Лимфангит МКБ I89.1

› Въведение

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Усложнения и прогноза при лимфангит

Лимфангит се отнася до възпаление на лимфните съдове. Това е усложнение на кожни инфекции, но може да се появи и при хора с определени видове рак и други здравословни проблеми. Лечението на лимфангит включва антибиотици противовъзпалителни средства. Прогнозата обикновено е добра при навреме оказана медицинска помощ.

Въведение

Заболяване на лимфната система, което протича с остро настъпващо възпаление на лимфните съдове, се нарича лимфангит. Заболяването обикновено е вторично, предизвикано от микроорганизми или токсини. Инфекцията попада от възпалителното първично огнище или инфектирани наранявания на кожата и лигавицата в лимфните пътища и се придвижва по направление на регионалните лимфни възли.

Лимфната система се състои от лимфни капиляри, лимфни възли и лимфни съдове. Те са повърхностни (в кожа и подкожие) и дълбоки (във фасции, мускули, вътрешни органи, тъканни пространства), комуникират помежду си с множество анастомози. Освен това се съобщават с регионалните лимфни възли. Всеки лимфен участък има свои определени регионални лимфни възли.

При гнойните заболявания лимфната система играе важна роля. Лимфните продукти служат като входна врата на инфекцията, като пътища за нейното разпространение и като защитна бариера. В организма всяко гнойно възпаление става с участието на лимфни елементи, което може да стане причина за тяхното възпаление с последващо гноене. След преодоляване на лимфната бариера инфекцията попада в кръвния ток.

Честота и причини

Причини за възникването на острия лимфангит са различните възпалителни огнища - фурункул, панарициум, абсцес, флегмон, повърхностни инфекции на кожата и лигавицата, инфектирани и гранулирани рани, язви.

Основните причинители са стафилококи и стрептококи. Не се изключват и други възбудители, но се срещат по-рядко. Възпалителният процес се разиграва в стената на лимфния съд и се характеризира с набъбване, увеличена пропускливост и ексудация, които се последват от левкоцитна инфилтрация по протежение на съда. Чрез съсирването на лимфата, което се улеснява от набъбването и десквамирането на ендотела, се образуват в близост до клапите тромби. Лимфните тромби съдържат ендотелни клетки, левкоцити и бактерии.

Тромбозирането води до застой на лимфата. На места тромбите могат да се стопяват гнойно и през некротично разпадащата се стена да предизвикат в съседство лимфангитни абсцеси. Най-тежка е гнойната форма на лимфангита.

Патофизиология

Лимфните съдове са по-малки от капилярите и малките венули и са локализирани по цялото тяло. Тези съдове са снабдени с клапани, които насочват потока само в една посока. Инфекцията при лимфангит се разпространява от мястото на раната и навлиза в лимфната система. Раната може да е малка или може да абсцес, който постоянно захранва бактерии в лимфната система. След инфекцията лимфните възли се уголемяват.

Инфекциите на ушите, кожата, носа и очите могат да се разпространят в лимфната система. Зачервяването на кожата по посока на регионалните лимфни възли показват лимфно засягане. Инфекцията може да се разпространи в рамките на часове и може да причини сепсис.

Симптоми

Клиничната картина на заболяването лимфангит е различна в зависимост от локализацията на патологичния процес. Различават се повърхностни и дълбоки лимфангити. Естеството на протичането зависи от източника, масивността, вирулентността на бактериалната инвазия и резистентността на организма. Фудроянтно и тежко протичат лимфангитите след нараняване и по време на септични операции. Диабетът, алкохолизмът, хроничният глад и кахексията предразполагат към по-тежко протичане.

Лимфангитът се проявява обикновено остро, но има и подостро, и хронично протичане. Острият лимфангит се представя с типичните симптоми на възпалението - болка, оток, зачервяване, нарушаване на функцията на съответната засегната анатомична област; интоксикация - температура, втрисане.

Различават се две форми на лимфангит - lymphangitis reticularis, lymphangitis truncularis.

• Ретикуларният лимфангит - характеризира се с петнисто или мрежесто зачервяване, което се разпространява по направление на лимфния поток. Появява се в близост до инфектираното огнище. Оттук едва забележими нежни червеникави ивици се насочват към съответните регионални лимфни възли, които обикновено реагират на възпалителния процес.
• Стволовият лимфангит - характеризира се с ясно маркирано лентовидно зачервяване, което започва от първичното огнище и се насочва към регионалните лимфни възли. Зачервяването е резултат на възпалителната хиперемия на vasa vasorum на лимфните съдове. Дълбокият стволов лимфангит се придружава от по-значителен оток и рано появяващ се лимфаденит.

Заболяването започва с повишаване на температурата, втрисане, неразположение. От лабораторните данни се установява левкоцитоза. Температурата може да достигне до 39-40 градуса. Задържа се висока 2-3 дни, след което най-често настъпва понижаване. При появата на острия лимфангит често може да се установи входната врата на инфекцията. При неблагоприятно протичане острият лимфангит може да се усложни с абсцес, флегмон, гноен лимфангит, еризипел, тромбофлебит, метастатични огнища и сепсис.

Диагноза

За откриване и идентифициране на инфекциозни агенти като стрептококи и стафилококи, могат да се използват кръвни изследвания и бактериални култури. Бактериалната култура е подходяща за идентифициране на инфекциозни агенти в случаи на тежък лимфангит, който не реагира добре на лечение.

Диагнозата лимфангит не представлява трудност. В диференциално диагностично отношение при ретикуларния лимфангит трябва да се взема под внимание еризипелът и еризипелоидът, при повърхностния стволов - флебитът, при дълбокия - флегмонът, тромбофлебитът и остеомиелитът.

Лечение

Лечението на лимфангит при наличие на първично огнище започва с неговото саниране. Лечението на острия лимфангит е консервативно. Налагат се покой, имобилизация на засегнатия крайник, високо положение, влажни (алкохолни и др.) компреси или превръзки с мехлеми и антибиотици. При усложнените форми може да възникне нужда от оперативни мероприятия.

Предлагат се както лекарствени, така и нелекарствени методи за лечение на лимфангит. Раната трябва да се третира правилно, мъртвите тъкани трябва да се отстранят от мястото на раната и гнойта да се дренира.

Ако локалната инфекция е инвазивна, е необходима незабавна антибиотична терапия. Щамовете на стрептококите са най-често срещаните инфекциозни агенти и реагират добре на цефалоспорини или пеницилини с разширен спектър на действие. Метицилин-резистентният стафилококус ауреус (MRSA) е често срещан в общностите и следователно е необходимо да се използват подобрени антибиотични лекарства.

Усложнения и прогноза при лимфангит

Ако не бъде третиран лимфангит, може да доведе до различни тежки усложнения като:

• Абсцедиране
• Целулит
• Сепсис

Получаването на бърза медицинска помощ може значително да намали риска от тези състояния. Ако не възникнат усложнения, повечето хора се възстановяват напълно от лимфангит. Пълното възстановяване може да отнеме седмици или месеци. Междувременно може да се наблюдава подуване и дискомфорт. Времето, необходимо за заздравяване, зависи от причината за състоянието.

Изображения: freepik.com