Блефароспазъм МКБ G24.5

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Блефароспазъм е състояние на неволево мигане, потрепване и свиване на клепачите. Представлява локална форма на мускулна дистония, манифестираща се с неволеви (неволни) клонични и тонични контракции на мускулите на клепача, които при тежките форми могат да причинят пълно или непълно затваряне на клепачите от няколко секунди до няколко минути.

Леките форми често се означават като вид тик, асоциират се с преумора, стрес, злоупотреба с кофеин и обикновено се самоограничават след отстраняване на причината. Тежките форми се означават още като доброкачествен есенциален блефароспазъм и могат значително да влошат комфорта на пациентите, техния социален живот, професионални ангажименти и да ограничат някои активности (шофиране, някои видове спорт).

Причини и особености

Етиологията на заболяването все още не е напълно изяснена и уточнена, като се обсъждат различни възможни причини и рискови фактори.

Предполага се абнормна функция на базалните ядра в нервната система, имащи роля при координацията на клепачните движения.

Характерно за заболяването е следното:

• честота и разпространение: честотата в световен мащаб се изчислява на 2 до 30 на 100 хиляди души, като в САЩ ежегодно се диагностицират средно по около две хиляди нови случаи. Женският пол е между два и четири пъти по-често засегнат, като особено рискова се счита възрастта между 40 и 60 години
• предполагаеми причини: предполагат се многобройни причини, част от които включват генетични мутации (при 20 до 30 процента от засегнатите се установява положителна фамилна анамнеза), някои заболявания на окото (особено синдром на сухото око), дисрегулация в невротрансмисията, структурни нарушения в областта на клепача, травма в областта на лицето и други
• рискови фактори: някои фактори могат да повишат риска от поява на блефароспазъм, като такива например са злоупотреба с кофеин, продължителен стрес и преумора, недоспиване, ексцесивно физическо натоварване, излагане на силна светлина и други
• видове блефароспазъм: различават се най-общо първичен блефароспазъм, при който етиологията не може да бъде уточнена и вторичен блефароспазъм, при който е налице друго подлежащо заболяване (болест на Паркинсон, синдром на сухото око, синдром на Meige, синдром на Tourette и други)

В някои случаи състоянието се самоограничава след период на почивка и отстраняване на предполагаемите рискови фактори, докато при други симптомите не отшумяват и не се облекчават без провеждане на подходяща терапия.

Симптоми

Клиничното протичане при блефароспазъм показва някои характерни особености, като началото на заболяването често е плавно, с бавна прогресия и постепенно влошаване до степен на невъзможност за оптимално извършване на ежедневните дейности, упражняване на професията, шофиране и други активности.

Характерно за клиниката при блефароспазъм е следното:

• начални симптоми: началните прояви по-често са едностранни и могат да включват учестено мигане, потрепване на клепача, неволево затваряне
• симптоми при прогресия на процеса: с прогресията на процеса симптомите се влошават и задълбочават, като са възможни усещане за сухота в окото (при голям процент от пациентите е налице синдром на сухото око), значително учестено мигане, стесняване на очите, уморен поглед и раздразнени очи, в резултат от което може да се влоши и зрителната острота. Често е налице фотофобия (повишена чувствителност към силна светлина), главоболие, засягане и на други мускулни групи
• тригери: симптомите са по-силно изразени през деня, особено при втренчване, поглед нагоре, при силно осветление, излагане на стрес и преумора, при ветровито време и излагане на замърсители, включително пасивно тютюнопушене

В началните фази на заболяването симптомите са по-леко изразени и се проявяват главно под въздействието на някои провокиращи фактори, отшумяват през нощта, както и при пеене, смях, прозяване, дъвчене. При напредналите фази симптомите се проявяват без наличието на провокатор и често стават причина за социална изолация, тревожност, депресивно настроение.

В зависимост от тежестта на проявите е създадена ориентировъчна класификация на заболяването, включваща:

• тикове: злоупотребата с кофеин и излагането на силен стрес може да причини краткотраен блефароспазъм, проявяващ се под формата на тик, който пациентите усещат, но често не е видим за околните
• доброкачествен есенциален блефароспазъм: продължаващите дълго време спазми на клепачите до степен на затваряне на окото за няколко секунди се означава като истински блефароспазъм или доброкачествен есенциален блефароспазъм
• синдром на Meige: при този синдром освен блефароспазъм е налице и орофациална дистония, като се засягат различни мускулни групи на лицето, устата и езика

В зависимост от тежестта на протичане се определя и последващата терапия при всеки отделен пациент.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при блефароспазъм често е затруднена и може да отнеме много време, посещение и консултации с различни клинични специалисти. За поставяне и потвърждаване на диагнозата е необходимо провеждане в някои случаи на многобройни изследвания с цел уточняване на етиологията и улесняване на последващата терапия:

• разпит и преглед: давност, тежест и особености на оплакванията, връзка с провокиращ фактор (стрес, лекарства, боледуване), наличие на други подлежащи заболявания и прием на медикаменти в комбинация с обща оценка на здравословното състояние и подробен неврологичен статус. При съмнения за подлежащо очно заболяване се прави консултация с офталмолог, при съмнения за неврологично увреждане е необходима консултация с невролог
• лабораторни изследвания: подробни лабораторни изследвания се назначават главно за подпомагане на диференциалната диагноза. При блефароспазъм липсват промени в лабораторните показатели
• образни и инструментални изследвания: тестове за оценка на мускулната активност, компютърна томография и други, съобразно съмненията и с цел улесняване на диагностичния процес и стесняване на диференциалната диагноза

Диференциална диагноза при блефароспазъм е широка и налага различаване от клепачна акинезия, генерализирана дистония, спастичен ентропион, вторичен блефароспазъм (рефлекторен спазъм), блефарит, парализа на Бел, хемифациален спазъм, някои инфекции (вирусен енцефалит, болест на Кройцфелд-Якобс, тетанус, туберкулоза, СПИН), болест на Паркинсон, болест на Хънтингтън, болест на Уилсон и други.

Лечение

Липсва разработено специфично лечение при блефароспазъм, прилагат се предимно различни средства със симптоматична цел. Опции на избор са някои консервативни средства (перорални лекарства, инжекционни лекарства, алтернативни методи), както и оперативна намеса при необходимост, съобразно тежестта на протичане при отделните пациенти:

• ботулинов токсин: инжектиране на ботулинов токсин е една от най-честите първи мерки, които се предприемат при лица с блефароспазъм, като при правилно поставяне рисковете от манипулацията са нищожни, ефектът е видим след няколко дни и продължава между три и пет месеца, след което е необходимо повторение на манипулацията
• перорална лекарствена терапия: самостоятелно или за допълване ефекта на ботулиновия токсин могат да се назначат лекарства от различни фармакологични групи, включително мускулни релаксанти, антиконвулсивни средства, антихолинергични медикаменти, бензодиазепини и много други, като изборът следва да се индивидуализира, съобразно общото състояние на пациентите и тяхната поносимост и терапевтичен отговор
• хирургично лечение: хирургичното лечение се препоръчва само при липса на ефект от консервативната терапия. Състои се в миектомия или резекция на нерви, инервиращи засегнатите мускулни групи. Постоперативното проследяване на пациентите има важно значение за профилактиката на някои усложнения
• алтернативни средства: при всички пациенти се препоръчва ограничаване на факторите, които могат да влошат състоянието, включително стрес, преумора, излагане на замърсители, прекомерно взиране в екрани. Някои пациенти съобщават за добър ефект от масаж на лицето, упражнения, акупунктура, компреси, хомеопатия и други. Полезна и подробна информация може да намерите в раздел Алтернативна медицина (Алтернативно лечение на блефароспазъм)

За постигане на задоволителни резултати от лечението е необходим строго индивидуален подход, изпробване на различни техники и комбинации от средства, постоянство от страна на пациентите.

Прогнозата при блефароспазъм се определя строго индивидуално и зависи до голяма степен от тежестта на симптомите, подлежащите причини, терапевтичния отговор към приложените лечебни мерки.

Изображения: freepik.com