Миелодиспластични синдроми МКБ D46
Миелодиспастичните синдроми са хетерогенна група заболявания, при които е нарушена нормалната продукция на кръвни клетки в костния мозък, в резултат е нарушена хемопоезата и настъпва панцитопения – намален брой кръвни клетки.
Честотата на миелодиспастичните синдроми е 5: 100 000 души годишно. При мъжете се среща по-често. При възрастни се среща по-често – между 65 и 75 години.
Етиологията на миелодиспастичните синдроми е разнообразна:
- увреждане на костния мозък от лечение с цитостатици;
- йонизиращо лъчение;
- химични вещества – бензол, пестициди.
При миелодиспастичния синдром в костния мозък е повишен дяла на бластни клетки. Кръвотворенето се нарушава както количествено, така и качествено. Голям процент от пациентите развиват, след година остра левкемия. Когато миелодиспастичните синдроми се развива след вредно въздействие на костния мозък се говори за вторични миелодиспластични синдроми, а когато са с неустановена етиология се говори за първични или идиопатични миелодиспластични синдроми. В голям процент от случаите с този синдром се установяват и хромозомни аномалии.
Миелодиспастичните синдроми обикновено се откриват случайно във връзка с други изследвания. Най-често болните търсят лекарска помощ във връзка с оплаквания от:
- лесна умора;
- отпадналост;
- чести инфекции;
- продължително кървене при нараняване.
Клиничната симптоматика на миелодиспастичните синдроми се определя главно от нарушеното кръвотворене. В зависимост от това коя кръвна редица е засегната се развива различна клинична симптоматика. Ако се засегната еритроцитната редица се развива анемия, леквоцитната – чести инфекции, тромбоцитната – спонтанни кръвоизливи и нарушено кръвосъсирване. Миелодиспастичните синдроми се приемат за предлевкемично състояние, защото в определен момент могат да преминат в остра левкемия.
При преглед обикновено се установява анемия, уголемена слезка. Лабораторните изследвания показват:
- анемия;
- намалени тромбоцити;
- ретикулицити и гранулоцити;
- увеличено серумно желязо;
- фетален хемоглобин.
Прави се костномозъчна пункция и хромозомен анализ.
Диференциална диагноза:
- левкемии;
- анемии;
- лимфоми;
- токсични натравяния с олово;
- хроничен алкохолизъм;
- туберкулоза.
Лечението на миелодиспластичните синдроми е симптоматично. Анемията се лекува чрез заместителна терапия с кръвопреливания, прилагат се хелатори на желязо – Десферал и лечение с еритропоетин. Ниските тромбоцити се лекуват чрез вливане на тромбоцитна маса. Ниските нива на гранулоцити се лекуват с растежни фактори. При необходимост се прилагат цитостатици.
Миелодиспастичните синдроми протичат хронично до трансформирането им в левкемия. Обикновено болните умират от кръвоизлив или инфекция.
Коментари към Миелодиспластични синдроми МКБ D46