Злокачествено новообразувание на други и неуточнени части на пикочните органи (БЪБРЕЦИ) МКБ C68

Туморите на бъбрека заема важно място сред заболяванията на пикочно отделителната система. Срещат се често и засягат зряла творческа възраст. При късно поставена диагноза прогнозата им е неблагоприятна. Срещат се под различни наименования хипернефром, тумор на Гравиц, метанефром и др.

ЧЕСТОТА: Новообразуванията на бъбречния паренхим са 2-3 % от всички тумори. Обикновено се срещат между 50-70 -годишна възраст. с еднаква честота се засягат двата бъбрека.

ЕТИОЛОГИЯ: Тя не е изучена достатъчно. Към образуването на тези тумори имат отношение някои карцерогени нитросъединения, естрогени, рентгеново облъчване. Увеличен е рискът при мъжете пушачи, при изложени на индустриални замърсявания с кадмий. Фамилно предположение се описва рядко.

ПАТОМОРФОЛОГИЯ: В началототуморът е капсулиран, но по-късно показва инвазивен разтеж и обхваща паренхима на бъбрека, фиброзната и мастната капсула на бъбрека, бъбречното легенче и уретера.

КЛИНИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ:

Т- първичен тумор, N - лимфни възли, М - метастази в други органи.
То -няма данни за наличие на тумор в бъбрека
Т1- бъбрека не е увеличен и не се палпира. Туморът е установен клинично и въз основа на данните от венозната урография (контрастно изследване на пикочната система) и ангиографията (контрастно изследване на артериалните съдове)
Т2 - бъбрекът се палпира, но е подвижен
Т3 - бъбрекът се опипва, но подвижността му е ограничена
Т4 - бъбрекът е уголемен, грапъв и напълно фиксиран
Nx - не е възможно да се оцени състоянието на регионалните лимфни възли. По нататък при хистологичното изследване се дава (+) или (-).
N(+) - регионалните метастази се определят рентгенологично.
Мо - не се откриват метастази (разсейки)
М1 - единични метастази
М2 - множествени метастази
Метастазирането се осъществява в бял дроб, срещуположен бъбрек, лимфни възли, панкреас, черен дроб, щитовидна жлеза, кости, уретер, надбъбрек, мозък, далак, сърце.
Бъбречният карцином метастазира най-често по кръвен, но е възможен и лимфен път.

КЛИНИКА: Основно клинично значение има следната триада:
- болка
- кръв в урината (хематурия)
- туморна маса
- повишена температура
Важен местен симптом е варикоцелето, чието наличие в дясно винаги трябва да се мисли за карцином на бъбрека. При 1/3 от болните в началните стадии на карцинома на бъбрека се появяват екстраренални симптоми: обща слабост, намаляване на апетита, повишено кръвно налягане, гадене и повръщане, невропатии и миозити (засягане на мукулите).
Метастази в белия дроб - проявяват се със задух, суха кашлица, кръвохрачене, болки в сърцето. Диагностицират се посредством ренгенова снимка.
Метастази в костите - проявява се с болки в костите, неповлияваща се от болкоуспокояващи средства. Понякога първият симптом на рака на бъбрека може да бъде патологично счупване на кост (фрактура).
Метастази в регионалните лимфни възли - обикновено клинично не се проявяват.
Метастази в черния дроб - те се появяват обикновено в късните стадии на заболяването.
Метастази в мозъка - наличие на силно главоболие.

ДИАГНОЗА: Тук се има в предвид следните изследвания:
1. Лабораторни изследвания - установява се увеличаване на белите, червените кръвни клетки и тромбоцитите; увеличава се калция в кръвния серум; има наличие на ускорена кръвна утайка. В урината: наличие на кръв с левкоцити в урината; но цитологичното изследване на урината не е показателно.
2. Ехография
3. Рентгенова диагностика - Обзорна графия, венозна урография и ангиография, линфография и скенер
4. Изотопни изследвания - сцинтиграфия - дава нарушения във фиксацията на изотопа. На мястото на тумора се намира дефект с неправилни очертания. дефект под 2 см не се долавя. Показанията й са специфични за рака на бъбрека.
5. Бъбречна биопсия - рядко се използва.

ЛЕЧЕНИЕ: 1. Емболизация на бъбречната артерия - като емболизиращ материал се използваразлични вещества като: желатинова гъба, кръвен съсирек, метална спирала и др.
2. Оперативно лечение - Прилага се радикална нефректомия (отсраняване на засегнатия бъбрек).
3. Лъчелечение
4. Химиотерапия - използват се препарати като: винбластин, блеомисин, циклофосфамид и др.
5. Хормонотерапия

ПРЕЖИВЯЕМОСТ И ПРОГНОЗА: Продължителността на живота на оперираните болни с рак на бъбрека в повечето случаи не надвишава 1 до 3 години от момента на проявата на първите симптоми на заболяването. Но и след радикална операция 3 годишна преживяемост се достига средно от половината болни.