Остра ревматична болест на сърцето, неуточнена МКБ I01.9

Остро възпалително заболяване, което се проявява 2-4 седмици след инфекция, причинена от бета-хемолитичен стрептокок от група А, се нарича остра ревматична болест на сърцето, неуточнена. Заболяването засяга ставите, сърцето, кожата, централната нервна система (ЦНС) и подкожната тъкан. Острата ревматична болест на сърцето е част от заболяването ревматизъм (болест на Bouillaud-Сокольский).

Острата ревматична болест на сърцето се развива след фарингит или ангина, причинени от бета-хемолитичен стрептокок от група А. Само някои щамове от тези бактерии са ревматогенни. Този факт показва, че определена роля за развитието на болестта има и генетично обусловената предиспозиция, която се изразява в неадекватен имунен отговор на организма срещу стрептококовите антигени.

Основни етиологични фактори за развитието на острата ревматична болест на сърцето са:

• клинични - заболяването се предшества от остра гърлена инфекция;

• епидемиологични - по-високата честота на стрептококовите инфекции води до по-висока честота на заболяването;

• имунологични - повишава се антистрептолизиновия титър, както и антителата спрямо други стрептококови антигени;

• микробиологични - изолиране на стрептококи от гърлена флора.

Патоморфологично острата ревматична болест на сърцето се характеризира с промени в съединителната тъкан на миокарда, клапните платна, перикарда, съдовете. Различават се четири патоморфологични стадия: мукоидно набъбване, фиброидни промени, пролиферативна реакция и фаза на склероза.

Клиничната картина на острата ревматична болест на сърцето се ръководи от ревмокардит. Ревмокардитът определя степента и тежестта на заболяването. Острата ревматична болест на сърцето може да протече като панкардит (възпалителен процес, обхващаш всички структурни слоеве на сърцето) - ендокардит, миокардит, перикардит, но по-често се изявява като ендомиокардит.

Основните оплаквания са:

• лесна уморяемост и задух;

• сърцебиене, опресия и дискомфорт в сърдечната област;

• тахикардия - ускоряване на сърдечната честота над 100 удара/минута, персистираща по време на сън;

• клапни лезии;

• кардиомегалия - увеличение размерите на сърцето;

• екстрасистоли - преждевременни контракции (съкращения) на сърцето извън сърдечния ритъм;

• проводни нарушения - нарушения на провеждане на импулси от възбудно-проводната система за правилното съкращение на сърдечния мускул;

• застойна сърдечна недостатъчност.

Диагнозата на острата ревматична болест на сърцето се поставя след пълно проведена анамнеза по данни на болния за минали тежки инфекциозни и възпалителни заболявания на горните дихателни пътища. От физикалния преглед типична аускултаторна находка в първите 3-4 седмици от началото на заболяването е късия систолен шум на митралната клапа. При наличие на перикардит (възпаление на сърдечната обвивка) може да се чуе перикардно триене. От инструменталните изследвания се използва ЕКГ (електрокардиограма), рентгенография на сърце, Доплер-ЕхоКГ (Доплерова ехокардиография), тъй като те имат най-голяма диагностична стойност за диагностициране на заболяването.

С диагностична цел се извършват и някои лабораторни изследвания за установяване на антитела спрямо стрептококови антигени (стрептолизин 0 и дезоксирибонуклеаза В) - доказва се предшестваща стрептококова инфекция. Изследват се и показатели за хуморалния имунитет - имуноглобулини, антисърдечни антитела и други.

Лечението на острата ревматична болест на сърцето е насочено към овладяване на ревматичния пристъп с помощта на антиревматични средства и антибиотични препарати. След което към терапията се добавят и медикаменти за лечение на заболявания от страна на сърдечно-съдовата система.