Пневмокониоза на въглекопачите МКБ J60

› Въведение

› Честота

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

› Усложнения

› Превенция

Въведение

В целия свят въглищата остават един от най-големите източници на енергия, които допринасят за приблизително една четвърт от световните енергийни доставки и над една трета от нужните субстанции, което се използва за производство на електроенергия.

Частиците от въглищния прах се ибрауват по време на процеса на производство и добив на въглища. Прекомерното излагане на въглищен прах може да доведе до увреждане на белите дробове, заболяване известно като пневмокониоза на въглекопачите.

Чрез постоянна експозиция и вдишване на частици от въглищен прах, миньорите са изложени на повишен риск от развитие на респираторни заболявания, категоризирани като професионални болести на дихателната система. Тези белодробни състояния могат да варират от ограничаване или запушване на въздушния поток до причиняване на интерстициални белодробни промени.

Когато тези частици биват инхалирани и стигнат до белите дробове, могат да индуцират локални възпалителни промени, тъй като се приемат за чужди частици от имунната система. В зависимост от тежестта на заболяването и индуцираните белодробни промени, пневмокониозата бива проста и сложна.

Честота

През 2017 година трите най-големи страни производители на въглища са Китай, САЩ и Австралия. Според епидемиологичните данни, разпространението на пневмокониозата е най-високо в Китай поради ранно въведените скринингови методи и диагностицирането на заболяването в ранен стадий. Въпреки това, работниците в другите две страни също са под добър контрол за ранни белодробни промени и увреди, индуцирани от въглищен прах. Средната възраст на разпространението на пневмокониозата е 52 години. Според различни литературни източници са нужни около 20-25 години пряка експозиция на въглищен прах, за развитието на пневмокониоза. Именно поради тази причина е нужно въвеждането на редовни рентгенови снимки на хората, които са изложени на професионален риск.

Причини

Пневмокониоза на въглекопачите е тежко респираторно заболяване, което обикновено се развива след първоначалната, по-лека форма на заболяването, известна като антракоза. Много често протичането на антракозата е безсимптомно и се среща до известна степен при всички хора поради замърсяването на въздуха. Продължителното излагане на големи количества въглищен прах може да доведе до по-сериозни форми на заболяването, които в крайна сметка да доведат до необратими белодробни паренхимни промени. По-често работниците, изложени на въглищен прах, развиват индустриален бронхит, клинично дефиниран като хроничен бронхит (продуктивна кашлица в продължение на 3 месеца годишно в продължение на най-малко 2 години). Честотата на индустриалния бронхит варира в зависимост от възрастта, работата, експозицията и пушенето. При миньорите, които са непушачи данните сочат, много по-рядко развитие на пневмокониоза.

Установени са няколко фактори, които повишават риска на индивида за развитие на пневмокониоза, като сред тях са:

• концентрация на вдишван въглищен прах
• състав на праховите частици
• продължителност на експозицията
• възраст на индивида
• работна среда

Патофизиология

Самият въглищен прах не е толкова фиброгенен както силициевия, но също може да доведе до белодробни промени. Веднъж инхалиран и постъпил в белите дробове, въглищният прах не може да бъде унищожен, нито отстранен от тялото. Частиците се поглъщат от алвеоларни или интерстициални макрофаги и остават в белите дробове, пребивавайки в съединителната тъкан или белодробните лимфни възли. Въглищният прах е достатъчен стимул за макрофагите да освобождават различни продукти, включително ензими, цитокини, кислородни радикали и растежни фактори. Тези продукти са важни за индуцирането на локалното възпаление и първоначалната белодробна интерстициална фиброза. Самите макрофаги, наситени с антракотичен прах може да се визуализират под микроскоп като черни, зърнести структури в междуалвеоларното пространство. В тежките случаи на пневмокониоза, макроскопският изглед на белите дробове се обозначава с термина "черен бял дроб". Плътните лезии с напредналите стадии на заболяването водят до исхемия на белодробния паренхим поради некротичните промени. Много често се наблюдават и емфизематозни промени. В зависимост от тежестта на заболяването се различават следните видове пневмокониоза:

• Антракоза - относително безвредно отлагане на въглищен прах
• Проста пневмокониоза
• Сложна пневмокониоза - известна е като прогресивна масивна фиброза и възниква при около 10 % от засегнатите индивиди

Симптоми

Симптомите на пневмокониозата основно зависят от тежестта на самото заболяване, а тя от своя страна се определя от експозицията на въглищен прах. Развитието на пневмокониоза отнема средно около 20 години директна експозиция на въглищен прах и замърсен въздух и затова се приема като заболяване с изключително бавна еволюция. Това го прави лесно предотвратимо заболяване, ако се прави скрининг на белите дробове. Простата пневмокониоза обикновено протича безсимптомно и могат да се наблюдават само леки промени при рентгенография на бял дроб. От друга страна прогресивната масивна фиброза може да доведе до затруднение в дишането и дори дихателна недостатъчност. Сред най-характерните симптоми на заболяването са:

• Непродуктивна кашлица
• Храчки (експекторация)
• Недостиг на въздух
• Лесна умора

Диагноза

Снемането на подробна анамнеза е може би най-важната стъпка в оценката на пациентите и диагностицирането на пневмокониоза на въглекопачите. От анамнестичните данни се търси за професионални вредности и експозиция към въглищен прах. Експозиционното време и възрастта на пациента са важни за определяне на риска за развитие на белодробна фиброза. Диагнозата на пневмокониозата най-общо се основава на проявените симптоми, рентгеновите аномалии и анамнестични данни за работа с въглища, азбест или силициев диоксид. За диагностициране на заболяването се следва следният диагностичен план:

• Физикално изследване
• Рентгенография на гръден кош - при рентгеновото изследване, натрупаният въглищен прах заедно с макрофагите се визуализират като възлести структури, които не са с ясно очертани граници и са по-гранулирани, в сравнение с възлите при силикоза. В самите възлести структури може да има централно разположени калцификати.
• КТ (Компютърна томография) на бял дроб - по детайлно изследване на белите дробове, като при него могат да бъдат диференцирани възлестите структури, които се визуализират в белодробния интерстициум.
• Функционално изследване на белите дробове (спирометрия) и кръвни газове
• Биопсия - вземане на материал с тънка игла от суспектна лезия, като това изследване играе основна роля в диференциално-диагностичен план за заболяването.

Диференциална диагноза

При пациенти със съмнение за пневмокониоза е важно да се изключат други причини и белодробни заболявания, особено ако е имало по-малко от 10 години излагане на въглищен прах. Диференциалната диагноза включва следните състояния:

• Рак на белия дроб
• Идиопатична белодробна фиброза
• Азбестоза
• Метастатична болест
• Силикоза
• Туберкулоза

Лечение

Пневмокониоза на въглекопачите е заболяване, което няма точно конкретно лечение. То най-вече е симптоматично както при проста, така и при сложна пневмокониоза. Симптоматичното лечение има за цел да предпази пациентите от влошаване на тяхното състояние, както и контрол върху проявените симптоми. Лечебният план най-общо включва:

• Избягване на тютюнопушене
• Избягване на всякакво излагане на въглищен прах и замърсен въздух
• Прием на медикаменти, сред които основно са бронходилататорите
• Лечение с кислород при нужда

Усложнения

При неконтролирана и късно диагностицирана пневмокониоза обикновено заболяването прогресира до масивна белодробна фиброза, което е основното усложнение на заболяването. Сред някои от другите усложнения, които могат да настъпят са:

• Рак на белия дроб
• Прогресивна дихателна недостатъчност
• Cor pulmonale (дясностранна сърдечна недостатъчност)

Превенция

Превенцията на заболяването е от голямо значение, тъй като то не може да бъде третирано. Администрацията по безопасност и здраве при работа определят стандартни правила за превенция на работниците, изложени на риск от пневмокониоза. Сред някои от мерките са:

• Носене на маска
• Избягване на тютюнопушене
• Измиване на участъци от кожата, които влизат в контакт с прах
• Получаване на редовни рентгенови снимки на белите дробове (общоприето е рентгенографиите да се правят през 3 години) и физикални прегледи

Изображения: freepik.com