Ампула на Vater МКБ C24.1

Ампулата на Фатер, позната още като хепатопанкреатична ампула, представлява обединение на панкреатичния и чернодробния канал, което се отваря в голямата папила на дванадесетопръстника. По-голяма част от туморите на ампулата на Фатер са аденокарциноми. Злокачественото новообразование се развива от каналчестите епителните клетки, формиращи ампулата. Най-честите злокачествени процеси на екстрахепаталните жлъчни пътища е сквамознокелтъчния карцином.

Карциномът на ампулата на Фатер, холангиокарцином, carcinoma ampulla Vateri s. cholangiocarcinoma представлява рядък злокачествен процес, който се развива в ампула на Vater, като по този начин затруднява отичането на жлъчната течност и панкреатичния сок към дванадесетопръстника (duodenum). Карциномите на ампулата на Фатер и на екстрахепаталните жлъчни пътища са рядко срещани тумори. Съставляват около 0.2% от злокачествените заболявания на гастроинтестиналните пътища.

Етиологията на тези злокачествени процеси не е установена. Предполагащите фактори, довеждащи до развитие на карцином на ампула на Фатер и на екстрахепаталните жлъчни пътища са: често повтарящи се инфекции, склерозиращ холангит, излагане на различни вредности на околната среда - химични вещества с канцерогенен ефект.

Хистологично злокачественото новообразование най-често е аденокарцином. Според растежа си аденокарцинома бива: папиломатозна, полипозна и скариозна форма.

Клиничната картина на злокачествено новообразувание на ампула на Vater в началото наподобява тази на хронично-рецидивиращ холангиохепатит. Болните имат диспептични оплаквания, намален апетит, прогресивно загуба на тегло. Появява се сърбеж по кожата, тежест и коликообразни болки в дясно подребрие, с ирадиация по типа на жлъчна криза (дясно рамо, дясна скапула, интерскапуларно пространство). Най-характерен симптом е появата на флуктуираща жълтеница - настъпва периодично възстановяване на проходимостта, поради разпад на тумора, с периоди на фебрилитет. Тя се дължи на злокачествения процес, който разрастват и запушва пътищата, по-които се отича жлъчката и по този начин излишния билирубин се отлага в кожата. Постепенно жълтеницата придобива постоянен характер от механичен тип. Това определя и сърбежа, който е характерен симптом за тези злокачествени процес. Други нехарактерни симптоми са: отпадналост, загуба на апетит и желание за работа, главоболие, гадене.

Обективно пациентите са с намалено тегло, иктерични по типа на вердин иктер (зеленикав оттенък), анемични. Черният дроб прогресивно нараства, като се палпира голям и неболезнен жлъчен мехур - симптом на Courvoisier. Може да се установи хематохезия, хематемеза и мелена, поради кървене от тумора.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на ампула на Vater се поставя сравнително трудно, като дълго време болните се лекуват за холангиохепатит. За заболяването трябва да се мисли при наличие на флуктуираща жълтеница, с постепенно и прогресивно задълбочаване на консумативния, и астено-динамичен синдром, лабораторни данни за механична жълтеница.

Провеждат се следните изследвания:

• лабораторни изследвания - изследват се аминотрансферази, ГГТП, алкална фосфатаза и туморни маркери - CA 19-9;
• инструментални - ендолуменална ехография, транспапиларна холедохоскопия, ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография, перкутанна трансхепатална холангиография, компютърна томография, биопсия, ангиография.

Диференциална диагноза се прави с холедохолитиаза, тумори на жлъчен мехур, карцином на панкреаса, неходжкинов лимфом и др.

Лечението основно е оперативно. Операцията бива палиативна и радикална. По-често се извършват палиативни интервенции - ендопротезиране на папила Vateri, билиодигестивно анастомози. По-добра преживяемост имат пациентите с ампуларна, отколкото с периампуларна локализация, поради по-ранната клинична изява.