Артериовенозна фистула на белодробните съдове МКБ I28.0

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Заболяване на сърдечно-съдовата система, което се характеризира с нарушаване на връзката между артерия и вена в белите дробове, се означава с термина артериовенозна фистула на белодробните съдове.

При артериовенозна фистула на белодробните съдове кръвта, преминаваща през белия дроб, не може да получи достатъчно количество кислород и остава бедна на кислород, а богата на въглероден диоксид. Това може да причини появата на различни по вид и тежест оплаквания, вариращи от лесна уморяемост до цианотични изменения, хронична хипоксия и свързаните с това усложнения.

Причини и рискови фактори

Артериовенозните фистули на белодробните съдове се срещат сравнително рядко в клиничната практика, като точната честота трудно може да бъде определена във връзка с честото нетипично протичане, късна диагноза и развитие на усложнения.

Етиологията на заболяването най-общо разделя причините за появата на артериовенозни фистули на белодробните съдове на две големи групи, включващи вродени причини и придобити причини:

• вродени причини: причина за появата на артериовенозна фистула на белодробните съдове може да бъде анормално развитие на кръвоносните съдове на белите дробове. Това заболяване се среща често (по данни от различни източници между 15 и 50 процента от пациентите) при пациенти с наследствена хеморагична телеангиектазия (нарича се още болест на Ослер-Вебер-Ренду) и анормални кръвоносни съдове, при които патологичните изменения са налице още при раждането или се развиват скоро след това
• придобити причини: макар и значително по-рядко, причина за появата на артериовенозна фистула на белодробните съдове може да бъдат различни подлежащи заболявания, включително хронични инфекции (например белодробна туберкулоза), чернодробни заболявания с портална хипертония, тежки травми, усложнения в следоперативния период и други

Изложени на по-висок риск от поява на състоянието са пациенти с генетична предиспозиция, подлежащи хронични чернодробни или белодробни заболявания, тежки интервенции или травми в областта на гръдния кош.

Симптоми

Клиничната картина при артериовенозна фистула на белодробните съдове варира в широки граници в зависимост от тежестта и размерите на уврежданията, наличието на други подлежащи заболявания, възрастта и общото състояние на пациентите.

Така например малките по размери фистули често не дават значими и видими клинични оплаквания и обикновено са случайна находка при провеждане на образни изследвания по друг повод.

Клиничната картина при артериовенозна фистула на белодробните съдове при някои пациенти може да включва появата на някои неспецифични оплаквания, включително:

• диспнея: затруднено дишане, недостиг на въздух при извършване на физически усилия
• кашлица: персистираща кашлица с отделяне на кървави храчки може да се наблюдава при известен процент от засегнатите
• цианоза: цианозата е признак на хроничната хипоксия и се проявява клинично с посиняване или посивяване на кожата и видимите лигавици, изтръпване и посиняване на пръстите на крайниците
• умора: характерен, но неспецифичен признак на заболяването е хроничната умора, слабост, отпадналост, дори след дълга почивка

В редки случаи първи признак на състоянието може да бъде развитието на мозъчен абсцес, транзиторни исхемични атаки, мозъчен инсулт в резултат от преминаване на малки по размери тромби или патогени от венозната към артериалната циркулация. При големи и/или множествени фистули може да се развие десностранна сърдечна недостатъчност.

Диагноза и изследвания

Диагностициране на пациенти с артериовенозна фистула на белодробните съдове изисква комплексен подход и обстоен анализ на проведените клинични, лабораторни и образни изследвания, като с най-голяма информативна стойност са резултатите от:

• анамнеза и физикални находки: обстоен разпит на пациента за субективни и обективни оплаквания, предшестващи травми или операции, известни подлежащи заболявания, данни за генетична обремененост. Извършва се обстоен физикален преглед с оглед на кожа и видими лигавици, палпация на корем, аускултация на сърце и бял дроб. Характерна е шумова находка (систоличен шум), която се долавя с помощта на стетоскоп върху артериален кръвоносен съд
• лабораторни изследвания: с най-голямо значение за поставяне на правилна диагноза имат изследванията за артериален кръвно-газов анализ, пълна кръвна картина, чернодробни функционални тестове, маркери на възпалението и други за подпомагане на диференциалната диагноза
• образни изследвания: назначават се рентгенография на гръден кош, ехокардиография, компютърна томография, ехокардиография, белодробна артериограма, сцинтиграфия и други

Във връзка с неспецифичните оплаквания е необходимо различаване от хронична обструктивна белодробна болест, белодробна хипертония, белодробна емболия, инсулт с друга етиология, вродени сърдечни малформации и други.

Лечение

Терапевтичният подход при артериовенозна фистула на белодробните съдове се определя строго индивидуално в зависимост от вида, размерите, тежестта на протичане, броя на фистулите, наличието на развили се усложнения.

Ранното лечение може да бъде изключително ефективно, като най-често включва:

• емболизация: най-често извършван терапевтичен метод и най-предпочитан във връзка с добри резултати и нисък риск от усложнения. Методът е подходящ и при тежки случаи, при множествени фистули, като възстановяването е изключително бързо
• медикаментозно лечение: лекарствена профилактика се назначава при неоперабилни пациенти или пациенти с фистула, която не подлежи на лечение, като се назначават антибиотици главно в случаите преди различни интервенции и подходящи антикоагуланти или антитромбоцитни средства при висок риск от емболия
• хирургично лечение: в редки случаи при неуспех от емболизацията, главно при големи по размери артериовенозни фистули, може да се премине към хирургично лечение

Ранната диагноза и адекватна терапия, особено при липсата на усложнения и относително леко протичане, имат много добра прогноза и водят до пълно възстановяване на пациентите. При генетичните форми е необходим регулярен мониторинг във връзка с риска от поява на нови артериовенозни фистули с течение на времето.

Изображения: freepik.com