Обикновена шизофрения МКБ F20.6

Обикновената шизофрения е подтип на шизофрения. Тя представлява разстройство, при което се наблюдава бавно, но сигурно прогресиращо развитие на особености в характера и поведението, невъзможност за справяне със социалните дейности и разруха на цялостната житейска дейност. Тази форма на болестта започва в млада възраст, дори юношество, обхваща около 5% от шизофренно болните и единодушно се приема от специалисти, че протича най-злокачествено.

Характеризира се с "отрицателни" симптоми, като апатия, анхедония, липса на инициативност, липса на мотивация, занижена активност, но без проява на халюцинации или заблуди от всякакъв вид. Точните причини за това психично заболяване не са напълно известни.

Хората, които са засегнати от обикновена шизофрения, в повечето случаи проявяват леки и непсихотични емоционални състояния. Други симптоми на този тип шизофрения включват неспособност за продуктивно функциониране в обществото, антисоциално поведение и проблеми с личната хигиена.

Докато тези признаци на обикновена шизофрения изглеждат безобидни, има и други рискове, които трябва да бъдат взети под внимание. Една от най-големите опасности на простата шизофрения е рискът от развитие на по-тежки признаци на по-специфичен тип шизофрения.

Лечението на този тип шизофрения е възможно с психотерапия и медикаменти. Осъществява се с невролептици (антипсихотици). Без съмнение положително развитие претърпяха и психосоциалните и психотерапевтичните подходи относно лечението на шизофренно болните. Към тях се включват изграждане на социални служби за обучение на болните и подпомагане за структуриране на ежедневието им, формиране на дневни центрове, на психотерапевтични екипи, които да работят по програми за усъвършенстване на комуникациите в шизофренните семейства.