Сфеноидален синус МКБ C31.3

Клиновидният синус (sinus sphenoidalis) е разположен в тялото на клиновидната кост (os sphenoidale) и показва индивидуални различия по отношение на размери и форма. Обемът на синуса е от 0,6 до 3 см3 и се разделя на две кухини чрез костна преграда - septum sinuum sphenoidalium. Свързва се с носната кухина посредством отвор - apertura sinus sphenoidalis. Подобно на другите околоносни кухини, вътрешността на синуса е покрита от респираторен пит лигавица

Подробна информация за анатомия на клиновидния синус и другите параназални кухини може да прочетете при:

• Околоносни кухини

Злокачествените новообразувания на сфеноидален синус представляват редки малигнени тумори, които се локализират в синуса при 2,3% от случаите на синоназален рак. Засягат предимно възрастното население, като не се наблюдава разлика между половете. Злокачествените тумори на клиновидния синус биват първични, водещи началото си от синуса и вторични.

В клиновидния синус възникват следните хистологични варианти на първичен злокачествен тумор: сквамозноклетъчен карцином, лимфоепителиом, недиференциран карцином, цилиндром, аденокарцином, гигантоклетъчен тумор. Вторичните тумори са резултата на метастазирал тумор от отдалечени орган - злокачествен миелом, рак на щитовидната жлеза, белия дроб, черния дроб, гърдата, бъбреците и др. или инвазивен тумор от съседни органи, най-вече от носна кухина, параназални синуси, назофаринкса и селарни тумори.

Етиологията на малигномите на сфеноидален синус не е уточнена, но са установен рискови фактори под влияние, на които вероятността за възникването им е по-висока. Експозицията с изопропилови масла, летливи въглеводороди, или метали като никел и хром (който се среща най-често в никелодобивна и дърводелска индустрии, както и при обработка на животински кожи) повишават риска от развитие на рак на околоносните синуси включително на рак клиновидния синус. Хроничните възпалителни процеси в синуса (хроничен синуит), могат да увеличат риска от развитие на болестта. Ролята на тютюнопушенето в развитието на рак на клиновидния синус не е доказана.

Клиничната проява на злокачествено новообразувание на сфеноидален синус зависи от стадия на туморното развитие, тоест от степента на разпространеност. Туморите в тази област са клинично "тихи" (не причиняват симптоми) за дълъг период от време, поради което се диагностицират късно. В напреднал стадий заболяването често протича като хроничен гноен сфеноидит. Един от първите симптоми е главоболие. Често болката се локализира в орбитата или дълбоко в окото. Тумори, засягащи очедвигателните нерви причиняват кривогледство, диплопия, ограничено движение на окото, птоза и мидриаза. При компресиране на оптичния нерв (n. opticus) се установяват нарушения в зрението до слепота (амавроза). Първоначално очните симптоми са едностранни, но в последствие прогресират и засягат двете очи, като често се установява екзофталм. Тумори, инвазиращи турското седло (sella turcica), причиняват хипофизна дисфункция или безвкусен диабет. На този етап при задна риноскопия може да се открие туморно образувание, което пролабира през предната, най-тънка, стена на клиновидния синус. Големите туморни могат да проникнат в назофаринкса и да обтурират едностранно или двустранно отвърстията на Евстахиевата тръба. Туморната инвазия в стените на Евстахиевата тръба е началото на карциноматоза на средното ухо. Усложнения на туморите в тази област са менингит и тромбоза на кавернозния синус. Често при поставянето на диагноза се установява туморна маса в областта на шията.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на сфеноидален синус е затруднена от анатомичната локализация, липсата на ранни симптоми, ниската честота на заболяването. При поява на прогресиращо главоболие, последвано от парализа на черепно-мозъчни нерви трябва се мисли за заболяване на клиновидния синус. Пациентът се подлага на цялостен преглед, включващ анамнеза, физикален преглед, оглед на носна кухина, назофаринкса, офталмологичен и неврологията преглед. Образните методи включват рентгенография на глава, ангиография на каротидни артерии, CT или MRI на глава, за визуализиране размера на тумора и степента на разпространение. Диагнозата се потвърждава чрез транссфеноидална биопсия, взета за хистологично изследване.

В диференциалната диагноза на злокачествено новообразувание на сфеноидален синус влизат хроничен синуит, назофарингеален карцином, мукоцеле на клиновиден синус.

Лечението на рака на сфеноидален синус включва отворена хирургия; резекция на тумора; микроскопска туморна резекция; лъчетерапия. Често се комбинира с предоперативно лъчелечение или химиотерапия, последвано от резекция на тумора.