Други увреждания на вените МКБ I87

› Въведение

› Причини и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Рубриката други увреждания на вените включва няколко групи заболявания с различна честота в клиничната практика, при които се наблюдават различни по вид и особености увреждания по хода на венозните съдове.

Ранната диагностика и подходящо терапевтично поведение значително редуцират рисковете от възникване на различни по вид и тежест усложнения в дългосрочен план.

Причини и особености

Различните увреждания, включени в рубриката, се срещат по-рядко в клиничната практика, но имат важно клинично значение, като сред едни от техните главни особености се включват:

• честота и разпространение: разпространени са в световен мащаб, като по-често се засяга мъжкият или женският пол при отделните форми, но при всички е налице тенденция към развитие в средна или напреднала възраст
• причини и рискови фактори: етиологията често е многофакторна, а при невъзможност за установяване на причините се говори за идиопатични форми на съответните състояния. Най-често се касае за предшестваща травма в областта, подлежащо заболяване с различен характер, минали съдови оперативни интервенции, злокачествени заболявания, обездвижване и заседнал начин на живот, наднормено тегло или затлъстяване, продължителен прием на някои лекарства, вредни навици и много други
• особености: на първо място в патогенезата на различните увреждания на вените стои нарушаване на целостта на съдовия ендотел. Това води до нарушаване на противосъсирващите му свойства и на хемостазата. За възникване на венозните заболявания значение има нарушаването на равновесието между съсирващата и противосъсирващата система на кръвта и състоянието на хиперкоагулобилитет. Значение има и забавеният венозен кръвен ток, който е най-чест при сърдечно-съдови заболявания, при бременност, след гипсова имобилизация, но също и промените в кръвния поток в резултат от увреждане на клапния апарат на венозните съдове

Видове и симптоми

Други увреждания на вените е голяма рубрика, която включва в себе си няколко различни състояния, показващи идентични клинични оплаквания:

• постфлебитен синдром: постфлебитен или посттромботичен синдром се развива най-често след остър епизод на дълбока венозна тромбоза в рамките на няколко месеца до две години. Състоянието е малко по-често сред представителите на женския пол, при промени в хормоналния фон, неправилна антикоагулантна терапия и под въздействието на редица други фактори
• притискане на вена: в зависимост от локализацията на промени се различават синдром на горна празна вена (горна куха вена) и синдром на долна празна вена, протичащи със съвкупност от различни оплаквания. Развиват се в резултат от малигнени заболявания, медиастинална фиброза, някои инфекции, сърдечни заболявания, тромбоза и други
• венозна инсуфициенция (хронична)(периферна): хроничната венозна недостатъчност е състояние, което засяга съдовете на долните крайници, причинявайки сериозен дискомфорт, различни клинични оплаквания и риск от сериозни усложнения. В основата на заболяването обикновено са нарушения в дренажа на венозната кръв във връзка с увреждания на клапния апарат
• други уточнени увреждания на вените: тук се включва развитието на венофиброза или флебосклероза, по-честа сред определени групи пациенти. Характеризира се с развитието на склеротични и дегенеративни промени по хода на вените на долните крайници, като клинично засегнатите участъци се описват от пациентите като опънати въжета корда
• венозно увреждане, неуточнено: при невъзможност за уточняване на наличните нарушения, което е рядко в съвременната диагностична практика, се говори за неуточнена форма на болестта

Клиничната картина на различните заболявания, включени в рубриката, се характеризира с редица общи белези, което в много случаи затруднява диагнозата. Процесът обикновено е едностранен, асиметричен, като двустранни и симетрични оплаквания налагат изключване на друго подлежащо съдово заболяване.

Сред едни от най-честите симптоми се включват:

• подуване: отокът е мек, увеличава се при изправен стоеж, прекомерно физическо натоварване или продължителна седнала позиция и намалява в легнало положение, след почивка
• функционални промени: много от пациентите при напредване на процеса се оплакват от трудна подвижност и затруднения в изпълнението на някои движения със засегнатия крайник, което значително нарушава комфорта им, води до промени в походката и други
• промени в цвета: надлежащата кожа показва тенденция към промяна в своя цвят, като става червеникава, кафеникава или с ливиден цвят
• болка и тежест: един от най-честите начални симптоми при различните венозни заболявания е наличието на тежест в крайника, тъпа болка, засилваща се при натоварване, изтръпване, мравучкане, крампи, особено нощем
• други оплаквания: разширени подкожни венозни колатерали, сърбеж по кожата, залющване, риск от разязвявания при леки травми или одраскване

Когато процесът е локализиран в немагистралните вени на подбедрената мускулатура, е възможно продължително време да липсват оплаквания или видими находки. В хода на прогресията на различните заболявания се описва риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, включително рефрактерен на стандартното лечение оток на крайника, трудни за лечение язви по хода на крайника, тромботични инциденти и други сърдечно-съдови увреждания.

Диагноза

Поставянето на диагнозата в някои случаи е затруднено, поради идентичното протичане на редица други заболявания, което налага назначаването на множество и разнообразни изследвания, по-важните от които включват:

• разпит и преглед: оценка на обективното състояние, данни за подлежащи заболявания, травми, операции, прием на лекарства, вредни навици, давност и особености на оплакванията, обективни находки
• образни изследвания: основно значение за поставяне на диагнозата има флебографията, като се открива негативна сянка в лумена на вената. Използват се още компютърна томография, доплерография, различни радиоизотопни изследвания и други

Диференциална диагноза при заболявания на вените изисква различаване от първична варикоза, варикоза асоциирана с друго заболяване, лимфедем, артериална аневризма, атеросклероза, притискане на дълбоките вени от неоплазмени процеси, постравматични състояния и други.

Лечение

Терапевтичният подход се определя строго индивидуално, съобразно особеностите и тежестта на протичане на болестния процес, общото състояние на засегнатите и редица други фактори. Най-общо могат да се използват някои от следните средства и мерки:

• общи мерки: препоръчва се елевация (повдигане) на крайника през няколко часа, оптимална двигателна активност (с избягване на претоварване или обездвижване), промени в храненето, при необходимост редукция на излишното тегло, отказ от вредни навици и други
• лекарствена терапия: назначават се лекарства за подобряване на еластичността и целостта на венозните стени, намаляване рисковете от тромботични инциденти, лечение на подлежащи заболявания, асоциирани с венозното увреждане и симптоматични средства
• оперативно лечение: при липса на ефект от консервативната терапия може да се наложи провеждане на лечение с минимално инвазивни техники или стандартни хирургични процедури с цел възстановяване на структурните и функционални особености на засегнатите съдове

Прогнозата на различните увреждания на венозните кръвоносни съдове, включени в рубриката, след провеждането на адекватна терапия е добра. Поради риск от рецидив на някои венозни заболявания, всеки преболедувал подлежи задължително на редовни консултации със съдов хирург.

Изображения: freepik.com