Други петнисти трески МКБ A77.8

В рубриката други петнисти трески е разгледан т.нар. ендемичен (плъхов) петнист тиф - остро рикетсиозно заболяване, природоогнищна зооантропоноза. Протича доброкачествено с висока температура и генерализиран розеоло-папулозен или макуло-папулозен обрив. В последните десетилетия не се наблюдава в нашата страна.

Причинител на заболяването е Rickettsia mooseri - Грам-отрицателен, мономорфен микроорганизъм, отделящ ендотоксин. Култивира се на тъканни култури и на кокоши ембриони. Патогенен е за плъхове, мишки, морски свинчета и др. Не е устойчив на външни влияния.

Резервоар на инфекцията в природата са плъхове, мишки, котки, кърлежи. Преносители са както гризачите, така и ектопаразитите (бълхи, плъхови въшки, кърлежи). Инфектирането на хората настъпва най-често при консумация на заразена храна с урина на болни гризачи, но инфектиране може да настъпи и при втриване на фекалии на кърлежи и бълхи в кожата, при ухапване от кърлеж и аерогенно - при вдишване на контаминиран прах.

Заболяването се наблюдава главно през лятно-есенния сезон. Среща се като спорадични заболявания или малки епидемии във всички континенти, но предимно в пристанищните градове.

Патогенезата е подобна на тази при останалите петнисти трески. Причинителят на заболяването също има подчертан вазотропизъм и предизвиква генерализиран тромбоваскулит, а отделеният ендотоксин - увреждане на нервната система, паренхимните органи и кръвоносните съдове.

Инкубационният период на петнистата треска, предизвикана от Rickettsia mooseri е между 5 и 15 дни. Заболяването протича в три периода.

Началният период обикновено започва остро, внезапно с разтрисания и бързо повишаване на температурата до 38-39 градуса. Нерядко, обаче повишението на температурата е постепенно и тя достига своя максимум след няколко дни. Появява се и главоболие, ставни и мускулни болки, обща отпадналост, намален апетит и др. Краниофарингеалният синдром още в първите дни е добре проявен.

Обривният период започва между 4-ти и 7-ми ден, на фона на високата температура. Обривът се появява за няколко часа, в началото е розеолен или макулозен, обхваща цялото тяло, включително лицето, дланите и ходилата. След 2-3 дни той става розеоло-папулозен или макуло-папулозен, твърде рядко петехиален. Задържа се 7 - 10 дни и изчезва без остатъчни пигментации. Органни поражения се наблюдават рядко или са слабо изразени - най-често липсва хепато- и спленомегалия, прояви на остър миокардит, нервни увреди и т.н. По-често се установяват хипотония и брадикардия.

Реконвалесцентният период започва след около 2 седмици от началото на заболяването, когато се нормализира температурата и се подобрява общото състояние.

Наблюдават се лека, средно тежка и тежка форма, както и форма без обрив. Тежките клинични форми могат да протекат с прояви на остър миокардит или на менингоенцефалит.

Промените в кръвната картина са нехарактерни. Може да се наблюдава левкопения, нормоцитоза или лека левкоцитоза с олевяване, понякога лимфоцитоза, при по-тежките форми - с неутрофилия. СУЕ е леко ускорена.

Диагнозата други петнисти трески може да се подозира при болни с фебрилно състояние, краниофарингеален синдром и генерализиран розеоло-папулозен или макуло-папулозен обрив при слабо проявени органни увреждания, особено при лица, идващи от пристанищни градове в чужбина или съжителстващи с плъхове и мишки. За потвърждаване на диагнозата се използват серологични методи.

Диференциална диагноза се прави главно с останалите рикетсиози.

Прогнозата на петнистата треска, предизвикана от Rickettsia mooseri е благоприятна. Летални изходи са възможни при тежките форми на заболяването с менингоенцефалити, особено в старческа възраст.

Етиологичното лечение е антибиотично - тетрациклини, макролиди, хлорнитромицин, хинолони в обичайни дозировки. При необходимост се прилагат патогенетични средства (венозни вливания, глюкокортикоиди, витамини) и симптоматични средства (антипиретици, аналгетици и др.).

Болните не подлежат на изолация. Профилактичните мерки са насочени към унищожаването на гризачите и на техните ектопаразити и предпазването на хранителните продукти и водата от възможност за контаминиране с урина или фекалии на гризачи. При възникване на епидемия се провежда имунизация с убита ваксина от R. mooseri.