Инфекции, предизвикани от вируса на маймунската вариола МКБ B04

Рубриката инфекции, предизвикани от вируса на маймунската вариола, включва така нареченото заболяване monkeypox или маймунска вариола, описано за първи път през 1970 година в определени райони на тропическа Африка, главно южен Судан и Заир.

Маймунската вариола представлява инфекциозно заболяване, което наподобява вариолата, но протича като по-лека форма.

Как става заразяването с маймунска шарка?

Заболяването се причинява от вирус от род Orthopoxvirus на семейство Poxviridae, открит лабораторно за първи път през 1958 година в маймуни.

Боледуват различни видове маймуни, според различни източници, някои видове гризачи (катерици, мишки, плъхове), прерийни кучета, имащи епидемиологично значение като резервоар на инфекцията, като хората се заразяват при пряк контакт с животните.

Възприемчивостта на населението е относително ниска, а контагиозният индекс се изчислява на приблизително 40 процента.

Болестта има ендемично разпространение в някои райони на Западна и Централна Африка, където са описани единични случаи и няколко епидемии. В Заир е регистрирана епидемия, при която над 300 деца са били заразени. Описани са ограничени епидемии в Сиера Леоне, Либерия, Нигерия. През 2003 година в САЩ е описана епидемия с над 80 заразени, като при почти всички е установен контакт с прерийни кучета, заразени от маймуни и гризачи.

Засягат се в еднаква степен представителите на всички възрастови групи, като по-висока предразположеност се наблюдава при малките деца и възрастните хора във връзка с увреждания или непълно развитие на имунната система. Не се наблюдават съществени разлики в честотата между представителите на мъжкия и женския пол.

Предаването на заразата се осъществява при тесен контакт с болни хора или животни, както и при досег с контаминирани предмети и повърхности. Вирусът прониква през дихателната система, лигавиците и през кожата при наранена кожна цялост, включително при микролезии, които не са видими с просто око.

При благоприятни за целта обстоятелства заразяването може да се осъществи по контактен, въздушно-капков, алиментарен (консумация на заразено сурово или недостатъчно термично обработено месо), полов (главно при хомосексуални мъже) или вертикален път (от инфектирана майка към плода през плацентата).

Клинична картина

Инкубационният период (времевият отрязък, необходим на вирусните агенти за развитие и размножаване до първите клинични прояви на инфекцията) е в рамките на десет дни до две седмици.

Клиничната картина на маймунската шарка наподобява тази при вариола, но признаците са по-слабо проявени.

Изображение: CDC, Public domain, via Wikimedia Commons

При отделните пациенти се наблюдават някои от следните прояви:

• умерено повишение на телесната температура, втрисане
• грипоподобни прояви
• общо неразположение, умора
• главоболие
• мускулни болки
• ставни болки
• намален апетит, гадене с или без повръщане
• ангажиране на лимфните възли с увеличаване на размерите им (лимфонодулопатия)
• поява на оскъден, идентичен на вариола обрив

Обривът еволюционно преминава през различни стадии, започвайки обикновено от макули и папули, преминавайки през везикули с бистро съдържимо, постепенно преминаващи в пустули с гнойно съдържимо и завършва с формиране на крусти (корички).

Симптомите обикновено продължават в рамките на две до четири седмици.

Инфекцията като цяло протича по-леко в сравнение с вариола, въпреки което се описват летални случаи при един от десет заразени с вируса.

По-тежко и агресивно протичане с развитие на различни по тежест усложнения (засягане на хемопоезата, увреждане на бъбречните структури, нарушения в чернодробната функция, дисеминиране на обрива) са възможни при деца в ранна възраст, лица с тежко увреден имунитет (след продължителна медикаментозна терапия, при наличие на тежки подлежащи заболявания с инфекциозен, неопластичен или автоимунен характер) и други.

Диагноза

Поставянето на диагнозата се основава на обстойния анализ на информацията, получена в резултат от различните методи на изследване:

• епидемиологична анамнеза: при данни за пребиваване в ендемичен район, контакт със заразени лица, наличие на подлежащи провокиращи фактори
• физикален преглед: обстоен оглед на лезиите, описване подробно на всички техни характеристики и особености, уточняване на общите симптоми
• лабораторни изследвания: пълна кръвна картина, при необходимост и уринен анализ за уточняване на налични усложнения
• вирусологични, серологични изследвания: имат високо информативно значение и подпомагат потвърждаването на диагнозата и различаването от други подобни заболявания
• образна диагностика: при нужда се прилагат ехография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други за уточняване на промени във вътрешните органи

Потвърждаването на диагнозата се осъществява категорично след извършване на полимеразна верижна реакция.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза включва разграничаване от идентично протичащи инфекциозни заболявания (вариола) и неинфекциозни заболявания, протичащи с подобни кожни прояви.

Лечение

Лечението на пациентите с инфекции, предизвикани от вируса на маймунската вариола, е идентично с това при вариола и включва изолиране на заразените, поддържане на водно-електролитния баланс, симптоматично овладяване на повишената температура.

Прилагат се подходящи локални средства за третиране на обривните единици.

Препоръчва се постелен режим и почивка на легло, здравословен хранителен режим и приложение на средства за повишение на имунологичната резистентност (витаминни добавки, аминокиселини и други).

Профилактика и прогноза

Заболяването е обект на повишено внимание във връзка с мерките, предприети за ерадикация на вариолата.

Специфичната профилактика включва приложение на ваксина против вариола при лица, изложени на висок риск или след контакт с рискови животни в рамките на до 14 дни след експозицията.

Общите профилактични мерки включват повишение на здравната култура, избягване на контакт с животни, поддържане на висока лична и обществена хигиена.

Прогнозата при инфекции, предизвикани от вируса на маймунската вариола, като цяло е добра, повечето пациенти се възстановяват напълно.

Заглавно изображение: not listed, Public domain, via Wikimedia Commons