Слухов нерв МКБ C72.4

Слухово-равновесният нерв, n.vestibulocochlearis (VIII), е чисто сетивен нерв. Той се състои от две части – n. vestibularis и n.cochlearis. Вестибуларният нерв е едната част от слухово-равновесния нерв, отговорна за баланса, пространствената ориентация и двигателните умения. Другата част на нерва - слуховият нерв, е отговорен за генерирането и обработката на слухова информация, като тя преминава първоначално през таламуса и достига крайно до слуховата кора на темпоралния лоб.

Увреждането на вестибулокохлеарния нерв вследствие на различни причини (инфекциозни, травматични, пространствозаемащи, идиопатични и пр.) може да дебютира със следната симптоматика - световъртеж, загуба на слух, атаксия и фалшиво усещане за движение.

Почти всички новообразувания на слуховия нерв са с доброкачествен произход. Сред най-честите доброкачествени новообразувания на слуховия нерв е акустичната нервома(неврином, вестибуларен шваном).

Акустичната невринома се описва като бенигнено( доброкачествено) новообразувание на слуховия нерв. Произходът на тумора е от Шванови клетки (Schwann cells), които обикновено покриват акустичния нерв. Тъй като заболяването се характеризира като изключително бавно растящо, симптоматиката, която дава е лесна за пропускане и може да бъде предписана на други фактори на околната среда, тъй като включва шум илки звънене в ушите, бавна загуба на слуха, понякога в продължение на години, както и световъртеж.

Малигнените новообразувания не са често срещана находка в тази анатомична област. Въпреки това има няколко описани случая (13 за целия свят) на първични малигнени неоплазми. Още по-рядко срещана е малигнената трансформация на доброкачествени тумори.

Като предразполагащ фактор за развитието на злокачествени процеси на акустичния нерв се счита наличието на неврофиброматоза тип 2. Друг предразполагащ фактор е експозицията на радиационно облъчване (лъчево натоварване). Диференциацията между доброкачествени и злокачествени тумори, намиращи се в черепната кухина, е трудна, тъй като поради ограниченото пространство, дори и малки по размер с бенигнен хистологичен характер тумори могат да бъдат причина за изразена отпадна или възбудна симптоматика, увеличение в интракраниалното налягане и други.

Основният симптом при туморите на акустичния нерв е намалението или загубата на слуха. При над 90% от пациентите заболяването дебютира с едностранна прогресивна унилатерална загуба на слуха или глухота (по-рядко двустранна), придружени или не от шум или звънене в ушите, атаксия (загуба на равновесие), световъртеж, както и мускулна хипотония с парестезии в крайниците.

Диагностицирането на злокачествените новообразувания, както и при доброкачествените, се осъществява на базата на различни клинични и параклинични изследвания. Освен пълния преглед от оториноларинголог се извършват и образни изследвания като компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, както и аудиометрия.

Аудиометрията представлява диагностичен метод, с който се прави оценка на слуха на пациента, тъй като се наблюдават силата (интензитета) на слуха, както и честотата на звука, които пациентът може да чуе. Аудиометрия се извършва най-често в случаите на вродени дефекти на слуха, при работа със силни шумове, хронични ушни инфекции, увреда на тъпанчевата мембрана и други.

Хистологичният вариант на туморната маса може да бъде установен постоперативно чрез изследване на изпратен биопсичен материал.

Лечението на злокачествените тумори на акустичния нерв е предимно оперативно. Появата на злокачествени новобразувания се считат за изключително редки и казуистични.

Изображение: freepik.com