Венозно увреждане, неуточнено МКБ I87.9

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Болест на венозните кръвоносни съдове, която води до изменения в тяхната анатомия и физиология, с наличие на локални, но твърде неспецифични оплаквания и невъзможност за отнасяне към добре познатите заболявания на вените, се нарича венозно увреждане, неуточнено.

В съвременната клинична практика състоянието се среща рядко във връзка с високите диагностични възможности, като при част от пациентите диагнозата се поставя първоначално до доуточняване на вида на уврежданията и изясняване на състоянието.

Причини и особености

В човешкото тяло има три вида венозни кръвоносни съдове, а именно повърхностни (намират се в близост до кожата), дълбоки вени и перфорантни вени (тези вени свързват повърхностните с дълбоките вени).

Причина за поява на венозно увреждане, неуточнено, може да бъде нарушение във венозната функция, поради въздействието на различни фактори. Само по себе си увреждането може да включва промени по хода на венозната стена, клапния апарат, функционалната активност, еластичност и много други.

Особеностите на заболяването включват:

• засегнати групи пациенти: състоянието може да засегне всички пациенти, като малко по-често се засягат жените (вероятно въздействие оказват особеностите в хормоналния фон), по-често се засягат лица в активна и напреднала възраст, вероятно във връзка с физиологичните процеси на стареене и въздействието на множество рискови фактори
• причини: най-често се касае за травматична увреда, увреждане на валвите, възпалителни изменения в областта на венозната стена, злокачествени образувания и други
• рискови фактори: рискови фактори за развитието на венозно увреждане, неуточнено, могат да бъдат наднормено тегло и затлъстяване, бременност, обездвижване, женски пол, тютюнопушене, системна злоупотреба с алкохол, прием на някои лекарства, скорошна операция, подлежащи заболявания и много други

Симптоми

Клиничната картина на болестта показва голяма полиморфност на симптомите, като оплакванията варират при отделните пациенти в зависимост от особеностите, тежестта и редица индивидуални фактори.

Обикновено проявите са локализирани предимно в областта на долните крайници, като по-често промените са едностранни и асиметрични. Наличието на симетрични промени по хода на двата крайника насочват към друго подлежащо нарушение на съдовете.

Клиничните оплаквания и обективни находки са предимно локални, концентрирани в съответната засегната област и много рядко се наблюдават системни оплаквания, които обикновено са резултат от обостряне на друго подлежащо заболяване.

Сред най-честите симптоми при неуточнено венозно увреждане се включват болка, твърда и лющеща се кожа, сърбеж, зачервяване на надлежащата кожа, оток (подуване), пигментация (промяна в цвета на кожата), затруднено придвижване и нарушения в движенията, посиняване на засегнатата област. При травми в областта, одраскване, а в някои случаи и привидно спонтанно могат да се развият язви от венозния застой по кожата, сериозни възпалителни промени в областта и други.

Диагноза

Диагноза при венозно увреждане, неуточнено, се поставя често по метода на изключването, като в някои случаи се налага извършването на множество изследвания с цел отхвърляне на други възможни причини, стоящи в основата на оплакванията и промените:

• анамнеза и физикални находки: обстоен разпит за оценка на наличните рискови фактори, вредни навици, подлежащи заболявания, прием на лекарства, скорошни травми или оперативни интервенции и други. Физикалният преглед се състои от оглед и палпация на засегнатите области, оценка на движенията, оценка на общото състояние и маркиране на всички налични субективни и обективни оплаквания и промени
• инструментални изследвания: данните от инструменталните методи на изследване са по-информативни и с по-голямо значение за правилното поставяне на диагнозата. Извършва се ултразвук с дуплекс (изобразява се кръвотокът и структурата на вените) и венограма (с помощта на рентгенови лъчи и вътресъдов контраст се визуализират вените). При нужда се назначават и други образни и/или инструментални изследвания

Диференциалната диагноза изисква разграничаване от другите добре познати заболявания на венозните съдове, но също и от атеросклероза, някои сърдечно-съдови нарушения, както и болести със системен характер и наличие на идентични клинични находки в даден етап от своята еволюция.

Лечение

Лечението на венозно увреждане, неуточнено, се определя според възрастта на пациента, степента на развитие на болестта, наличните оплаквания и симптоми, подлежащи заболявания, индивидуални особености и много други.

Най-общо терапията може да включва подходяща комбинация от следните средства и мерки:

• общи мерки: препоръчва се елевация на засегнатия крайник (повдигане на крайника) неколкократно дневно за около половин час, поставяне на пристягащи превръзки или еластични чорапи за подпомагане на кръвотока, ограничаване на вредните навици (тютюнопушене, консумация на алкохол), подходяща двигателна активност, корекция в храненето и други
• лекарствена терапия: медикаментите, които най-често се прилагат, включват подходящи диуретици (за премахване на отока и отстраняване на излишните течности, натрупвани в организма), антикоагуланти за намаляване риска от тромботични инциденти, пентоксифилин (за подобряване на кръвотока), витамини, минерали и подходящи добавки за укрепване на съдовите стени и други по преценка на лекуващия лекар
• инвазивна терапия: склеротерапия може да се извърши при напреднала степен на хронична венозна болест. При склеротерапията във венозния лумен се инжектира вещество, което води до образуване на съединителна тъкан и формиране на белег във вената, като по този начин се преустановява кръвотока, а кръвта се пренасочва към други вени. При необходимост могат да се приложат и други слабо инвазивни или оперативни техники

Прогнозата се определя строго индивидуално в зависимост от еволюцията на процеса, отговора към приложените терапевтични мерки и общото състояние на засегнатите пациенти.

Изображения: freepik.com