Тетраплегия, неуточнена МКБ G82.5

Тетраплегия, неуточнена е парализа, причинена от нараняване на шийния сегмент на гръбначния мозък. Това може да доведе до частична или пълна загуба на сетивната и двигателната функция на четирите крайника и тялото.

Причините за състоянието най-често са травми на гръбначния мозък. Други причини могат да бъдат невромускулни заболявания или редки вродени мускулни заболявания.

Клиничната картина варира при различните пациенти, в зависимост от нивото на увреждането. Обикновено всички пациенти имат тежки моторни и сензорни дефицити в ръцете, краката и торса. Гръбначният мозък може да бъде частично или пълно прекъснат. Случаите на частично прекъсване имат по-добра прогноза. Наранявания на С1 водят до парализа от врата надолу и нарушения в дихателната и сърдечно-съдовата система. В случай на висока лезия над ниво С3 е възможно пациентът да бъде напълно парализиран. Това означава, че той е наясно с всичко, което се случва около него, но няма възможност за комуникация или комуникацията се свежда до вертикални движения на очите и мигане. При засягане на C7 може да има загуба на функция от гърдите надолу, но все още е запазена голяма част от функцията на ръцете. Освен това често се наблюдават проблеми с храносмилането, контрола на пикочния мехур и червата, сексуална дисфункция и др.

Най-честите усложнения включват:

• дихателни проблеми като ателектаза, бронхоспазъм, белодробен оток и пневмония
• белодробен тромбоемболизъм или друга емболия
• пикочни и белодробни инфекции
• декубитални рани
• спазъм на мускулите
• загуба на контрол на тазовите резервоари
• болка

Диагнозата се поставя на базата на анамнезата и пълното физикално и неврологично изследване. За да се изясни коя част от гръбначния мозък е засегната се използват изследвания като компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. В случаите на заболявания на гръбначния мозък се правят кръвни изследвания и изследване на спинална течност.

Лечението на тетраплегия, неуточнена е насочено към главната причина. Чрез различни инвазивни техники може да се постигне декомпресия или освобождаване на налягането над гръбначния мозък. Повечето от тези техники, обаче са все още в експериментална фаза. По-често е насочено към функционалното възстановяване. Пациентите, които са загубили способността си да дишат самостоятелно се вентилират чрез трахеотомия или електрическа стимулация на диафрагмалния нерв. Тази техника има обещаващи резултати. Назначава се физиотерапия за укрепване и контрол на мускулите.