Разстройство на храненето в кърмаческа и детска възраст МКБ F98.2

Разстройства на храненето в кърмаческа и детска възраст представляват хранителни разстройства с разнообразни прояви, обикновено специфични за ранното детство. В общи линии то включва отказ от храна и крайна капризност при наличието на достатъчна и подходяща храна, достатъчно компетентно лице, грижещо се за детето и липса на органично заболяване. Може да е налице или не съпътстващо преживяне на храната.

Към разстройство на храненето в кърмаческа и детска възраст спада разстройство с преживяне в кърмаческа и детска възраст.

Преживянето (ruminatio) представлява състояние, при което преглътнатата храна попада отново в устната кухина, сдъвква се и пак се поглъща. Възниква вследствие на невъзможност за пълно преминаване на храната през стесненото място на хранопровода, а в детска възраст се среща при невротични деца, без гадене и без при това да е налице гастроинтестинално заболяване.

Малки трудности в храненето са доста чести при бебетата и малките деца (под формата на капризничене, предполагаемо недостатъчно ядене или предполагаемо преяждане). Сами по себе си те не трябва да бъдат разглеждани като показатели за разстройство. Разстройството трябва да бъде диагностицирано само ако степента е явно извън нормалните граници, или ако по същността си проблемът в храненето е качествено абнормен, или ако детето не наддава или отслабва на тегло за период поне от един месец.

В тази група разстройства не влизат:

- състояния, при които детето с охота приема храна от други възрастни, но не и от лицето, което се грижи за него;

- органично заболяване, което обяснява отказа от храна;

- анорексия невроза или друго разстройство на храненето;

- пика в бебешка и детска възраст;

- затруднения в храненето и лошо хранене.

Лечението на разстройство на храненето в кърмаческа и детска възраст е трудно и изисква голямо търпение и упоритост от страна на родителите. Най-ефективен е мултидисциплинарният подход на лечение, в който са ангажирани - лекар, диетолог и психотерапевт. Използва се холотропна терапия, известна още като ребъртинг. Успехът на тази терапия зависи от желанието на близките да участват и променят моделите си на поведение.