Имунодефицит като резултат от наследствен дефект, предизвикан от вируса на Epstein-Barr МКБ D82.3

Касае се за Х-свързан лимфопролиферативен синдром, който се унаследява Х-рецесивно. Засягат се деца от мъжки пол. Характеризира се с предилекция за тежко протичащи инфекции, причинени от Epstein-Barr вирус (EBV) - инфекциозна мононуклеоза в детството, последваща хипогамаглобулинемия и значително повишен риск от развитие на лимфом или други лимфопролиферативни заболявания. В резултат на развилия се имунен дефицит може да се развитие на свързана с Х-хромозомата лимфопролиферативна болест.
Свързана с Х-хромозомата лимфопролиферативна болест засяга 1-3 на 1 милион индивиди от мъжки пол.

Основен етиологичен фактор при имунодефицит като резултат от наследствен дефект, предизвикан от вируса на Epstein-Barr е генетичен дефект, локализиран в Х-хромозомата. През 1998 г. е изолиран генът, чиято мутация е отговорна за развитието на свързана с Х-хромозомата лимфопролиферативна болест, разположен върху дългото рамо на хромозома X (Xq25). Този локус кодира 128-аминокиселини, образуващи протеин - SAP (от английски - signaling lymphocytic activation molecule [SLAM]-associated protein).

Патогенезата на заболяването се обуславя от недостига на SAP, водещ до продължителна пролиферация Т-лимфоцити в отговор на инфекция с EBV. Постоянната пролиферация на Т-лимфоцити е резултат на намалена способност да убиват заразени с EBV В-клетките. В отсъствието на SAP, взаимодействието на CD48 на EBV-инфектираните клетки с 2B4 (рецептор, който принадлежи към имуноглобулиновото семейство и е разположен по повърхността на NK-клетки (natural killer cells), както в малка част от Т-клетките) на NK-клетки потиска способността им да убият EBV-заразените клетки.

Дефектът не позволява развитие на нормален отговор към вируса на Epstein-Barr при болните с този имунодефицит. В нормални условия, в здравите индивиди, срещу EBV се изработват цитотоксични Т-лимфоцити и NK-клетки, с които се отстраняват инфектираните от вируса В-лимфоцити. В-лимфоцитите произвеждат в минимално количество специфични антитела. Много рядко се откриват антитела срещу Epstein-Barr вируса, както и антитела към нуклеарния антиген на вируса.

Клиничната картина на заболяването е резултат на невъзможността на имунната система да се справи с вируса, поради което се развива неконтролируема инфекция с Epstein-Barr вируса. Развива се, също така, инфекциозна мононуклеоза или лимфопролиферативен синдром. Инфекциозната мононуклеоза при засегнатите момчета може да протече фулминантно и да доведе до фатален край. Пациенти са с повишена температура, увредено общо състояние, прострация, лимфаденопатия и хепатоспленомегалия. Повечето от тях развиват фулминантен хепатит с масивна чернодробна некроза, чернодробна енцефалопатия и смърт.

Имунодефицитът може да протече като придобита хипогамаглобулинемия, апластична анемия или агранулоцитоза. Възможно е състоянието да се усложни с малигнизация на В-лимфоцити. 20-30% от пациентите с имунодефицит като резултат от наследствен дефект, предизвикан от вируса на Epstein-Barr развиват доброкачествени и злокачествени лимфопролиферативни заболявания. Лимфомите обикновено са висок клас В-клетъчен лимфом. Повече от половината са Burkitt лимфоми. Лимфомите по-често са екстранодалани, разположени в червата, централната нервна система, черния дроб или бъбреците. Възможно е и развитието на доброкачествени заболявания като грануломатоза на Вегенер, лимфоидна грануломатоза и некротизиращ васкулит.

Лабораторни изследвания включват:

• периферни кръвна картина - установява атипична лимфоцитоза;
• биохимично изследване - увеличена активност на чернодробните аминотрансферази и други констатации за остър хепатит;
• изследване на хемокоагулационните показатели - изменение в aPTT и протромбиново време при пациенти с чернодробна недостатъчност;
• при пациентите с остра EBV инфекция се установяват положителни серологични тестове за антитела, EBV-IgM и количествено EBV-специфична полимеразна верижна реакция (EBV-PCR). Въпреки това, колкото 1/3 от пациентите в острата фаза на инфекцията не образуват антитела, най-вероятно поради нарушена лимфоцитната функция и отговор към EBV антигени.

Окончателна диагноза на свързана с Х-хромозомата лимфопролиферативна болест се поставя с генетичен анализ, установяващ мутация.

Лечението включва заместителна имуноглобулинова терапия, при необходимост и антибактериална терапия. При инфекция с Epstein-Barr се използват кортикостероиди.

Прогнозата е лоша, 70% от пациентите с Х-свързан лимфопролиферативни синдром (XLP) умират, преди да навършат 10 години, а 60% от тях развиват фулминантна инфекциозна мононуклеоза. Малко пациенти оцеляват и в зряла възраст.