Инвазия, предизвикана от Echinococcus granulosus, неуточнена МКБ B67.4

При инвазия, предизвикана от Echonococcus granulosus, неуточнена, е налице развитие на паразитни кисти в някоя част от организма.

Причинителят на кучешка тения е ларвната форма на тенията от род Echonococcus, отряд Cyclophyllidea, тип Plathelminthes.

Към род Echonococcus се причисляват няколко вида тении, от които четири са патогенни за човек, като Echinococcus granulosus се изолира най-често и е с най-голямо медицинско значение.

Ехинококозата е повсеместно разпространена биохелминтоза с природна и синантропна огнищност. Възприемчивостта е всеобща, като не се наблюдават различия в честотата на засягане между половете и отделните възрастови групи. Особено висока е честотата сред селскостопанските работници и животновъдите.

Човек се заразява по перорален механизъм, при консумация на контаминирани хранителни продукти или вода, както и при пряк контакт с опаразитени кучета.

Възможно е заразяване и при обработка на животинска кожа, тъй като яйцата на паразита са сравнително резистентни и устойчиви във външната среда.

Хората, заедно с множество тревопасни и всеядни животни, са междинни гостоприемници. Краен гостоприемник са кучетата, вълците, чакалите и други.

В крайните гостоприемници се развиват полово зрелите форми на паразита, като заразяването става при консумация на междинен гостоприемник, опаразитен с фертилни кисти.

След инкубационен период от около три месеца крайният гостоприемник става заразен, отделяйки с фекалиите яйца във външната среда. Яйцата попадат в почвата, тревата, водата, хранителни продукти и могат да се движат активно в радиус до 25 сантиметра.

При поглъщането им от междинните гостоприемници, те попадат в тънките черва, откъдето достигат системното кръвообращение. Могат да засегнат всеки един орган в макроорганизма, като с най-висока честота се засягат черния дроб, белите дробове, по-рядко бъбреците, костите, слезката, мозъка и други.

В засегнатия орган може да се развие солитарна киста или няколко кисти. Кистата има характерно устройство, а в пространството около нея се образува некротична зона и вал от клетъчни инфилтрати.

Кистата оказва механично и травматично въздействие, като с увеличаването на размерите си, води до дистрофични промени и атрофия на засегнатите структури, притиска кръвоносни съдове и съседни тъкани.

Ехинококовата киста отделя различни токсини и води до алергизиращи и сенсибилизиращи реакции от страна на организма, които най-често се проявяват с уртикария и сърбеж.

Заболяването има хронично протичане, като инкубационният период може да продължи няколко години. Независимо от локализацията, се различават три етапа на състоянието, а именно латентен, на клиничните изяви и на усложненията.

Клиничните прояви варират в зависимост от засегнатия орган и размерите на кистата.
Обикновено е налице болка в областта, общо неразположение, фебрилитет, увреждане на функцията на съответната структура.

При част от пациентите първите клинични прояви са резултат от развитие на усложнения, като най-често това са инфектиране, калциране или руптура на кистата. Състоянието на болните бързо се влошава, възможно е развитие на тежки нарушения и анафилактичен шок.

Диагнозата се основава на информацията, получена от разпита и прегледа на пациента, лабораторните, паразитологични и инструментални изследвания.

Епидемиологичната анамнеза в комбинация с палпацията на туморовидно образувание в съответната засегната област улеснява поставянето на диагнозата.

Изследват се кръв, урина и фекални проби, с различни молекулярни и имунологични техники, за откриване на причинителя.

С висока информативна стойност е провеждането на образни изследвания, предимно рентгенография, ехография и компютърна томография.

Лечението при инвазия, предизвикана от Echinococcus granulosus, неуточнена, е медикаментозно и хирургично. Прилагат се противопаразитни агенти от различни групи и симптоматични средства.

Радикалната оперативна терапия, с отстраняване на ехинококовата киста, е метод на първи избор. Премахването на кистата намалява рисковете от рецидив, но е свързано с известни оперативни рискове.

Прогнозата е различна при отделните пациенти, като определящо значение има състоянието на болния, размерите и локализацията на кистата и отговорът от приложените терапевтични методи.

Основните профилактични мерки се състоят в избягване на контакт с безстопанствени кучета, подобряване на личната хигиена и здравна култура.

Заглавно изображение: Servier Medical Art, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons