Долна челюст (мандибула) МКБ C41.1

Злокачествените тумори, който се развиват в челюстните кости могат да се разделят на първични и вторични (метастатични) малигнени новообразувания. Първичните злокачествени челюстни тумори се наричат саркоми. В долната челюст могат да се разпространят ракови заболявания, произхождащи от други тъкани. Наричат се вторични или метастатични костни тумори. Най-често в костта на долна челюст метастазират плоскоклетъчните карциноми на устната кухина. Симптомите на първичните и вторични малигноми на долна челюст (мандибула) отразяват местната костна деструкция, причинена от неконтролиран растеж на тумора.

Саркомите са злокачествени тумори с мезодермален произход и могат да възникнат от фиброзна тъкан, хрущялите, костите, мускулите, мастната или ендотелна тъкан. Саркомите обикновено са много добре кръвоснабдени и метастазират предимно по хематогенен път (чрез кръвния ток). Карциномите, от друга страна, метастазират по лимфен път. Саркомите засяга най-често младата възраст. Най-често срещаните саркоми са: остеосарком, хондросарком, фибросарком и сарком на Юинг.

Остеосаркомът (остеогенният сарком) на долна челюст (мандибула) представлява злокачествен тумор на костта и съставлява около 4% от остеосаркомите при човека. Въпреки че се среща рядко, остеосаркомът е най-честият хистологичен вариант на сарком. Остеосаркомите възниква често от кости, подложени на травматично увреждане, лъчелечение или при заболели от болестта на Paget. Установени са два основни вида остеосаркоми: остеобластен (склерозиращ) и остеолитичен тип. Съществуват разлики в клиничните характеристики на двата типа остеосаркоми. Остеолитичният тип често се проявява с бърз туморен растеж, като по този начин се развива по-голяма маса на костна деструкция, която е значително по-податлива на патологични фрактури. Малигнените (злокачествени) лезии на долна челюст се срещат по-често при мъже на средна възраст от 33 години, докато лезиите с други костни локализации се срещат в по-млада възрастова група при средна възраст от 23 години. Долната челюст е по-честа локализация на остеосаркома в сравнение с горната челюст.

Клиничната картина на остеосаркома на долна челюст се характеризира с поява на бързо нарастваща подутина, съпроводена с локална болка в костта. При нарастването си туморът измества прилежащите зъби, които могат да се разхлабят или да отпаднат. Установява се и локална парестезия. В началото, кожата и лигавицата над тумора се разтягат и изтъняват, но туморът не инфилтрира тези структури и не прораства в тях. В по-късен стадий на заболяването, при голям размер, туморът може да разязви надлежащата кожа и лигавица. Остеосаркомите проявяват склонност към хематогенно разпространение, като предимно метастазират в белите дробове.

Най-ранният рентгенографски признак е разширяването на пространството между кореновата повърхност на зъбите и костта (локализацията на периодонталния лигамент). По-късно на лезията придобива остеолитична форма с намалена костна плътност, остеобластна форма с усилен костен рисунък. Установява се разширяване и деструкция на кортикалиса. В една трета от случаите се наблюдава характерна периостална реакция - тънки ивици от нова костна тъкан, подобни на спикули, които се разполагат навън от кортекса във вид, наподобяващ слънчеви лъчи или ветрилообразна форма.

Лечението на остеосарком на долна челюст (мандибула) е комплексно и включва следните терапевтични модалности - хирургично лечение (резекция на засегнатата челюст), лъчево лечение и химиотерапия. Петгодишна преживяемост се установява при около 45% от пациентите.

Хондросаркомът е злокачествен тумор на хрущялната тъкан, който се срещат предимно е зряла или напреднала възраст (от трето до пето десетилетие). Този тип костен тумор възниква в кости от хрущялен произход, поради което в хондросаркомите на долна челюст са по-скоро рядкост. Туморната лезия в челюстта има по-лоша прогноза в сравнение с тези в други кости. За разлика от остеосаркома, хондросаркомът рядко метастазира.

Първоначално лезията възниква като неболезнена твърда подутина, която в по-късен стадии причинява широка костна деструкция. Зъбите, локализирани в областта на тумора, могат да се резорбира, разхлабят или да отпаднат. Туморното развитие се съпровожда от болки в долна челюст и интактни зъби. Рентгенологично се установява от картина на костна лезия като "проядена от молци" или под формата на дифузна лезия с увеличена костна плътност. Могат да се наблюдава и разширение на пространството между кореновата повърхност на зъбите и костта. Лезията не ограничена, което е признак на злокачественост.

Лечението се определя от локализацията и големината на тумора. Извършва се оперативно отстраняване - частична или тотална резекция, при възможност костна пластика, или комбинирано хирургично лечение и химиотерапия. Резекцията се осъществява на 3 см. от границите на тумора.

Петгодишната преживяемост е установена при 67% от пациентите.

Фибросаркомите са злокачествени новообразувания, произхождащи от фибробластите, при които не се установява на остеоидна тъкан. Фибросаркомът на долна челюст (мандибула)  се среща значително по-рядко от остеосаркома и хондросаркома. Туморът се среща при по-възрастни пациенти (над 50 години) и малки деца. Подобно на остеосаркома, фибросаркомът може да възникне при пациенти с болест на Paget или при такива, които са преминали курс на лъчелечение. Този тип малигнен тумор може да възникне както от челюстните кости, така и от меките тъкани. Пациентите с фибросарком се оплакват от болка, поява на подутина, разклащане на зъби и парестезия. Рентгеногеновата картина може да наподобява остеолитичната формата на остеосарком, туморът не е ограничен с неясни граници. Наблюдава се изместване на зъбите в областта на тумора.

Лечението е хирургично, лъчелечение и химиотерапия.

Сарком на Юинг (Ewing) е злокачествен тумор на костите, произхождащ от мезенхимната съединителна тъкан на костния мозък. Злокачественото новообразувание се открива рядко в костта на долна челюст, като най-честата му локализация е бедрената кост или големият пищял. Представлява бързо нарастващ, силно инвазивен тумор, с ранно и широко разпространени метастази. Болката и появата на туморна маса (подутина) в долна челюст са най-честите прояви на заболяването. Клиничната картина се допълва от повишена локална температура, покачване на телесната температура над 38°C, левкоцитоза и анемия. На мястото на тумора кожата е оточна и зачервена.

Рентгеновата картина се характеризира с дифузна костна деструкция, с неясна граница и силно изразена периостална реакция. В ранните етапи рентгеновата картина наподобява остеомиелит. В по-късните етапи, туморът стимулира периостална реакция, която формира тънки слоеве костна тъкан, придаваща на тумора вид на люспи на луковица. В напреднали случаи на рентгенова снимка туморът има ветрилообразен вид.

Лечението на сарком на Юинг на долна челюст (мандибула) включва лъчетерапия (телегаматерапия) и оперативно отстраняване на тумора. След лъчетерапията се препоръчва продължително прилагане на цитостатично лечение

Прогнозата е лошa, в повечето случаи летален изход настъпва в рамките на няколко години след поставяне на диагнозата.

Други методи с голяма диагностична стойност при изледване на костните тумори са КТ (компютърна томография), ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), биопсия на тумора и хистологично изследване на биопсираният тъканен материал.