Треска Lassa МКБ A96.2

› Въведение

› Какво представлява треска Lassa?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения при треска Lassa

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Треска Lassa представлява вирусна хеморагична треска, разпространена предимно в Западна Африка. Причинява се от вирус Lassa, чиито естествен резервоар са определени видове плъхове. Заболяването започва с висока температура, отпадналост и гастроинтестинални симптоми и може да прогресира до хеморагичен синдром и органна недостатъчност. Рискът от тежко протичане е по-висок при бременни жени. Диагнозата се потвърждава чрез специализирани изследвания и серология, а лечението е поддържащо с осигуряване на възможност за ранно приложение на рибавирин.

Какво представлява треска Lassa?

Треска Lassa представлява остро вирусно хеморагично заболяване, което е характерно за Западна Африка. Заболяването протича с токсиинфекциозен и хеморагичен синдром.

Вирусът Lassa представлява РНК вирус от семейство Arenaviridae. Заболяването е ендемично в части на Западна Африка и представлява значим обществено-здравен проблем поради честите епидемични взривове и вътреболнично разпространение.

Естественият резервоар на вируса са определени видове плъхове (Mastomys natalensis), които отделят вируса чрез урина и фекалии. Инфекцията при човека настъпва при контакт със замърсена храна, прахови частици или телесни течности на заразени лица.

Клиничният спектър варира от лека или субклинична инфекция до тежко системно заболяване с хеморагични прояви и мултиорганна недостатъчност. За разлика от други вирусни хеморагични трески, голяма част от случаите протичат без изразен хеморагичен синдром.

Треска Lassa е особено опасна за бременни жени, при които рискът от тежко протичане и фетална смърт е значително повишен.

Причини и рискови фактори

Изображение: NIAID, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Причинител на хеморагична треска Lassa е Lassavirus, от род Tacaribe, на семейство Arenaviridae.

Заболяването е ендемично за много райони на Западна Африка, най-често се среща в Гвинея, Либерия, Сиера Леоне и Нигерия, но с улесняване на връзките и скоростта на международния транспорт може да възникне навсякъде по света.

Вирусът се предава на хората чрез контакт с храни или предмети от бита, контаминирани с урина или фекалии на гризачи.

Резервоар и източник на заразата са гризачите Mastomys natelensis. Човекът се заразява по алиментарен, въздушно-капков и покривен път.

Болният човек е силно контагиозен, особено кръвта му, поради което много лесно инфекцията може да бъде пренесена от болен на здрав човек. Възприемчивостта е всеобща, като заболяването засяга всички възрастови групи, без значими разлики между двата пола.

След навлизане в организма, вирусът попада в кръвта и там се реплицира. От кръвта причинителят навлиза в различни органи в организма на човека и причинява различни клинични прояви и усложнения.

Симптоми

Инкубационният период на треска Lassa, варира от 3 до 21 дни, средно около 7 дни.

Началото на заболяването обикновено започва постепенно с висока температура, обща слабост и неразположение. След няколко дни обикновено се появяват главоболие, болки в гърлото, гърдите и мускулите, гадене, повръщане, диария, кашлица, болки в корема.

Характерно за клиничното протичане на инфекциозния процес е следното:

• ранна фаза: типични за ранната фаза на инфекцията са висока температура, слабост и отпадналост, главоболие, болки в мускулите и ставите, гадене, повръщане, диария и други
• прогресивна фаза: с напредване на болестния процес се наблюдават оток на лицето и шията, стомашни и гръдни болки, поява на фарингит, субконюнктивална инекция и други
• тежка форма: при тежко протичане са възможни различни хеморагични прояви, включително кръвотечения от нос, венци или стомашно-чревния тракт, неврологични симптоми (обърканост, делириум, гърчове), органна недостатъчност, включително чернодробна, бъбречна, респираторна

Повишен риск от тежко протичане се описва при бременни жени, които представлява особено рискова група за инфекцията.

Усложнения при треска Lassa

Тежките форми на треска Lassa са резултат от системна вирусемия, имунна дисрегулация и увреждане на ендотела, като усложненията могат да настъпят още през първата седмица от заболяването и могат да включват:

• хеморагични прояви: при част от пациентите се наблюдават кървене от венци и нос, гастроинтестинални кръвоизливи, хематурия, петехии и екхимози
• мултиорганна недостатъчност: при тежко протичане могат да се развият остра бъбречна недостатъчност, чернодробна дисфункция, респираторен дистрес, хипотония и шок
• неврологични усложнения: възможни са енцефалопатия, гърчове, обърканост, кома и други
• загуба на слуха: едно от най-характерните усложнения на треска Lassa е сензоневралната глухота, която може да бъде едностранна или двустранна и често е необратима. Тя се среща при значителен процент от преживелите пациенти и може да настъпи както по време на острата фаза, така и след клинично подобрение

Инфекцията при бременни жени, особено в третия триместър, е свързана с висок майчин леталитет, спонтанен аборт, вътреутробна смърт, като феталната смъртност е изключително висока.

Диагноза и изследвания

Ранната диагноза при треска Lassa е затруднена поради неспецифичните начални симптоми (температура, отпадналост, фарингит, гастроинтестинални оплаквания), които наподобяват малария, тиф или други вирусни инфекции.

Заболяването трябва да се има предвид и да се подозира при пациенти с персистираща висока температура, неповлияваща се от антималарийна или антибиотична терапия, фарингит с улцерации, оток на лице и шия, хеморагични прояви, пребиваване в ендемичен район на Западна Африка.

Лабораторни находки обикновено са неспецифични, като често се установяват тромбоцитопения, левкопения или левкоцитоза, повишени трансаминази, протеинурия, удължени коагулационни показатели при тежки случаи.

Потвърждението на диагнозата се извършва чрез RT-PCR, представляващ метод на избор в острата фаза (доказване на вирусна РНК), ELISA за антиген или IgM антитела, IgG антитела при преболедуване или късна фаза.

Диференциална диагноза налага разграничаване от други вирусни хеморагични трески и много други заболявания, които протичат с треска, включително малария, дизентерия, коремен тиф и жълта треска.

Лечение

Терапевтичният подход при треска Lassa изисква своевременно започване на целенасочена терапия с индивидуален подход, стриктно проследяване и извънредно спазване на висок противоинфекциозен контрол, като най-често включва:

• противовирусна терапия: рибавирин е единственият медикамент с доказана клинична ефективност, особено когато се приложи в ранните етапи на заболяването (през първата една седмица). Той намалява леталитета значително при тежки случаи, като приложението е венозно по утвърдени схеми
• поддържащо лечение: както при другите вирусни хеморагични трески, терапията включва подходяща венозна рехидратация, корекция на електролитни нарушения, хемодинамична стабилизация, кислородотерапия при нужда, трансфузия на кръвни продукти при коагулопатия, лечение на вторични бактериални инфекции
• инфекциозен контрол: необходима е изолация на пациента, използване на подходящи лични предпазни средства, проследяване на контактните лица, стриктни болнични протоколи, тъй като вътреболничното предаване е добре документирано при липса на адекватна защита

Ефективността на терапията зависи до голяма степен от нейното ранно стартиране, общото състояние на пациентите, наличието на подлежащи заболявания и рискови фактори.

Прогноза

Треска Lassa протича вариабилно, като около 80 процента от случаите са леки или безсимптомни. Леталитетът при хоспитализирани пациенти с тежка форма достига до около 20 процента, а при бременни жени в третия триместър над 50 процента. Ранното приложение на рибавирин и поддържащата терапия значително подобряват изхода.

Заглавно изиображение: https://www.tandfonline.com/action/showCopyRight?scroll=top&doi=10.1080%2F21505594.2021.2000290%4010.1080%2Ftfocoll.2023.0.issue-Haemorrhagic-Fever-Viruses, Creative Commons Attribution License

Изображения: freepik.com