Септицемия, предизвикана от други уточнени стафилококи МКБ A41.1

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Стафилококовите инфекции са причина за над две трети от гнойните възпалителни процеси в човешкия организъм. Тази група обединява инфекции с обща етиология, които се различават по локализация и някои клинични признаци. Касае се за богат спектър от заболявания, вариращи от локализирани кожни инфекции и изолирано засягане на вътрешни органи като бял дроб, черва и менинги до тежка, животозастрашаваща септицемия, предизвикана от други уточнени стафилококи.

Причинител и особености

Стафилококите са неподвижни, Gram позитивни коки, представляващи факултативни анаероби и на предметно стъкло под микроскоп изглеждат като групирани гроздове, откъдето идва и названието им. Не са спорообразуващи, но някои щамове могат да образуват капсули.

Характерно за тях е:

• екзотоксини и ензими: стафилококите отделят няколко вида екзотоксини, включително хемолизин, левкоцидин, ексфолиатин и ентеротоксини. Стафилококите отделят също и ензими, като например коагулаза, стафилокиназа, хиалуронидаза, стафилолизин, бета-лактамази, дезоксирибонуклеаза, слепващ фактор
• морфологични особености: клетъчната им стена е изградена от пептидогликан и тейхоеви киселини, които имат важна роля в патогенезата на стафилококовите инфекции. Капсулообразуването ги предпазва от фагоцитозата и от действието на антибактериалните агенти. Въз основа на коагулазната си активност те се делят на коагулазоположителни и коагулазоотрицателни
• видове стафилококи: коагулазоотрицателни бактерии са S. epidermidis, S. saprophyticus, S. haemolyticus, S. simulans, S. warneri, S. capitis, S. hominis и други. Коагулазоотрицателните стафилококи (най-вече S. epidermidis, S. saprophyticus, S. haemolyticus) са причинители на вътреболнични инфекции, бактериемии, ендокардити (особено болни с изкуствени импланти, като например сърдечни клапи и стави, черепно-мозъчни шънтове), уринарни инфекции и други
• устойчивост: стафилококите са устойчиви в околната среда и дезинфектантите бавно ги обезвреждат. Те не са взискателни към хранителните среди, поради което лесно се култивират на месо-пептонен бульон и на кръвен агар. Важна особеност на стафилококите е, че те имат хетерогенна популация, висока епидемичност, демонстративна лекарствена резистентност и трудно елиминиране
• заразяване: предават се по контактен път, също и по въздушно-капков механизъм. Вторично е възможно проникване в системната циркулация от първичното огнище с развитие на бактериемия и сепсис
• рискови фактори: септицемия, предизвикана от други уточнени стафилококи, се среща по-често при пациенти в напреднала възраст, при които има намалена имунна защита. Като рискови групи се определят лица, които често попадат в болнични заведения, интравенозни наркомани, болни от СПИН, участници в организирани групи (войници, спортисти и други)
• особености на входната врата на инфекцията: след като причинителите по различни пътища попаднат на входната врата, като например кожа, конюнктиви, уста, горни дихателни пътища, пикочо-полова система, те се прикрепват към фибронектина на епитела чрез пептидогликана и тейхоевите киселини, които са съставни елементи от клетъчната стена. Следва проникване на стафилококите в клетките, което става чрез хемотаксис и опсонизация от С-3 фракцията на комплемента и IgG. На мястото на входната врата се развива локален възпалителен процес с активното участие на левкоцитите

Симптоми

Много широко е разпространено носителството на стафилококи, като е известно, че още в първите часове след раждането те колонизират стомашно-чревния тракт на новороденото.

Повечето от стафилококовите инфекциите ангажират кожата и меките тъкани, но около пет процента водят до инвазивни заболявания като бактериемия, некротизираща пневмония, септичен артрит и бурсит, септицемия.

Съществува тенденция към възникване на абсцеси, формиране на флебитни промени и тромби в съдовете, по-рядко хематогенна дисеминация, но с висок риск от усложнения при нейното възникване.

Медицинското значение на стафилококовите инфекции и особено на септицемията е голямо и поради факта, че повечето от клиничните изолати са резистентни към редица антимикробни средства, в това число и бета-лактамни антибиотици.

Характерно за клиничното протичане при септицемия, предизвикана от други уточнени стафилококи, е:

• патогенетични особености: в патогенезата участват три основни фактора, а именно септичен (благоприятства проникването на причинителите в кръвта, откъдето те попадат в различни тъкани и органи), токсичен (навлизане на токсини в кръвообращението) и алергичен (алергични реакции, като резултат от разпадните продукти при размножаването на бактериите)
• характерни клинични белези: обикновено се наблюдават абсцеси, пневмоторакс, емпием на плеврата, генерализиране на локалната инфекция до сепсис, тромбози на съдовете, лимфостаза и елефантиаза
• септицемия, предизвикана от Staphylococcus haemolyticus: Staphylococcus haemolyticus е коагулазоотрицателен стафилокок и е част от нормалната кожна флора на човека и нейните най-големи популации се намират в аксили, перинеум и ингвинални области. Септицемия, предизвикана от други уточнени стафилококи може да бъде резултат от попадане в кръвообращението на S. haemolyticus. Септицемия, предизвикана от коагулазоотрицателен стафилокок като S. haemolyticus протича със същата клинична картина като септицемия, предизвикана от Staphylococcus aureus
• признаци за септицемия: характерно за стафилококовата септицемия е острото влошаване на общото състояние на фона на известна подлежаща стафилококова инфекция с различна локализация на първичното огнище. Типично е драстичното повишение на телесната температура с периоди на резки колебания, втрисане и понижение на кръвното налягане

Диагноза

Поставянето на диагнозата при септицемия, предизвикана от други уточнени стафилококи, изисква комплексен и своевременен подход с цел оптимизация на терапията и възможно най-ранно стартиране на целенасочено лечение:

• анамнеза и физикални находки: значение има наличието на известно подлежащо заболяване с бактериална етиология, като клиничната картина може да насочи към диагнозата, поради наличието на гнойни възпалителни огнища на мястото на входната врата. Необходимо е уточняване на налични други заболявания, имунен дефицит, прием на медикаменти, известни алергии
• лабораторни изследвания: лабораторните изследвания показват левкоцитоза с олевяване и неутрофилия, ускорена скорост на утаяване на еритроцитите, повишени фибриноген и други острофазови белтъци. В урината се откриват фебрилна протеинурия, цилиндри и други
• микробиологична диагноза: материал за изследване се взема от секрети и екскрети от кожни поражения, налепи, носен и гърлен секрет, храчка, кръв, ликвор, фекалии и урина. На директна микроскопия на оцветен по Gram препарат причинителите се виждат със съответните специфични морфологични характеристики и подреждане. На обикновени течни и твърди хранителни среди се култивират, като се виждат гладки, кръгли колонии, обградени от зона на пълна хемолиза
• образни изследвания: при данни за органна патология е уместно извършване на съответните образни изследвания за нейното уточняване, като най-често това включва ехография, рентгенография, компютърна томография и други

Диференциалната диагноза налага различаване от другите форми на септицемия, както и от някои системни заболявания с идентични клинични и лабораторни находки.

Лечение

Лечението на септицемия, предизвикана от други уточнени стафилококи се провежда задължително в болнични условия, като е необходимо използването на подходящи лични предпазни средства и мерки за дезинфекция и антисептична обработка на повърхностите с цел намаляване риска от разпространение на заразата.

Етиологичното лечение включва използването на подходящи антибиотици (монотерапия с един препарат или комбинирана терапия с комбинация от два или повече антибиотика от различни групи) в комбинация със симптоматични средства и мерки за овладяване на усложненията:

• етиологично антибиотично лечение: опции на избор са някои бета-лактамазо устойчиви представители от пеницилините и цефалоспорините, като например комбинираните препарати с бета-лактамазен инхибитор, цефалоспорините от второ и трето поколение, но също и някои аминогликозиди, макролиди. При изключително тежко протичане и данни за антибиотична резистентност опция на избор са представителите от групата на гликопептидите (ванкомицин, тейкопланин). Други алтернативи са линезолид, даптомицин и други
• симптоматични средства: използват се антипиретици, аналгетици, водно-солеви разтвори, противовъзпалителни средства, витамини и други за подпомагане на основната терапия и облекчение на симптомите
• лечение на усложненията: в зависимост от вида и тежестта на усложненията се прилагат различни препарати и мерки, включително кортикостероиди, лечение с кислород, антиконвулсивни средства и много други

Профилактиката на септицемия, предизвикана от други уточнени стафилококи, се осъществява с поддържане на добра хигиена, поддържане ръцете чисти. Раните и охлузванията на кожата се поддържат чисти и покрити с превръзка, докато не зараснат. Избягва се контакт с раните и превръзките на други хора. Пациентите, както и персоналът, ако са носители на стафилококи, трябва да бъдат изолирани и подходящо лекувани.

Прогнозата се определя строго индивидуално, като липсата на лечение, използването на неподходящи антибиотици или за недостатъчен период от време, както и наличието на подлежащи заболявания и имунен дефицит, се асоциират с по-лоша прогноза.

Изображения: freepik.com