Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на главния мозък МКБ C71.8

Мозъчните тумори представляват абнормен растеж на маса с наличието на атипични клетки за мозъчната тъкан, като те могат да бъдат както доброкачествени, така и злокачествени. Туморите могат да се развият във всяка част на централната нервна система, по тази причина те се класифицират и според своето местоположение като тумори на главния мозък, тумори на гръбначния мозък, тумори на фронталния лоб, тумори на париеталния лоб и т.н. Невинаги туморната маса е локализирана само в един лоб на главния мозък, по тази причина съществуват лезии, излизащи извън границите на една и повече посочени локализации на главния мозък. Припокриваща се(overlapping) злокачествена неоплазма на главния мозък представлява злокачествено новообразувание на мозъчната тъкан, обхващаща две или повече анатомични области на главния мозък, поради което не е възможно да се детерминира от коя от тях произхожда.

В настоящата рубрика ще бъдат разгледан следния случай:

• Пеперуден глиобластом на corpus callosum

Пеперуден глиобластом на corpus callosum

Corpus callosum(мазолесто тяло) представлява нервен тракт, който се състои от плосък сноп комисурални влакна, които са повече от 200 милиона. Мазолестото тяло се среща само при плацентарни бозайници и действа като конектор между физическата координация и информацията, постъпваща през околната среда. Дължината му е около 10 см, образува се между 12 и 16 седмица от вътреутробното развитие и окончателно приключва своя растеж до 12 годишна възраст. Corpus callosum е връзката между двете мозъчни полукълба.

Пеперуденият глиобластом на corpus callosum(Butterfly glioblastoma of corpus callosum, bGBM) е злокачествен, високостепенен астроцитом, най-често четвърта степен по СЗО, който пресича corpus callosum, т.е. той е бихемисферен тумор. Литературните доклади за заболяването са оскъдни и подчертават мрачна прогноза с ограничени успешни възможности за лечение.

Засегнатите от пеперуден глиобластом не могат да бъдат посочени, тъй като находката е изключително рядка и недостатъчно изследвана. По същата причина не може да бъде посочена и етиологията на заболяването – тя е неизвестна.

Клиничната картина при bGBM е типична за неоплазмите в главния мозък. Тя се манифестира от:

• Главоболие
• Гадене
• Повръщане
• Повишено интракраниално налягане, водещо до чувството за тежест в главата
• Световъртеж
• Едностранна хемипареза
• Диплопия
• Гърчове

Поставянето на диагнозата изисква множество методи на изследване, били те клинични или параклинични. Разбира се, първо се започва със снемането на анамнеза и последващ неврологичен статус. При по-голямата част от пациентите следващ избор в диагностичния подход е извършването на образни методи на изследване – ядрено-магнитен резонанс(наблюдават се хиперинтензивни лезии) или компютърна томография. Потвърждение на диагнозата чрез биопсиране рядко може да се направи, но е възможно и зависи от големината и разпространението на туморната маса.

Лечението на пеперудения глиобластом се осъществява предимно чрез лъчетерапия и химиотерапевтици. Хирургичната резекция не е първи избор на лечение предвид факта, че мазолестото тяло се намира централно в дълбочина на главния мозък и извършването и ще доведе до нарушаване на множество структури. Лъчетерапията обикновено се извършва в цикъл от шест семици, последвана от поддържаща химиотерапия с Темозоломид в продължение на 12 цикъла. Извършването на рутинен ЯМР на всеки три месеца е задължително, за да се проследи прогресията на мозъчния тумор.

Прогнозата при пеперудения глиобластом не е никак обнадеждаваща предвид факта, че резекция на тумора не може да се извърши, а единственото лечение, което може да се предприеме е неоперативно. Обикновено се установява ремисия на туморната формация след последващата терапия, както и намаляване на размерите му, но при прекратяването и отново се наблюдава скорострелно развитие на болестта и леталитет настъпва до 6 месеца след това.

Изображения: freepik.com