Хронично мукоидно възпаление на средното ухо МКБ H65.3

Мукоидният отит на средното ухо е наскоро определен като хроничен отит на средното ухо с мукоиден излив, или наричан още "лепкаво" ухо. Хронично мукоидно възпаление на средното ухо е хроничен отит, при който се събира мукоидна течност в кухината на средното ухо.

Това е едно от най-често срещаните отологични заболявания, което застрашава слуха при хората и водеща причина за загуба на слуха при децата. За разлика от острия отит на средното ухо, той продължава дълго време и причинява кондуктивна загуба на слуха.

Мукоидната течност е по-гъста, в сравнение с хроничното серозно възпаление, а това я прави по-трудно дренираща се. Заболяването се нарича още "лепкаво ухо", защото в средното ухо се изпълва с течност, подобна на лепило. Може да се засегне едното или и двете уши. Течността в средното ухо забавя вибрациите, преминаващи през тъпанчето и заради това се наблюдава нарушение в слуха.

Етиология

Евстахиевата тръба свързва средното ухо и назофаринкса, като отвежда натрупаните секрети от средното ухо. Инфекциите на горните дихателни пътища или алергиите могат да доведат до оток на евстахиевата тръба или мембраните около отвора й, задържаща течност, която служи като среда за растеж на бактерии, причинявайки инфекции на ушите. Ушните инфекции са по-чести при децата, тъй като тръбата е хоризонтална и по-къса, което улеснява навлизането на бактерии и освен това има по-малък диаметър, което прави дренирането по-трудно. Освен това развиващата се имунна система на децата и лошите хигиенни навици ги правят по-податливи на инфекции на горните дихателни пътища. Тъй като евстахиевата тръба е тясна при кърмачета и малки деца, тя е по-податлива към обструкция, отколкото при по-големи деца, тийнейджъри и възрастни.

Причината на заболяването вероятно се дължи на дисфункция на евстахиевата тръба. Балансът на течността и въздуха в средното ухо може да се промени, ако евстахиевата тръба е тясна, обтурирана или не се отваря правилно. Въздухът в средното ухо може постепенно да премине в близките клетки, ако не бъде заменен с въздух, излизащ по евстахиевата тръба. След това може да се развие вакуум в средното ухо. Това може да доведе до проникване на течност в средното ухо от близките клетки.

Някои деца развиват "лепкаво" ухо след кашлица, настинка или ушна инфекция, когато се образува допълнителна слуз. Слузта може да се натрупа в средното ухо и да не се оттича добре по Евстахиевата тръба. Въпреки това, в много случаи мукоидния отит на средното ухо не започва с ушна инфекция.

Хронично мукоидно възпаление на средното ухо се среща по-често при малките деца, но може да се развие във всяка възраст. Някои деца развиват това заболяване след инфекция или настинка. Момчетата са по-често засегнати от момичетата, по-често се среща също и в домове, където хората пушат.

Тежките алергии също могат да причинят такива проблеми в средното ухо. В такива случаи евстахиевите тръби могат да се подуят и свият, което води до натрупване на течности.

Други рискови фактори за хронично мукоидно възпаление на средното ухо включват:

• възраст, особено под 2 години
• хранени от бутилка
• детски градини, поради по-висок риск от излагане на бактерии и вируси
• сезонни алергии
• лошо качество на въздуха
• излагане на тютюнев дим

Патофизиология

Хронично мукоидно възпаление на средното ухо се характеризира с натрупване на мукоиден излив в кухината на средното ухо, който отразява високи концентрации на муцини. Понастоящем идентичностите на муцините при заболяването са слабо разбрани и основният механизъм за производство на муцини е неизвестен.

Муцините са неразделни структурни компоненти на мукоцилиарната транспортна система в евстахиевата тръба на средното ухо. При нормални условия производството на муцин в нормалното средно ухо е ограничено до отвора на евстахиевата тръба и съседните области. Неотдавнашно проучване показа, че епителните клетки на средното ухо имат потенциал да произвеждат MUC5B муцини. В областта на носа са открити ограничени MUC5B муцинови иРНК транскрипти, но не е открит муцинов гликопротеин в нормалната лигавица на средното ухо. При възпалителни състояния средното ухо реагира с експресията на MUC5AC, MUC5B, MUC4 и MUC1 муцини. Как е променена експресията на муцин на средното ухо при мукоидният отит на средното ухо не е изяснено.

Идентифицирането на муцините, изразени в средното ухо и факторите, които модулират експресията на муцин, е важна стъпка към разбирането на патогенезата на мукоиден отит на средното ухо.

Клинична картина

Слуховите затруднения са най-честият симптом при децата. Всъщност, дете с хронично мукоидно възпаление на средното ухо може изобщо да няма оплаквания. Родителите могат да забележат, че детето:

• говори по-силно от обикновено
• изпитва затруднения да чува околните
• не чува шумове от далеч
• увеличава силата на звука на електронните устройства
• оплаква се от звънене или жужене в ушите

Като цяло възрастните могат да имат подобни симптоми като децата. Въпреки това може да има натиск дълбоко в ухото и умора от общ дискомфорт. Заболяването понякога може да причини и болка.

Хроничното мукоидно възпаление на средното ухо, което продължава повече от няколко месеца, може да причини трайно увреждане на слуха. Малките деца също са изложени на по-висок риск от забавяне на говора и езика.

Прогнозата при хронично мукоидно възпаление на средното ухо е добра. Много деца имат симптомите за кратко време (няколко седмици).

Диагноза

Диагнозата се поставя се въз основа на щателна анамнеза и физикален преглед. В хода на първоначалния оглед се почиства външния слухов канал, като се обръща внимание на наличния секрет. Често, в резултат на хроничното дразнене от секрета на средното ухо или като следствие на неумело лечение или самолечение, външният слухов канал също е възпален. Преди неговото повлияване невинаги може да се огледа тъпанчевата мембрана и съответно невинаги може да се постави точната диагноза при първи преглед.

Отоскопията помага да се вземе предвид намалената подвижност на мембраната, причинена от отрицателно налягане или натрупването на екскрети в кухината.

Освен тонална прагова аудиометрия, препоръчително е провеждането и на говорни тестове. Резултатите се проследяват динамично, по възможност при еднакви условия.

Лечение

Хроничното мукоидно възпаление на средното ухо обикновено се подобрява само по себе си, но това може да отнеме седмици или месеци. Тъй като децата растат, евстахиевите тръби стават по-големи и стават по-ефективни при дренирането на средното ухо, като по този начин предотвратяват натрупването на секрети.

В началото заболяването няма нужда от лечение, освен ако няма признаци на ушна инфекция. Правят се редовни прегледи в продължение на 3 месеца, ако след този период няма резорбция на мукоидния секрет, се преминава към лечение.

Вентилационните тръби представляват малки тръбички, които се поставят в тъпанчевата мембрана от отоларинголог. Те позволяват на въздуха да премине през тъпанчевата мембрана, поддържайки въздушното налягане от двете страни равно. Това намалява риска от натрупване на секрет в това пространство.

Вентилационните тръби са временни, която позволява време на евстахиевите тръби да "узреят" и да станат напълно функционални. Обикновено те падат от ухото сами след около 6 до 18 месеца.

Слухът обикновено се нормализира, след поставянето на вентилационна тръба. Ако обаче проблемите със слуха или развитието на езика продължават да съществуват, може да се наложи аудиометрични тестове.

В някои случаи може да е необходима тонзилектомия (хирургично отстраняване на сливиците), за да започнат да функционират евстахиевите тръби правилно.

Използването на антибиотици, деконгестанти, антихистамини и кортикостероиди няма да помогне за залепване на ухото.

Заглавно изображение: freepik.com