Лимфангит МКБ I89.1

Заболяване на лимфната система, което протича с остро настъпващо възпаление на лимфните съдове, се нарича лимфангит. Заболяването обикновено е вторично, предизвикано от микрооранизми или токсини. Инфекцията попада от възпалителното първично огнище или инфектирани наранявания на кожата и лигавицата в лимфните пътища и се придвижва по направление на регионалните лимфни възли.

Лимфната система се състои от лимфни капиляри, лимфни възли и лимфни съдове. Те са повърхностни (в кожа и подкожие) и дълбоки (във фасции, мускули, вътрешни органи, тъканни пространства), комуникират помежду си с множество анастомози. Освен това се съобщават с регионалните лимфни възли. Всеки лимфен участък има свои определени регионални лимфни възли.

При гнойните заболявания лимфната система играе важна роля. Лимфните продукти служат като входна врата на инфекцията, като пътища за нейното разпространение и като защитна бариера. В организма всяко гнойно възпаление става с участието на лимфни елементи, което може да стане причина за тяхното възпаление с последващо гноене. След преодоляване на лимфната бариера инфекцията попада в кръвния ток.

Причини за възникването на острия лимфангит са различните възпалителни огнища - фурункул, панарициум, абсцес, флегмон, повърхностни инфекции на кожата и лигавицата, инфектирани и гранулирани рани; язви.

Основните причинители са стафилококи и стрептококи. Не се изключват и други възбудители, но се срещат по-рядко. Възпалителният процес се разиграва в стената на лимфния съд и се характеризира с набъбване, увеличена пропускливост и ексудация, които се последват от левкоцитна инфилтрация по протежение на съда. Чрез съсирването на лимфата, което се улеснява от набъбването и десквамирането на ендотела, се образуват в близост до клапите тромби. Лимфните тромби съдържат ендотелни клетки, левкоцити и бактерии. Тромбозирането води до застой на лимфата. На места тромбите могат да се стопяват гнойно и през некротично разпадащата се стена да предизвикат в съседство лимфангитни абсцеси. Най-тежка е гнойната форма на лимфангита.

Клиничната картина на заболяването лимфангит е различна в зависимост от локализацията на патологичния процес. Различават се повърхностни и дълбоки лимфангити. Естеството на протичането зависи от източника, масивността, вирулентността на бактериалната инвазия и резистентността на организма. Фудроянтно и тежко протичат лимфангитите след нараняване и по време на септични операции. Диабетът, алкохолизмът, хроничният глад и кахексията предразполагат към по-тежко протичане.

Лимфангитът се проявява обикновено остро, но има и подостро, и хронично протичане. Острият лимфангит се представя с типичните симптоми на възпалението - болка, оток, зачервяване, нарушаване на функцията на съответната засегната анатомична област; интоксикация - температура, втрисане.

Различават се две форми на лимфангита - lymphangitis reticularis; lymphangitis truncularis.

Ретикуларният лимфангит се характеризира с петнисто или мрежесто зачервяване, което се разпространява по направление на лимфния поток. Появява се в близост до инфектираното огнище. Оттук едва забележими нежни червеникави ивици се насочват към съответните регионални лимфни възли, които обикновено реагират на възпалителния процес.

Стволовият лимфангит се характеризира с ясно маркирано лентовидно зачервяване, което започва от първичното огнище и се насочва към регионалните лимфни възли. Зачервяването е резултат на възпалителната хиперемия на vasa vasorum на лимфните съдове. Дълбокият стволов лимфангит се придружава от по-значителен оток и рано появяващ се лимфаденит.

Заболяването започва с повишаване на температурата, втрисане, неразположение. От лабораторните данни се установява левкоцитоза. Температурата може да достигне до 39-40°. Задържа се висока 2-3 дни, след което най-често настъпва понижаване. При появата на острия лимфангит често може да се установи входната врата на инфекцията. При неблагоприятно протичане острият лимфангит може да се усложни с абсцес, флегмон, гноен лимфангит, еризипел, тромбофлебит, метастатични огнища i сепсис.

Хроничният лимфангит често е резултат на острия или се дължи на непрестанната резорбция на инфектирани материи от различни хронични кожни инфекции. Той води до пахидермия или елефантиаза.

Диагнозата лимфангит не представлява трудност. В диференциално диагностично отношение при ретикуларния лимфангит трябва да се взема под внимание еризипелът и еризипелоидът, при повърхностния стволов - флебитът, при дълбокия - флегмонът, тромбофлебитът и остеомиелитът.

Лечението на лимфангит при наличие на първично огнище започва с неговото саниране. Лечението на острия лимфангит е консервативно. Налагат се покой, имобилизация на засегнатия крайник, високо положение, влажни (алкохолни и др.) компреси или превръзки с мехлеми и антибиотици. При усложнените форми може да възникне нужда от оперативни мероприятия.