Злокачествено новообразувание на пикочни органи, неуточнено МКБ C68.9

Туморите на горните пикочни пътища са по-редки от тези на бъбречния паренхим и от туморите на пикочия мехур. Обикновено те имат папиларна структура. Всички са злокачествени, със склонност към инфилтративен разтеж и метастазиране (разсейки). Най-често се срещат след 60 годишна възраст. По-често боледуват мъжете. В по-голяма част са първични епителни тумори на пиелона. Разпространяват се по съседство по лимфен и по кръвен път. Новообразуванието може да се развие по целия пикочен мехур - от чашката до най-външната част на уретрата. По-често са единични, но могат да бъдат и множествени. Не рядко се комбинират с други заболявания, които затрудняват диагнозата.

Етилогично се обсъждат следните фактори:

- контакт със специфичните канцерогенни вещества;

- ендемична нефропатия.

В началото заболяването протича безсимптомно и най-честия признак е хематурията (кръв в урината) в 70-80 %. Тя е внезапна безболезнена и тотална. Болка при новообразувания на чашките и легенчето се среща по-рядко в сравнение а тази на бъбрека. При наличие на кръвни съсиреци се появява бъбречна колика. При палпация по късно се опипва тумор - увеличен бъбрек. При напредване на състоянието се появява инфекция от задръжка на урината. Уврежда се общото състояние.

В урината при лабораторно изследване се установява червени кръвни клетки (еритроцити), а при инфекция левкоцити (бели кръвни клетки).
Извършва се и цитологично изследване на урината или лаваж от бъбречното легенче, което съществено подпомага диагнозата.

Основите диагностични средства са рентгенологичните и ендоскопските.

На венозна урография се вижда характерен дефект в изпълване на легенчето,а в напреднали случаи - ням бъбрек. Дефектът в кухините не е обграден от всички страни с контрастна материя. Подобна картина дава и ретроградната пиелография.

Реновазографията (контрастен метод за контрастиране на бъбречните артерии) не може да даде данни за диагнозата, тъй като кръвоностните съдове не са променени.
Неинвазивни методи са скенерът и ехографията - те показват характерен образ, но в напреднали случаи те също са в помощ на диагнозата, особено за усложненията - хидронефроза (задръжка на урина в бъбрека), евентуално метастази (разсейки).

Цистоскопията (ендоскопски метод за оглед на лигавицата на пикочния мехур) все още не е изхвърлена от арсенала на изследванията и ако се направи по време на кървенето, ще се установи от коя страна кърви.
Новообразуванията на чашките и легенчето може да се обърка с рентгенонегативни камъни в легенчето, защото е голяма честотата на камъните в бъбреците и по-рядко туморите на чашките и легенчето. Ако сянката на рентгеновата снмка е разръфана и отговаря на папиломатозно разрастване то диагнозата ще бъде насочена към новообразувание.

За сега единствения радикален метод за лечение на туморите на пиело-каликсната система (на чашките и легенчето) е оперативния.
Метод на избор е разширената тотална нефроуретеректомия (отстраняване на бъбрека и прилежащия уретер към него). Ако има тумор на двата бъбрека или на един единствен бъбрек след премахване на бъбреците се стига до хемодиализа и трансплантация.