Меланом in situ на други и неуточнени части на лицето МКБ D03.3
Кожата представлява най-големият орган на тялото.
Горният й слой се нарича епидермис и съдържа три вида клетки, които имат потенциала да се превърнат в ракови: меланоцити; базални клетки; сквамозни (плоски) клетки.
Основното значение на епидермиса се състои в това да осигури защита на тялото срещу факторите на външната среда.
Вторият слой на кожата се нарича дерма, чиято функция е свързана със снабдяването на кръв, кислород, както и поддържаща функция.
Под дермата се разполага хиподермата, наричана още подкожна мастна тъкан, осигуряваща постоянен приток на кръв към дермата.
Повече информация за устройството и биологичното значение на кожата ще намерите при:
Анатомия на кожа и кожни придатъци
Меланомът е седмото най-често срещано злокачествено заболяване сред бялото население на САЩ, като процентът на заболелите е по-голям, отколкото в Западна Европа и непрекъснато се увеличава.
Рискови фактори
Възникването на меланом in situ на други и неуточнени части на лицето се дължи на факта, че меланоцитите (клетките, придаващи характерния цвят на кожата при различните индивиди) не се развиват и загиват нормално, като основната причина за това е увреждането им поради продължителното въздействие на ултравиолетова (UV) светлина върху тях, чийто основен източник е слънцето. Тези видоизменени клетки водят до образуването на злокачествено образувание.
Епидемиология
Честотата на меланомите in situ се увеличава непрекъснато през последните 2 десетилетия, като сега те съставляват около една трета от всички инвазивни меланоми.
Меланомите ин ситу се срещат по-често при жени (5.41/100 000), отколкото при мъже (4.13/100 000), като лентиго малигна (lentigo maligna) е най-често срещаният хистологичен подтип при меланомите in situ, развиващи се в областта на лицето, поради което ще бъде разгледан малко по-подробно.
Лентиго малигна (Lentigo maligna — LM)
Лентиго малигна (Lentigo maligna — LM) представлява меланоцитна дисплазия, която най-често се представя във вид на пигментирана макула, развиваща се върху хронично увредена от слънцето кожа, особено по лицето на пациенти в напреднала възраст.
Лентиго малигна обикновено се развива много бавно и може да остане в неинвазивна форма в продължение на години.
Независимо от терминологията, lentigo maligna им вероятност да се разпространи в дермата или подкожната мастна тъкан, подобно на други меланомни подвидове, като прехода към същински меланом е свързана с появата на неравна повърхност, което само по себе си е маркер за вертикален растеж и инвазия, и този етап вече се означава като лентиго малигна меланом.
LM обикновено се развива в напреднала възраст, върху области от кожата, които са изложени на продължително слънчево въздействие.
За първи път заболяването е описано от Hutchinson (Хътчинсън) през 1894 година и е било наречено "меланотична макула на Hutchinson".
Повечето автори смятат лентиго малигна за подвид на меланом in situ, докато други класифицират заболяването като предракова лезия.
Рискът за трансформирането на лентиго малигна в лентиго малигна меланом е много ниска — около 2.2% до 5%, основно при пациенти, които са в напреднала възраст.
Патоморфология
Характерните особености при лентиго малигна включват първоначална поява на синьо/черно оцветяване на ограничен участък от кожата. Кожата в тази зона е тънка, съдържаща само 4-5 слоя от клетки, което често е свързано с процеса на стареене.
Хистологичните характеристики включват епидермална атрофия и увеличен брой на меланоцитите.
Диагноза
Първоначалната диагноза на лентиго малигна е затруднена, тъй като заболяването често се развива върху сериозно увредена от слънцето кожа сред много други пигментни лезии — себорейни кератози, сенилно лентиго (lentigo senilis), лунички.
Разграничаването на всички тези лезии с невъоръжено око е затруднено, като понякога се наблюдава трудности и при използването на дерматоскоп.
Когато lentigo maligna е с големи размери, той често се слива с и обхваща други кожни изменения, като лунички, меланоцитни невуси и себорейна кератоза.
Друг проблем при диагнозата е техниката, която ще се използва за вземане на биопсичен материал. Въпреки че ексцизионната биопсия е най-добър вариант и се препоръчва от патолозите, този метод трябва да се избягва при меланом in situ на други и неуточнени части на лицето, тъй като в някои от случаите туморите са големи, а изрязването на такъв голям тумор е противопоказано, ако видът на лезията не е напълно уточнен.
Проблемите са свързани по-скоро с естетическата страна на въпроса, тъй като биопсирането по този начин ще има пряко въздействие върху външния вид на пациента.
Предпочитаният метод за вземане на материал за изследване е пънчова биопсия, която позволява на лекаря да вземе проби от няколко места на тумора, като се обхване цялата му дебелина.
Хистологично, една част от новообразуванието може да покаже характеристики на доброкачествен меланоцитен невус, докато в друга част на лезията може да се наблюдават особености, характерни за тежък клетъчен атипизъм.
Когато е налице клетъчна атипия, патологът може да препоръча цялостно премахване на лезията, като по този начин може да се потвърди крайната диагноза на лентиго малигна.
Размерът на пънчовата биопсия може да варира от 1 мм до 2 мм, като най-често се прилага 1.5 мм или по-голям.
Лечение
Златен стандарт при лечението на лентиго малигна и меланомите in situ като цяло е хирургичната ексцизия, като границата на оперативната резекция е 5 мм — този стандарт е зададен на конференцията на Националните здравни институти (National Institutes of Health) през 1992 година, а в последствие включен в насоките за лечение на меланом на Американската академия по дерматология (American Academy of Dermatology).
Въпреки че стандартната ексцизия е най-често прилаганият метод, при нея се наблюдава голяма честота на рецидивите (до 50%), като това се дължи на факта, че лезията е разположена в областта на лицето и хирургът трябва да използва по-тясна граница на ексцизионните ръбове.
Подробна информация относно хистологичните особености, методите за изследване и лечение на меланом in situ и лентиго малигна ще намерите при:
Заглавно изображение: https://www.aocd.org
Коментари към Меланом in situ на други и неуточнени части на лицето МКБ D03.3