Къде се намира хипофизата?

› Въведение

› Къде точно се намира хипофизата?

› Как изглежда хипофизата и как е устроена?

› Какви са функциите на хипофизата?

› Какви симптоми могат да насочат към проблем с хипофизата?

› Кога трябва да посетите лекар?

Въведение

Хипофизата е малка ендокринна жлеза, разположена в основата на мозъка, която контролира дейността на почти всички останали жлези с вътрешна секреция. Въпреки размерите си, тя играе ключова роля в регулирането на растежа, обмяната на веществата, репродуктивната функция, водния баланс и реакцията към стрес. Познаването на нейното местоположение, устройство и функции помага за по-доброто разбиране на заболяванията, които могат да я засегнат, и на симптомите, при които е необходимо да се потърси лекарска помощ.

Къде точно се намира хипофизата?

Хипофизата е малка ендокринна жлеза, разположена в основата на мозъка, в костна вдлъбнатина на клиновидната кост, наречена турско седло (sella turcica). Това разположение я предпазва от механични увреждания и същевременно позволява жлезата да поддържа тясна връзка с други важни структури на централната нервна система.

Непосредствено над хипофизата се намира хипоталамусът, област от мозъка, която контролира нейната дейност чрез нервни импулси и специални регулаторни хормони. Двете структури са свързани чрез тънко стъбло, наречено хипофизно стъбло (инфундибулум). Благодарение на тази връзка хипоталамусът регулира отделянето на хормони от хипофизата и по този начин влияе върху функцията на почти всички останали ендокринни жлези.

В непосредствена близост до хипофизата се намира и зрителната хиазма, мястото, където се кръстосват зрителните нерви. Поради това при увеличаване на хипофизата, например вследствие на доброкачествен тумор (аденом), могат да се появят нарушения в зрението, най-често ограничаване на периферното зрително поле.

Изображение: Patrick J. Lynch, medical illustrator, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Макар да е разположена дълбоко в черепната кухина и да не може да бъде опипана или видяна при обикновен преглед, състоянието на хипофизата може да бъде оценено чрез магнитнорезонансна томография и хормонални изследвания.

Как изглежда хипофизата и как е устроена?

Хипофизата е една от най-малките ендокринни жлези в човешкия организъм. При възрастните тя е с размер приблизително 10 до 13 милиметра в диаметър, височина около 5 до 9 милиметра и тежи средно 0,5 до 0,7 грама. Въпреки малките си размери, тя има ключова роля в регулирането на хормоналния баланс и дейността на множество органи.

По форма хипофизата е овална и има сиво-червеникав цвят. Размерите на хипофизата могат леко да варират в зависимост от възрастта, пола и физиологичното състояние. Например по време на бременност жлезата временно увеличава обема си поради повишената хормонална активност.

Хипофизата се състои от два основни дяла, които се различават по устройство и функции:

• преден дял (аденохипофиза): представлява около 75 до 80 процента от обема на жлезата. В него се синтезират и отделят повечето хормони на хипофизата, включително растежен хормон, пролактин, адренокортикотропен хормон, тиреостимулиращ хормон, фоликулостимулиращ хормон и лутеинизиращ хормон
• заден дял (неврохипофиза): не произвежда собствени хормони, а съхранява и освобождава антидиуретичния хормон (вазопресин) и окситоцина, които се синтезират в хипоталамуса

Между двата дяла се разполага тънък междинен дял (pars intermedia), който при човека е слабо развит и има ограничено функционално значение.

Въпреки че е с размерите на грахово зърно, хипофизата оказва влияние върху растежа, обмяната на веществата, репродуктивната функция, лактацията, водно-солевия баланс, реакцията към стрес и дейността на щитовидната жлеза, надбъбречните жлези и половите жлези.

Какви са функциите на хипофизата?

Хипофизата е основен регулатор на ендокринната система. Чрез отделянето на различни хормони тя контролира дейността на други ендокринни жлези и участва в регулирането на растежа, обмяната на веществата, възпроизводството, водно-солевия баланс и реакцията на организма към стрес.

Сред основните функции на хипофизата са:

• регулиране на растежа и развитието: чрез растежния хормон хипофизата стимулира растежа на костите и мускулите при децата и юношите, а при възрастните подпомага поддържането на мускулната маса, костната плътност и метаболизма
• контрол на функцията на щитовидната жлеза: тиреостимулиращият хормон стимулира производството на тиреоидните хормони тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които регулират обмяната на веществата
• регулиране на надбъбречните жлези: адренокортикотропният хормон стимулира отделянето на кортизол, хормон, който участва в реакцията към стрес, поддържането на кръвното налягане и метаболизма
• контрол на репродуктивната система: фоликулостимулиращият и лутеинизиращият хормон регулират функцията на яйчниците и тестисите, овулацията, образуването на сперматозоиди и синтеза на полови хормони
• стимулиране на кърмата след раждане: пролактинът подпомага развитието на млечните жлези и образуването на кърма
• поддържане на водния баланс: чрез освобождаването на антидиуретичен хормон се регулира задържането на вода в организма и концентрацията на урината
• участие в раждането и кърменето: окситоцинът стимулира маточните контракции по време на раждането и подпомага отделянето на кърма при кърмене

Макар често да се нарича „главната“ ендокринна жлеза, хипофизата не работи самостоятелно. Нейната дейност се контролира от хипоталамуса, който непрекъснато получава информация за нуждите на организма и регулира отделянето на хипофизните хормони чрез сложни механизми на обратна връзка.

Какви симптоми могат да насочат към проблем с хипофизата?

Заболяванията на хипофизата могат да доведат до повишено или намалено производство на един или повече хормони, както и до притискане на съседни структури в мозъка. Поради това симптомите са разнообразни и зависят от причината и вида на нарушението.

Сред най-честите симптоми са:

• главоболие: често е един от първите симптоми при увеличаване на хипофизата или наличие на аденом
• нарушения в зрението: замъглено зрение, двойно виждане или ограничаване на периферното зрително поле могат да се появят при притискане на зрителната хиазма
• необяснима умора и отпадналост: могат да бъдат признак както на намалена, така и на повишена секреция на определени хормони
• промени в телесното тегло: необяснимо напълняване или отслабване вследствие на хормонален дисбаланс
• нарушения в растежа: при децата недостигът или излишъкът на растежен хормон може да доведе съответно до забавен растеж или гигантизъм. При възрастните излишъкът на растежен хормон причинява акромегалия
• нарушения в менструалния цикъл и безплодие: при жените могат да се наблюдават нередовна менструация, липса на менструация или затруднения при забременяване
• намалено либидо и еректилна дисфункция: при мъжете нарушенията в секрецията на лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон могат да доведат до понижено производство на тестостерон и репродуктивни проблеми
• отделяне на кърма извън периода на кърмене (галакторея): представлява характерен симптом при повишени нива на пролактин
• повишена жажда и отделяне на големи количества урина: могат да бъдат признак на дефицит на антидиуретичен хормон и развитие на централен безвкусен диабет

Тъй като симптомите на заболяванията на хипофизата често се развиват постепенно и могат да наподобяват тези на други заболявания, поставянето на диагнозата изисква комплексна оценка. При съмнение за нарушение на функцията на хипофизата лекарят може да назначи хормонални изследвания, магнитнорезонансна томография на хипофизата и, при необходимост, изследване на зрителното поле.

Кога трябва да посетите лекар?

Консултация с лекар е препоръчителна при наличие на симптоми, които могат да насочват към нарушение във функцията на хипофизата, особено ако са продължителни, прогресират или засягат ежедневните дейности. Ранното диагностициране позволява своевременно лечение и намалява риска от усложнения.

Необходима е своевременна медицинска намеса и лекарска помощ при поява на упорито или необичайно главоболие без ясна причина, нарушения в зрението, като замъглено виждане, двойно виждане или ограничаване на периферното зрително поле, необяснима умора, слабост или значителни промени в телесното тегло, нарушения в менструалния цикъл, затруднения при забременяване или отделяне на кърма извън периода на кърмене, намалено сексуално желание, еректилна дисфункция или други признаци на хормонален дисбаланс, поява на силна жажда и отделяне необичайно големи количества урина.

При съмнение за заболяване на хипофизата първата консултация обикновено е с ендокринолог, който може да назначи хормонални изследвания и магнитнорезонансна томография на хипофизата. При наличие на зрителни нарушения може да бъде необходим и преглед при офталмолог с изследване на зрителното поле.

Незабавна медицинска помощ е необходима при внезапно силно главоболие, съчетано с рязко влошаване на зрението, двойно виждане, нарушено съзнание или повръщане, тъй като тези симптоми могат да бъдат признак на апоплексия на хипофизата, представляваща рядко, но спешно състояние, което изисква незабавно лечение.

Изображения: freepik.com