
За появата на анална фисура благоприятстват различни рискови фактори, като сред най-често описваните се включват констипация (запек) с трудно изхождане и твърди, обемисти фекални маси, хронична диария, в хода на някои други заболявания с инфекциозен или автоимунен характер (например при болест на Crohn, ХИВ, СПИН, сифилис, туберкулоза и други). В тези случаи се разкъсва най-често задната комисура. Фисури на ануса се срещат и при хемороиди или при разязвяване на ануса при изтичане на постоянен секрет от него вследствие на хронични колити, много често при болест на Крон. Състоянието може да се развие и вследствие на вагинално раждане, при анален полов контакт, при неправилно извършване на ендоскопско изследване, използване на клизми и други.
Оздравяването на получените фисури се затруднява от постоянно замърсяване и спазмите на сфинктерите.
Клиничната картина при анална фисура, неуточнена, показва редица особености при отделните пациенти, като водещ е болковият синдром по време на дефекация.
Клиниката се характеризира с парене и нетърпими болки по време на дефекация, които продължават дълго време след нея (при някои пациенти болките могат да продължат дори до 12 часа след дефекацията). Поради силната болка, която може да доведе болните до припадък, те избягват да ходят по голяма нужда. Всяка необходимост от дефекация представлява ужас за болния. Поради това запекът е често явление, като се създава порочен кръг. Полученият запек увеличава разраняването на ануса, влошава протичането на заболяването и забавя възстановяването.
Сред другите основни симптоми се включват кръвотечение, което е в края на дефекацията и обикновено не е обилно (което се използва за диференциране от хемороидална болест), както и спазъм на аналния сфинктер, като резултат от дразненето на болковите рецептори. При някои пациенти се описват и общи прояви, гадене, често между болковите епизоди засегнатите се оплакват от парене, сърбеж и дискомфорт в областта.
Полезна и подробна информация може да намерите в раздел Здравни проблеми (Анална фисура).
При липса на подходящи и своевременни лечебни мероприятия състоянието може да хронифицира, както и да предизвика различни по вид и особености локални усложнения.
Поставяне на диагнозата и лечение при анална фисура, неуточнена
Поставянето на диагнозата при анална фисура, неуточнена, обикновено не представлява затруднение за опитните специалисти и се осъществява по характерните оплаквания и обективната находка при проктологичното изследване.
Данните от анамнезата могат да подпомогнат изясняването на въздействието на определени рискови фактори, съдействали за поява на болестта (съответно да се изготви план за отстраняването или неутрализирането на действието на тези фактори).
Данните от прегледа и извършеното ректално туше обикновено са достатъчни, в комбинация с анамнезата, за поставяне на диагнозата.
При някои пациенти са налице известни затруднения в диагностицирането на болестта във връзка с необходимостта от изясняване на състоянието, поради което при тях може да се наложи извършването на ендоскопско изследване, аноректална манометрия, аноскопия и други по преценка на лекуващия лекар с цел потвърждаване на диагнозата и диференциране от другите възможни причини за поява на рагади и лезии в аноректалната област.
В диференциално диагностичен план трябва да се отдиференцира от хемороиди, анален абсцес, анален карцином, венерическо заболяване, някои болести с инфекциозен, автоимунен или неопластичен характер и възможна идентична локализация на промените.
Терапевтичният подход при пациентите с неуточнена анална фисура се определя индивидуално в зависимост от оплакванията им, тежестта на проявите, давността на болестния процес и някои индивидуални особености.
Най-общо лечението бива консервативно (диета, локални средства, медикаментозно лечение, общи мероприятия) и оперативно (инцизия, склерозираща терапия, отстраняване на дефекта и други).
Консервативното лечение има успех предимно при острите фисури, като основната цел е облекчаване проявите на констипацията (назначава се диета, богата на фибри, добавки, съдържащи влакнини, прием на повече течности, а при нужда и лаксативни средства), ускоряване на епителизацията (назначават се локални или перорални средства, съдържащи определени аминокиселини, мастни киселини и други субстанции за подобряване на локалното кръвоснабдяване и епителизацията), локално облекчение на проявите (назначават се локални средства с нитрати, калциеви антагонисти, билки, лечебни растения, аналгетици, кортикостероиди и други). Прилагат се обезболяващи мехлеми и свещички, седящи бани в антисептичен разтвор или отвара от лайка, локално могат да се инжектират обезболяващи средства.
При някои пациенти се описват относително добри резултати след локално инжектиране на ботулинов токсин в комбинация с общи мерки и диета.
При хронифицирали фистури единственото ефективно и дефинитивно лечение е оперативно, като изборът на определена методика и техника се определя в зависимост от особеностите на болестния процес.
Профилактиката на заболяването е обща и включва пълноценно хранене, прием на достатъчно течности, осигуряване на достатъчно движение, лечение на подлежащи заболявания, както и своевременно посещение на специалист при поява на първите признаци на заболяването.
Прогнозата при анална фисура, неуточнена, се определя индивидуално при всеки отделен пациент, като с най-голямо прогностично значение са тежестта и давността на проявите, както и терапевтичният отговор спрямо приложеното лечение.
Заглавно изображение: CC0 Public Domain
Симптоми и признаци при Анална фисура, неуточнена МКБ K60.2
Библиография
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/anal-fissure/symptoms-causes/syc-20351424
https://www.healthline.com/health/anal-fissure
https://www.uofmhealth.org/health-library/uf4764
https://www.webmd.com/digestive-disorders/anal-fissure-treatment#1
https://www.webmd.com/digestive-disorders/anal-fissure-causes
https://www.hopkinsmedicine.org/health/conditions-and-diseases/anal-fissures
https://en.wikipedia.org/wiki/Anal_fissure
https://www.medicinenet.com/anal_fissure/article.htm
https://www.betterhealth.vic.gov.au/health/conditionsandtreatments/anal-fissure
Коментари към Анална фисура, неуточнена МКБ K60.2