Други разстройства на вегетативната [автономната] нервна система МКБ G90.8

В рубриката други разстройства на вегетативната [автономната] нервна система е разгледан синдромът рамо-ръка.

Касае се за рефлексна симпатикова дистрофия, засягаща горните крайници.

Заболяването се характеризира с болка и втвърдяване на рамото, последвани от подуване и скованост на ръката и пръстите. Наблюдават се вазомоторни трофични промени в костите на засегнатия горен крайник, без да е налице специфично нервно увреждане. Кожата над засегнатия регион обикновено е еритемна (зачервена) и демонстрира свръхчувствителност към тактилни стимули.

Състоянието най-често се дължи на травма или операция на меките тъкани и нервите. Други причини включват компресия на нерв, инфекция, рак, инсулт или инфаркт. В резултат на увреждането настъпва свръхактивност на вегетативната нервна система.

Има два типа увреда:

• тип 1 се появява след заболяване или нараняване, които не увреждат пряко нервите в засегнатата зона
• тип 2 се дължи на директно увреждане на нервите

Въпреки че причините за синдрома рамо-ръка са различни, клиничната картина е сходна и преминава през три стадия.

Първи стадий (остър) - продължава до 3 месеца. Характеризира се с пареща болка и повишена чувствителност при допир. Следват подуване и скованост на ставите, заедно с повишена температура и зачервяване на засегнатия крайник. Възможно е да има по-бърз от нормалния растеж на ноктите и косата, както и прекомерно изпотяване.

Втори стадий (дистрофичен) - продължава от 3 до 12 месеца. Подуването е постоянен симптом и кожните гънки изчезват. Температура на кожата става по-хладна. Ноктите стават чупливи. Болката е по-широко разпространени, сковаността се увеличава, а засегнатата област става по-чувствителна на допир.

Трети стадий (атрофичен) - настъпва след 1-та година. Кожата над засегнатата област става бледа, суха, опъната и блестяща. Движенията са ограничени. Засегнатата област се втвърдява. Болката може да намалее и състоянието може да се разпространи и в други части на тялото.

Диагнозата изисква подробна анамнеза и физикален статус. Прави се внимателен оглед на засегнатия крайник. Чрез палпация се установява силно повишена чувствителност в засегнатата област. Дори леко докосване може да предизвика много силна болка. Необходимо е да се установи основната причина за състоянието. Използват се и образните изследвания - рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.

Лечението на други разстройства на вегетативната [автономната] нервна система трябва да започне възможно най-рано, за да се избегне прогресията на заболяването. Обикновено се прилагат:

• медикаменти - болкоуспокояващи, кортикостероиди, понижаващи кръвното налягане, антидепресанти
• физиотерапия и трудова терапия
• хирургично лечение