Бяс, неуточнен МКБ A82.9

Бяс, неуточнен е зооантропоноза, която спада към групата на особено опасните вирусни инфекции. Поразява централната нервна система и протича с психомоторна възбуда и парализи. Изходът е винаги фатален.

Причинител на заболяването е невротропен вирус от род Rhabdovirus, семейство Rabdovirideae. Той се среща в два варианта - див, уличен вирус, който циркулира сред дивите животни и е силно патогенен и virus fix - непатогенен вирус, обработен от Pasteur, който служи за изготвяне на ваксини. Вирусът е неустойчив в околната среда, на високи температури, на дезинфекционни средства, но е устойчив на замразяване и изсушаване.

Възприемчивостта към бяс е всеобща. Основен резервоар са месоядни диви животни - лисици, диви кучета и котки, вълци, чакали (природна епизоотия) и домашни животни - кучета, котки, говеда, коне, овце, свине и др. Заразените животни отделят вируса чрез слюнката си 12 часа преди началото на клиничната изява. Заразяването на човека става при ухапване или олигавяне от болни животни. Болният човек практически е безопасен за околните.

Входна врата на инфекцията е увредена кожа или лигавици, откъдето по нервните влакна и периневралните пространства вирусът достига до централната нервна система, фиксира се в продълговатия мозък, в ядрата в основата на мозъка и в лумбалната област на гръбначния мозък. Тук предизвиква дифузен енцефалит с дегенерация на невроните. Увреждат се n.vagus, n.glosopharyngeus, n.hypoglossus. Дразненето на вегетативната нервна система води до повишена саливация и потоотделяне. От централната нервна система вирусът се разпространява по нервните стволове и достига по нервните окончания до слюнчените жлези.

Инкубационният период е различно дълъг - от 10 дни до 1 година и повече (средно 1-3 месеца) и зависи от мястото на ухапването и от раната - колкото по-близо до главата е тя, толкова по-кратък е инкубационният период.

Заболяването протича в три периода:

Продромален период - продължава от 2 до 4 дни със субфебрилна температура, адинамия, главоболие, болки в гърлото, анорексия, гадене, повръщане. Характерни са нарастващото безпокойство, безсъние, раздразнителност, тревожност, понякога депресия.

Най-важният диагностичен синдром, който се среща в 80% от случаите в този стадий, е наличието на парестезии около раната. Освен това, има болки, повишен мускулен тонус, хиперрефлексия, хиперестезия, хиперакузис, повишена саливация.

Екцитационен период - характеризира се със засилващо се неспокойствие. Болните не могат да седят, нито да лежат, движат се непрекъснато, разкъсват дрехите си, хапят, крещят спастично, подобно на кучешки лай, говорят бързо и непрекъснато, имат чувство на страх от задушаване. В това време се появяват най-характерните симптоми. Наблюдава се хидрофобия - страх от водата, който е толкова силен, че само мисълта, представата и видът на водата предизвикват болезнени контракции на гълтателната мускулатура, със спазми и на дихателната мускулатура, с периоди на апное, цианоза и затруднено дишане.

Следват периоди на затишие, през което време болните се успокояват, но са страхово напрегнати, говорят нормално, след което отново се повтарят екцитационните прояви, развива се делирозно-аментивен синдром с халюцинации, мания за преследване и всичко това на фона на хипертермия.

Могат да се появят генерализирани гърчове, често по време на конвулсии.

Обикновено в първите 3 дни от екцитационната фаза настъпва смъртта.

Паралитичен период - появява се при преживелите екцитационния период болни. Безпокойството и страхът се заменят от апатия. Дишането се успокоява, спазмите изчезват, гълтането се облекчава. Настъпват асцендентни, вяли парализи. Пулсът става филиформен и през първите 2 до 4 дни от началото на този период настъпва леталният изход.

Като рядка форма на бяс се описва тихият бяс, при който липсва екцитационната фаза, а има повръщане, сънливост, апатия, развитие на парализа и летален изход за 2-3 дни.

При бяс, неуточнен не се откриват характерни лабораторни промени. В началото на заболяването може да има левкопения с неутропения, а в разгара - левкоцитоза с неутропения. Ликворът изтича под налягане и показва лека протеинорахия и лека мононуклеарна плеоцитоза. В урината се открива албуминурия с лека глюкозурия.

Диагнозата се поставя въз основа на епидемиологичната анамнеза и типичната клинична картина.

Диференциална диагноза се прави с менингоенцефалит, оток на мозъка при различни възпалителни процеси, парализа тип Ландри при полиомиелит, тетанус, хистерия при болни, ухапани от кучета и третирани с противобясна ваксина. Те могат да развият парализа като резултат на свръхчувствителност към ваксината.

Не всяко ухапване от бясно животно води до бяс. Това зависи от местоположението и големината на раната. Особено опасни са раните на главата и горните крайници, но независимо от това болният трябва да се профилактира по правилата.

Лечението е само симптоматично и патогенетично.

Профилактиката е най-важна. При ухапване, олигавяне или одраскване от бясно или съмнително за бяс животно се препоръчва:

• промиване на раната с 20% течен сапун, с последващо обилно измиване с вода
• обработка на раната със спирт и 5% разтвор на йодна тинктура
• разкъсаните рани не се зашиват първите 3 дни
• поставяне на противобясна имунизация възможно най-рано
• прилагане на противотетаничен анатоксин за профилактика на тетанус