Хронична левкемия с неуточнен клетъчен тип МКБ C95.1
При хронична левкемия с неуточнен клетъчен тип се наблюдава злокачествено клонално нарушение на клетките от хемопоезата, което се характеризира с бавна прогресия и пролиферация на миелоидни и лимфоидни клетки, в различен етап от тяхното развитие.
За развитието на това състояние роля играят различни провокиращи фактори, като генетична предиспозиция, имунна супресия, автоимунни нарушения, някои малигнени хемопатии, радиация, вредни и токсични агенти от околната среда, предшестващо лечение с химиотерапевтици.
Заболяването има бавен ход и нехарактерни клинични прояви. Началото обикновено е постепенно, с общо неразположение, адинамия, лесна уморяемост, раздразнителност, ставни и мускулни болки, субфебрилитет.
Адинамията се задълбочава успоредно с нарастващата анемия. Незначителните в началото хеморагични прояви постепенно стават по-тежки и засягат кожата (петехии, екхимози), лигавиците, вътрешните органи (мелена, хематемеза, хематурия) и централната нервна система.
Кръвоизливите се дължат на тромбоцитопения, тромбопатия, нарушения в коагулацията и в целостта на съдовата стена.
Слезката и черния дроб се увеличават при около половината от пациентите, но обикновено не достигат твърде големи размери. Лимфните възли са засегнати при малка част от пациентите, по-често в детска възраст и са с малка големина и мека консистенция.
Инфекциозните усложнения се характеризират с различна тежест, в зависимост от степента на увреждане на хуморалния и клетъчния имунитет, от неопластичната инфилтрация и от въздействието на цитостатичните агенти. Обикновено се развиват пневмонии, абсцеси, урогенитални инфекции, микози и септични процеси.
Възможно е увреждане и на бъбреците от неопластичната инфилтрация, като обикновено се наблюдават кръвоизливи и инфекции в бъбречния паренхим. Белите дробове и сърцето се засягат относително рядко, с настъпване на тежка белодробна и сърдечна недостатъчност.
Диагнозата се базира на информацията от клинико-лабораторните и инструментални изследвания. Прегледът и разпитът на пациента рядко са особено информативни и насочващи към конкретна патология.
Важни при поставяне на диагнозата са следните изследвания:
- пълна кръвна картина с диференциално броене
- кръвен химичен анализ
- натривка от периферна кръв
- коагулационен статус
- показатели, отразяващи бъбречната и чернодробната функция
- аспирационна биопсия от костен мозък
- цитогенетичен анализ
- имунохистохимия
- ехография
- КТ и ЯМР
Лечението при хронична левкемия с неуточнен клетъчен тип е комплексно. Състои се в комбинирана полихимиотерапия, поддържаща терапия, заместително лечение с растежни фактори, автоложна трансплантация на костен мозък.
Прогнозата при отделните случаи се определя в зависимост от състоянието и възрастта на пациента, тежестта на процеса и отговорът към приложената терапия.
Коментари към Хронична левкемия с неуточнен клетъчен тип МКБ C95.1