Москитова треска МКБ A93.1

Москитова треска, известна още като паптациевата треска и флеботомна треска, е остра, фебрилна вирусна инфекция, причинена от Phlebovirus, семейство Bunyaviridae.

Среща се във влажните субтропичните райони на Източното полукълбо. Особено разпространено е в Южна Европа, Северна Африка, на Балканите, Източното Средиземноморие, Ирак, Иран, Пакистан, Афганистан, Индия.

Наименованието папатациева треска идва от наименованието на комари-преносители, които чрез ухапване на заразени хора стават преносители на инфекцията.

Три вирусни серотипа са известни като причинители на москитовата треска: Naples вирус, Сицилиански вирус, Toscana вирус.

Заразяването се осъществява от кръвосмучещи женски комари, по-специално Phlebotomus papatasi, Phlebotomus perniciosus, Phlebotomus perfiliewi. Веднъж заразени, комарите остават заразни до края на живота си. Епидемии избухват по време на летния сезон, което е свързано с жизнения цикъл на комарите.

Няколко дни след ухапване от заразен комар се развиват първите симптоми на москитова треска - отпадналост, втрисане, болки в корема, фебрилитет 39-40ºС, силно главоболие, ставни и мускулни болки, зачервена кожа на лицето, учестена сърдечна дейност. Понякога са налице и кожни лезии, които могат да бъдат болезнени или не. След два дни треската започва да отшумява, температурата се връща към нормалните си стойности. Умората и сърдечно-съдовите промени могат да персистират от няколко дни до седмици, но по правило болните се възстановяват напълно.

Усложненията на инфекцията са свързване с ангажиране на мозъка, което може да доведе до енцефалитни прояви.

Диагнозата флеботомна треска се поставя на базата на клиничното протичане с характерната температурна крива, серологични и вирусологични изследвания.

Няма специфично лечение на Москитова треска. Прилагат се симптоматични средства - антипиретици, аналгетици, кортикостероиди.