Меланом in situ на окосмената част на главата и шията МКБ D03.4

Меланомът представлява злокачествено новообразувание, което се развива в област с нормално изглеждаща кожа или от съществуваща вече бенка.

В епидермиса се намират определен вид клетки — меланоцити — произвеждащи специфичен пигмент (меланин), който придава характерен по-тъмен цвят на кожата. От тези клетки се развиват и меланомите.

Лентиго малигна (lentigo maligna — LM) е подвид на меланом in situ и се среща основно в областта на главата и шията.

За лентиго малигна е характерно, че около 25% от всички злокачествени меланоми могат да се развият от тази лезия, а също и че е налице и неопределена клинична и хистологична граница между някои от случаите на лентиго малигна и малигнен меланом.

През 1894 година Dubreuilh (Дюбрей) за първи път използва термина "lentigo malin des vieillards" — лентиго малигна при възрастни.

Епидемиология

Lentigo maligna се наблюдава по-често при жени, най-често над 40-годишна възраст, като най-честата локализация е главата и шията.
Голяма част от тези лезии са били налице от 5 до 40 години преди да бъдат открити за първи път.
Около половината от измененията ще се трансформират в злокачествен меланом, а около една десета ще метастазират.

Този подвид на меланом in situ на окосмената част на главата и шията се среща рядко и се представя като бавно нарастваща, кафяво-черна на цвят неравномерно пигментирана макула, която се развива най-често при пациенти над 50-годишна възраст.
При разглеждането на лезията под увеличение се установява, че тя е съставена от фино пигментирани точки и неправилно подредени черни или тъмнокафяво пигментирани линии, които преминават през цялата лезия и се сливат в привидно нормалната периферна кожа.

При лентиго малигна не се наблюдават други изменения по кожата, освен ограничената пигментация, но в около една трета от пациентите могат да се наблюдават един или няколко малки твърди лимфни възли, които често улцерират (разязвяват), добиват неравна повърхност или започват да кървят.
Интервалът между появата на луничка или засягането на възел, което е признак за злокачествен меланом, е твърде променлив — от 1 до 40 години.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза се прави със себорейна кератоза и меланоцитен невус.

Патогенеза

Основната патологична находка при този вид меланом in situ на окосмената част на главата и шията е промяна на базалните клетки на епидермиса, която в повечето случаи е придружена от пигментация.
Измененията на меланоцитите на кожата включват:

• по-големи и по-светли клетки, характеризиращи се с голямо везикуларно ядро (мембраната на тези ядра е по-тъмно оцветена, докато централната част е доста бледа) с добре изразено ядърце;
• цитоплазмата е светла и вакуолизирана (съдържаща вакуоли), като има вид на пчелна пита;
• междуклетъчни мостчета липсват или са недостатъчно развити;
• митози не са налични;
• наличие на пигментни гранули, съдържащи меланин;

Тези хистологични промени се наблюдават в началните етапи от развитието на лентиго малигна и не са налице при злокачествен меланом.

Повече информация за меланом in situ и лентиго малигна ще намерите при:

• МКБ D03 Меланом in situ

Заглавно изображение: www.webpathology.com