Тазова възпалителна болест

› Въведение

› Причини

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Как да се предпазим?

Въведение

Тазовата възпалителна болест (тазово възпалителна болест, тазово възпалително нарушение) представлява инфекция, обхващаща горния тракт на женската репродуктивна система, а именно матка, фалопиеви тръби, яйчници, както и вътрешността на тазовата област.

Етиологията обичайно е инфекциозна, клиничното протичане варира от напълно безсимптомно до драматично, с живото-застрашаващи усложнения.

Ранната диагноза и лечение значително подобряват прогнозата и намаляват риска от безплодие.

Причини

Тазово възпалителната болест е резултат от инфекция, проникнала и достигнала до репродуктивната система. Най-често се дължи на сексуално трансмисивни инфекции, предавани при незащитен полов контакт, честа смяна на половите партньори или сексуални отношения с партньор, който има много други полови партньори.

Най-честите причините са Neisseria gonorrhoeae и Chlamydia trachomatis, като изследвания в областта показват, че между 75 и 90 процента от всички случаи с тазова възпалителна болест показват асоциация с гонорея или хламидия.

Не всички пациенти с тези инфекции ще развият тазова възпалителна болест. При липса на лечение и неглижиране на болестния процес около 10 процента от пациентите с хламидийна инфекция и около 40 процента от пациентите с гонорея ще развият като усложнение тазово възпалителна болест.

В значително по-редки случаи състоянието се дължи на проникване на бактериални агенти по време на раждане, аборт, медицински интервенции, поставяне на вътрематочна спирала, колпоскопия и други.

Сред факторите, които увеличават риска от развитие на тазова възпалителна болест се включват млада възраст (под 30 години), честа смяна на половите партньори, незащитени полови контакти (без презервативи), чести вагинални душове (нарушават нормалната вагинална флора и предразполагат към проникване на бактерии или нарастване популациите на патогенните бактерии). Анамнезата за предшестващ епизод на тазово възпалителна болест също се счита за рисков фактор за повторно развитие на заболяването.

Симптоми и усложнения

При много от жените състоянието протича безсимптомно или с неспецифични оплаквания, които се тълкуват погрешно като резултат от излагане на стрес, сезонни промени, особености в менструалния цикъл. При някои жени състоянието се открива едва при проява на някои от неговите усложнения, като едно от най-характерните е безплодие или затруднено забременяване.

При наличието на оплаквания при жените с тазово възпалителна болест сред по-характерните се включват:

• неспецифични оплаквания: болка в тазовата област, варираща от лека до значителна, по-обилно и продължително кървене по време на менструалния цикъл, вагинално течение
• алармиращи симптоми: наличие на жълтеникаво или зеленикаво вагинално течение с неприятна миризма, кървене в периодите между менструалния цикъл, болка и кървене по време на полов акт, болка и парене при уриниране, висока температура
• безплодие: тазово възпалителната болест води до промени по хода на фалопиевите тръби, яйчниците и матката, които могат да станат причина за затруднено забременяване или чести патологии през ранна бременност, спонтанни аборти и други. Състоянието увеличава риска от така нареченото тубарно безплодие и представлява рисков фактор за последващо развитие на хидросалпингс
• ектопична бременност: характерно усложнение на заболяването е ектопичната бременност, като статистиката показва, че тазово възпалителната болест увеличава риска за ектопична бременност над седем пъти. Освен емоционалните и психически негативи ектопичната бременност може да причини животозастрашаващи усложнения

Еднократен епизод на тазово възпалителна болест увеличава риска от тубарно безплодие (невъзможност за зачеване поради увреждания на фалопиевите тръби) двукратно, докато рискът от тубарно безплодие може да нарасне до над 80 процента при три или повече епизода на тазово възпалителна болест.

По-редки усложнения на тазово възпалителната болест са хроничната тазова болка, формиране на абсцеси, особено тубо-овариални абсцеси, които могат да бъдат животозастрашаващи.

Диагноза и изследвания

Липсва единен и специфичен тест за потвърждаване на заболяването. Диагнозата при тазова възпалителна болест се изгражда въз основа на обстойни и разширени клинични, лабораторни и образни изследвания:

• разпит и гинекологичен преглед: използвани методи на контрацепция, брой полови партньори, хигиенни навици, бременност и раждане, операции в тазовата област, подлежащи заболявания и други в комбинация с обстоен гинекологичен преглед
• лабораторни изследвания: назначават се стандартните кръвни изследвания в комбинация с маркери на възпалението, изследване за подлежаща недиагностицирана бременност, носителство на ХИВ, анализ на урината и други

• микробиологични изследвания: цервикален и вагинален секрет се изследват за наличие на подлежаща инфекция и нейното типизиране, като при позитивен резултат е уместно и назначаването на антибиограма за подпомагане на последващата терапия
• образни изследвания: стандартно се извършва коремна или интравагинална ехография за оценка на състоянието на яйчниците, матката, фалопиевите тръби и съседните структури. При диагностични затруднения може да се наложи лапароскопско изследване, ендометриална биопсия и други

В диференциалната диагноза е важно различаване от ектопична бременност, руптура на киста на яйчниците, ендометриоза, бактериална вагиноза, апендицит и други, които могат да се изявят с идентични клинични и лабораторни находки.

Лечение

Съвременната медицина разполага с ефективно лечение на заболяването, но при наличие на вече развили се усложнения и перманентни увреждания по хода на женската репродуктивна система трудно може да се противодейства. Целта на ранното лечение е намаляване риска от асоциираното с болестта безплодие.

Терапията е антибиотична, насочена срещу етиологичния причинител:

• избор на антибиотик: въз основа на резултатите от микробиологичното изследване и назначената антибиограма се подбира подходящ антибиотик. Предпочитат се широкоспектърните представители, най-често от групата на цефалоспорините (особено трето поколение, като например цефтриаксон), макролидите, квинолоните в подходяща доза и продължителност на лечебния курс
• лечение на половите партньори: за намаляване риска от повторно заразяване се препоръчва успоредно провеждане на антибиотично лечение на всички сексуални партньори на пациента
• въздържание до пълно излекуване: за подобряване ефективността на антибиотичната терапия се препоръчва въздържане от полови контакти до пълно възстановяване и отрицателен резултат при микробиологичното изследване
• повишение на имунния статус: успоредно с антибиотичната терапия се препоръчват общи мерки и добавки за повишение на имунната защита, включително пълноценно хранене, пробиотици, прием на достатъчно течности, отказ от тютюнопушене, преустановяване консумацията на алкохол и други

Лечението обикновено се провежда в домашни условия. При бременни жени, при тежко протичане с развитие на усложнения, при съмнения за абсцес в тазовата област е необходимо хоспитализиране на пациентите и лечение под строг мониторинг.

Консервативните мерки обикновено са достатъчни, само в редки случаи може да се наложи оперативно лечение с избор на подходящи хирургични интервенции.

Как да се предпазим?

За намаляване риска от тазова възпалителна болест се препоръчват някои общи мерки, идентични с тези за намаляване риска от заразяване с полово предавана инфекция:

• моногамни отношения: при редовно изследване и моногамни отношения с партньор, който няма други полови партньори, минимизира риска от сексуално трансмисивни инфекции и тазова възпалителна болест
• безопасни полови контакти: използването на презерватив и някои други бариерни методи в комбинация с висока лична хигиена и подходяща грижа за интимната област с избягване на вагиналните душове намалява риска от заразяване

• редовни профилактични прегледи: ежегодните профилактични прегледи с микробиологично изследване позволяват ранна диагноза дори при липса на оплаквания
• консултация при първи оплаквания: при наличие на оплаквания от различно естество, включително вагинално течение, болка в тазовата област, промени в менструалния цикъл, невъзможност за зачеване при опити над шест месеца и други изисква своевременна консултация с лекуващия лекар

Изображения: freepik.com