Инвазия с друга локализация и множествена ехинококоза, предизвикана от Echinococcus multilocularis МКБ B67.6

При инвазия с друга локализация и множествена ехинококоза, предизвикана от Echinococcus multilocularis, е налице прогресиращо хронично заболяване, наричано още алвеококоза.

Състоянието засяга най-често черния дроб, но е възможно ангажиране на белите дробове, бъбреците, костите, слезката, щитовидната жлеза.

По-често се наблюдават солитарни кисти в засегнатите органи, но е възможно и развитие на множество паразитни кисти в един от засегнатите органи или множество единични кисти, разпръснати в организма.

Заболяването се причинява от ларвния стадий на Echinococcus multilocularis, представител на род Alveococcus, клас Cestoidea.

Хората, заедно с редица тревопасни и всеядни животински видове, са междинни гостоприемници и в тях се развива ларвната форма.

Тя представлява киста, конгломерат от множество малки мехури, разположени плътно един до друг и с екзогенен растеж. Те са покрити от фиброзна капсула и съдържат оскъдно количество жълтеникава течност.

Полово зрелите форми представляват малки тении, състоящи се от глава, шийка и членчета. Те се развиват в тънките черва на крайните гостоприемници, които най-често са различни видове хищници, предимно вълци, лисици, кучета, чакали.

Алвеококозата е разпространена само в северното полукълбо, като основно значение за това имат редица географски и природни фактори.

Ендемични райони се наблюдават в Иран, Ирак, северна Япония, западната и централна част на Китай и Европа.

Съществено значение имат популацията на червената лисица, както и малките гризачи, с които тя се храни.

В тънките черва на лисицата се развиват паразитите за период от около 50 дни, след което лисиците отделят яйца с фекалиите си във външната среда. С яйцата се заразяват гризачите, а хранейки се с гризачите, се заразяват и други лисици.

Хората относително рядко се заразяват, като клиничното протичане зависи много от локализацията и броя на кистите.

При локализация в бъбреците са наблюдават дистрофични промени, ангажиращи бъбречния паренхим, което води до болка в лумбалната област и дизурични нарушения. Възможно е палпиране на туморовидна формация, която може да бъде объркана със злокачествено новообразувание на бъбрека.

При развитие на процеса в щитовидната жлеза се нарушава нормалната й структура, което резултира в нарушения в нормалната хормонална секреция. Налице е палпируема подутина в областта на шията, която обикновено е болезнена и може да причини различни увреждания в зависимост от размерите и ангажирането на съседни структури. С нарастването й е възможно поява на задух и дисфагия.

Локализацията на кистата в мозъка, костите и други органи е изключително рядка. При засягане на мозъка се наблюдават неврологични нарушения, които варират в зависимост от засегнатата мозъчна област. При развитие на паразитни кисти в костите, обикновено са налице болка и патологични фрактури.

Размерите на кистите варират от просено зърно до десетки сантиметри в диаметър. Клиничните прояви обикновено се асоциират с притискане на кръвоносни съдове и нерви, с атрофия на съответните структури и нарушение на функцията им.

Множествената алвеококоза се характеризира с изключително тежко протичане и неблагоприятна прогноза. Често се развиват усложнения, свързани с инфектиране, пенетрация или калциране на кистите.

При руптурата им е възможно развитие на тежка алергична реакция и анафилактичен шок. При имуносупресирани пациенти заболяването протича значително по-тежко.

Диагнозата при инвазия с друга локализация и множествена ехинококоза, предизвикана от Echinococcus multilocularis, се основава на данните от разпита и прегледа на болния, лабораторните и паразитологични изследвания.

Епидемиологичната анамнеза, в съчетание с палпиране на кистата в съответния орган, насочва към състоянието. Лабораторните изследвания са относително неспецифични и показват при част от пациентите еозинофилия, лимфопения, повишение на имуноглобулиновите фракции.

За изолиране на причинителя се прилагат имунологични и серологични методики. С голяма информативна стойност са образните изследвания, особено компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Лечението на тази форма на алвеококоза е медикаментозно и оперативно. Прилагат се противопаразитни средства, аналгетици, антипиретици, поливитаминни препарати. Радикален метод на лечение е оперативното отстраняване на кистата.

Основните профилактични мерки се състоят в подобряване на здравната култура и информираност на населението в ендемичните райони.