Пневмония, причинена от вируса на парагрипа МКБ J12.2

Пневмонията представлява възпалително заболяване на белите дробове, най-често с инфекциозен причинител. Такива могат да бъдат различни вируси, бактерии и гъбички.

Едни сравнително често срещани причинители са именно парагрипни (параинфлуенца) вирусите. Пневмониите, причинени от вируси са все по-често срещани и диагностицирани в медицинската практика. Честотата им варира между 13-50% от всички диагностицирани случаи на пневмония.

Самите парагрипни вируси се разделят на няколко типа, в зависимост от това какво респираторно заболяване причиняват. Всички парагрипни вируси причиняват инфекции на горните и долните дихателни пътища. Симптомите на заболяването са подобни на тези на обикновената настинка (хрема). При повечето от заразените хора, парагрипната инфекция преминава без лечение. В други случаи инфекцията може да доведе до пневмония, причинена от вируса на парагрипа.

Честота

Парагрипните вируси се разделят на няколко основни типа, които ще разгледаме по-долу. Тип 1 и 2 (HPIV-1/HPIV-2) проявяват изразена сезонност основно през есента. Докато парагрипен вирус тип 3 (HPIV-3) причинява инфекции целогодишно. Именно тип 3 са едни от най-честите причинители на инфекции на долните дихателни пътища, заедно с респираторен синцитиален вирус (RSV).

Основен причинител на вирусна пневмония е именно парагрипен вирус тип 3. Основно засяга малки деца на възраст между 1 и 6 години (както и деца под 1 година).

За всичките типове парагрипни вируси е характерно епидемичното разпространение, обхващащо голям брой хора, основно малки деца.
Освен при малки деца, които са основен контингент на тези вирусни причинители, парагрипните вируси могат да причинят инфекции при хора на всякаква възраст. Особено застрашени са следните групи хора:

• Тютюнопушачи
• Имунокомпрометирани (вроден или придобит имунен дефицит)
• Хора с хронични заболявания като ХОББ, диабет
• Деца под едногодишна възраст

Инфекциите с парагрип засягат и двата пола в равно съотношение, както и всички раси.

Причина

Парагрипните вируси (HPIV) са плеоморфни, РНК вируси, принадлежащи към семейството Paramyxoviridae. Техният нуклеокапсид е покрит от двупластов липиден слой, на повърхността, на който са разположени различни гликопротеини. Тези повърхностно разположени гликопротеини разделят парагрипните вируси на 5 основни серотипа:

• HPIV-1 - основен причинител на круп (обструктивен ларинготрахеобронхит) при деца. Освен това, често причинява респираторна инфекция на горните дихателни пътища, която се манифестира с локален оток на тъканите около гласните връзки. Основно причинява инфекции през есента.
• HPIV-2 - отново както HPIV-1 причинява круп при деца, но много по-рядко като честота.
• HPIV-3 - този серотип на парагрипните вируси е основният причинител на пневмония и бронхиолит. Среща се основно през пролетта, но може да причинява инфекции целогодишно. Специфичното за този тип е, че не може да се определи точното време на предаване на инфекцията, тъй като първите 3-10 дни след инфектиране протичат асимптоматично (без клинична изява).
• HPIV-4 (a,b) - среща се сравнително рядко, в сравнение с другите парагрипни серотипове. Няма изявена сезонност и обикновено причинява леко респираторно заболяване на горните дихателни пътища, протичащо с грипоподобни симптоми.

Предаването на инфекцията става най-често по въздушно-капков път чрез инхалиране на аерозоли с вирусни частици, секретирани от заразоносител при кихане и кашляне. Друг механизъм на предаване на инфекцията е чрез замърсени предмети. Той е значително по-рядко, тъй като парагрипните вируси не са много устойчиви на факторите на околната среда и веднъж попаднали в атмосферата, могат да оцелеят не повече от 1 час.

Парагрипните вируси са едни от обичайните патогени на придобити в общността инфекции. Установени са много фактори, които предразполагат хората към тези инфекции, включително следните:

• Недохранване (малнутриция)
• Прехранване на кърмачето
• Недостиг на витамин А
• Липса на кърмене

Патофизиология

Парагрипните вируси могат да индуцират инфекция, освен при хората, и у много различни видове животни като птици, шимпанзета, морски свинчета, хамстери и др. Много често при животните парагрипната инфекция протича безсимптомно, което е експериментално доказано.

Споменатите по-горе механизми на заразяване са основните, чрез които става самото предаване на инфекцията между хората. При попадане на вирусните частици, и преодоляване на защитните механизми на дихателната система, те се прикрепят към клетките на лигавицата на респираторния тракт. Това става с помощта на хемаглутинин, който представлява гликопротеин, експресиран на вирусната повърхност. Следствие вирусите атакуват клетките, към които се прикрепят и започва вирусната репликация на генетичен материал (РНК) в ядрото на клетката-гостоприемник.

Младата възраст и липсата на предварително излагане на инфекция с парагрипни вируси, са двата основни фактора, свързани с разпространение на инфекциозния процес към долните дихателни пътища. Малките деца са особено податливи на инфекция най-вече поради незрялост на имунната им система, и невъзможността тя да се справи с наличната инфекция.

След вирусната репликация в мястото на навлизане в организма, вирусите могат да обхванат всеки орган и структура от дихателната система, главно чрез погълнатите секрети и по хематогенен път (чрез кръвта). По този начин парагрипните вируси засягат интерстициума на белите дробове.

Симптоми

Както всички вирусни инфекции, така и пневмония, причинена от вируса на парагрипа започва с инкубационен период от 1 до 7 дни. Този период се характеризира с липса на симптоми, които да говорят за наличие на инфекциозно заболяване. През този период хората са силно заразни за околните и могат да предават инфекцията на околните по по-горе споменатите механизми.
След инкубационния период, започва клиничната изява на заболяването с поява на симптоми. Първите, които най-често се проявяват са грипоподобни от страна на горните дихателни пътища:

• Хрема
• Фебрилитет
• Обща отпадналост
• Мускулни и ставни болки
• Суха кашлица
• Болезнено гърло

В рамките на няколко дни след появата на първите симптоми, ако инфекцията се разпространи към белите дробове, се появяват характерните симптоми:

• Влажна кашлица
• Болка в гръдната област
• Задух - при засягане на белите дробове задухът се проявява при издишане (експираторен задух)
• Цианоза (посиняване на кожата на лицето) - симптом, който говори за липсата кислород в организма поради нарушение в акта на дишане.

При поява на някои от тези симптоми е нужна консултация с лекар, който да назначи необходимите изследвания за оценка на степента на инфекциозния процес.

Диагноза

За диагностициране на парагрипна пневмония се следват следните диагностични стъпки и методи.

Физикален преглед

Пациентът представя своите оплаквания при прегледа от специалист, при което лекарят се ориентира към произхода на заболяването и неговото засягане. Понякога клиничната картина може да е бедна от страна на находка при прегледа и симптоми, което не трябва да изключва парагрипна инфекция от диференциалната диагноза. От физикалния преглед най-ориентиращи към генезата на заболяването са проявеният задух, както и шумова находка при аускултация на белите дробове. Шумовата находка най-често са дифузно разпръснати хрипове, както сухи, така и влажни.

Серологично изследване

При изследването на периферна кръв се визуализират повишени стойности на маркерите на възпаление, което е характерно за всички инфекциозни заболявания:

• Левкоцити
• СУЕ (Скорост на утаяване на еритроцитите)
• CRP (С-реактивен протеин)

Микробиологично изследване

При наличие на инфекциозен процес, засягащ белите дробове, задължително се изследва материал от храчка за изключване на бактериален причинител.

Рентгенография/КТ на гръден кош

Образните методи на изследване дават възможност за оценка на белодробната тъкан, и в каква степен тя е засегната от инфекциозния процес. Както вече споменахме, вирусните пневмонии засягат интерстициалната белодробна тъкан, при което измененията при рентгенографията са характерни.

Вирусологично изследване

Рядко се назначава това изследване, с което се доказва специфичния вирусен причинител на заболяването, тъй като в повечето случаи това не е нужно. Чрез този метод се определя конкретният серотип на парагрипния вирус, причинител на инфекцията. Лекарите назначават това изследване при имунокомпрометираните пациенти. Взима се гърлен секрет или храчка, в които се идентифицират наличие на вируси.

Диференциална диагноза

Пневмония, причинена от вируса на парагрипа може да протича със сходна клинична картина с някои други както инфекциозни, така и неинфекциозни заболявания. Някои от тях са:

• Бронхиолит
• Чуждо тяло в респираторния тракт
• Бактериална пневмония
• Остър трахеит
• Круп
• Пневмония, причинена от респираторен синцитиален вирус
• Аденовирусна пневмония
• Грип с пневмония, идентифициран вирус
• Остър епиглотит

Лечение

Няма специфично лечение, което да елиминира парагрипните вируси. Въпреки това се прилагат различни групи медикаменти, които благоприятно повлияват хода на заболяването. Някои от тях са:

• Антивирусни средства - не са с доказана ефективност при парагрипните вируси, но според някои проучвания тяхното приложение повлиява благоприятно върху изхода на заболяването. Най-често се прилагат озелтамивир, занамивир, панамивир.
• НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства)
• Аналгетици (неопиоидни)
• Назални деконгестанти
• Антитусивни медикаменти (против кашлица)
• Антипиретици (повлияващи високата температура)

Тези групи медикаменти, както и достатъчната почивка и адекватната хидратация, често добре повлияват благоприятно на заболяването. Изходът на самото заболяване зависи най-вече от приложеното лечение, както и от състоянието на имунната система на индивида, и дали тя може да се пребори с инфекцията. Затова имунокомпрометираните пациенти са под наблюдение, тъй като при тях рискът от настъпване на усложнения е голям.

Усложнения

Обикновено вирусната пневмония е с благоприятна прогноза и инфекцията отминава в рамките на 7-10 дни. Понякога, в редки случаи, инфекцията може да се разпространи към други органи и системи. Това води до поява на някои усложнения, някои, от които могат да бъдат животозастрашаващи. Някои от тях са:

• Синдром на респираторен дистрес (ARDS)
• Дихателна недостатъчност
• Вторична бактериална инфекция
• Вирусен менингит