Ранен вроден латентен сифилис МКБ A50.1

Сифилисът е венерическо заболяване, което се причинява от Treponema pallidum (бледа спирохета).

Условие за възникване на вроден сифилис е наличието на сифилис у майката.

Ранен вроден латентен сифилис се предава от болна майка (бременна жена с вторичен сифилис) на плода по време на бременността посредством плацентата (края на трети и началото на четвърти месец от бременността).

Колкото е по-прясна инфекцията у майката, толкова вероятността за заразяване на плода е по-голяма. В зависимост от количеството на проникналите бледи спирохети плодът се уврежда в различна степен. По своята същност вроденият сифилис е трансфузионна инфекция.

Ранният вроден латентен сифилис е вроден сифилис без клинична изява, с положителна серологична реакция и отрицателен тест на гръбначно-мозъчната течност до двегодишна възраст.

Клинично проявените случаи са олигосимптомни, но най-често заболяването протича латентно.

Обикновено тази форма на заболяването се открива само въз основа на положителна серологична проба, но с отрицателен тест на гръбначно-мозъчна течност. Това може да се наблюдава при заразяване на бременната жена, което е настъпило в последните месеци на бременността.

Обикновено диагнозата се поставя въз основа само на серологичните находки. Неспецифичните и специфични серологични тестове са силно позитивни.

Терапията на ранен вроден латентен сифилис трябва да осигурява високо пеницилиново ниво (0,06 E/ml) в продължение на поне 6-8 цикъла на трепонемата.

Както при повечето предавани по полов път заболявания, употребата на кондом по време на полов акт е основен начин за предпазване от сифилис. Редовното изследване, както и лечението на ранните стадии на болестта са метод за превенция срещу нейното по-нататъшно развитие. Тестването и лечението на сифилис в началото на бременността при жените, намалява риска от предаване на инфекцията на плода.