Какво означава латентен дефицит на витамин Д?

› Въведение

› Референтни стойности на витамин Д

› Какво означава латентен дефицит на витамин Д?

› Кой е изложен на риск от латентен дефицит на витамин Д?

› Има ли симптоми при латентен дефицит на витамин Д?

Въведение

Витамин Д, известен още като холекалциферол или слънчевия витамин, е един от основните представители на семейството на мастноразтворимите витамини. Човек получава необходимите количества посредством слънчевата светлина, някои храни и хранителни добавки, въпреки което в световен мащаб се наблюдава тревожна тенденция за недостиг и дефицит на витамина.

Счита се, че значителен процент от населението страда от дефицит на витамин Д, а още по-голям процент имат латентен дефицит на субстанцията, при който въпреки липсата на изявени специфични оплаквания, е налице риск от някои допълнителни увреждания и усложнения.

Референтни стойности на витамин Д

Изследването на нивата на витамин Д в организма се осъществява чрез кръвен анализ след вземане на кръв с проследяване серумните нива на 25-ОН витамин Д или 1,25-дихидрокси витамин Д.

Референтните стойности на витамин Д могат да варират в отделните лаборатории, поради което се препоръчва тълкуване на резултатите само на фона на предоставени референтни стойности за конкретната лаборатория.

Най-общо всяка лаборатория определя стойности, в рамките на които се говори за нормални нива на витамин Д в кръвта. Концентрации, по-високи от най-голямата определена референтна стойности, насочват към хиепрвитаминоза А. По-ниските нива се тълкуват в зависимост от това колко тежко е понижението.

Лекото понижение обикновено се означава като латентен дефицит на витамин Д, докато значително понижените стойности се означават с термина дефицит на витамин Д, хиповитаминоза Д.

В най-честия случай референтните граници за витамин Д включват:

• нормални нива: за нормални се считат нивата между 20 и 80 нанограма на милилитър или между 50 и 200 наномола на литър, като са възможни известни различия между отделните лаборатории
• токсичност: за токсични нива или хипервитаминоза Д се говори при измерване на нива над 80 нанограма на милилитър или над 200 наномола на литър
• латентен дефицит или недостиг: лек недостиг или латентен дефицит е налице при установяване на концентрации между 10 и 20 нанограма на милилитър или между 25 и 50 наномола на литър
• тежък дефицит: тежка хиповитаминоза Д е налице при концентрации под 10 нанограма на милилитър или под 25 наномола на литър

Тълкуването на резултатите след да се извърши от лекуващия лекар, съобразно общото състояние, подлежащи заболявания и приемани медикаменти от страна на пациентите.

Какво означава латентен дефицит на витамин Д?

Латентен дефицит или недостиг на витамин Д означава, че в организма има по-ниски от препоръчителните нива на субстанцията, но промените все още не са толкова тежки, че да провокират обективни промени. При латентния дефицит тялото все още има известни запаси и извлича витамин Д от депата, но обикновено това е за определен период от време и при липса на допълнителна суплементация или промени в храненето може да се развие тежък дефицит.

Латентният дефицит на витамин Д е изключително често срещан и разпространен в световен мащаб, като промените в организма при него се представят по-скоро като подготовка за същинските увреждания и усложнения. Латентният дефицит на витамин Д често е нещо, за което не се мисли и съответно не се назначават изследвания за оценка на концентрациите на субстанцията.

Състоянието лесно може да бъде коригирано при отстраняване или противодействие на факторите, които го провокират, поради което е важно тяхното познаване.

Латентният дефицит бързо и лесно може да бъде третиран с повишено излагане на пряка слънчева светлина, повишена консумация на богати на витамин Д храни (жълтък, морски дарове, риба), суплементация с подходящи добавки след отстраняване на факторите, които го провокират.

Кой е изложен на риск от латентен дефицит на витамин Д?

Изложени на риск от развитие на латентен дефицит на витамин Д са лица, които не приемат достатъчно витамин Д или по някаква причина не усвояват субстанцията пълноценно.

Редица вредни навици, подлежащи заболявания, приемани медикаменти и други особености могат да съдействат за развитие на латентен дефицит на витамин Д, като сред най-честите се включват:

• недостатъчно излагане на слънце: намален престой на открито, повишено замърсяване на въздуха в градските райони, прекомерна употреба на слънцезащитни продукти, наличие на по-тъмна кожа също може да предразположи към намаление нивата на витамин Д
• непълноценно хранене: непълноценно хранене с прекомерна консумация на богати на калории, но бедни на нутриенти храни (фаст фууд, сладкарски изделия, пържени и мазни храни), злоупотреба с кофеин и газирани напитки излага от риск за латентен дефицит на витамин Д

• напреднала възраст: с напредване на възрастта намалява усвояването на витамин Д (според някои източници е възможно над 20 процента по-слабо усвояване на субстанцията), като в комбинация с подлежащи заболявания и приемани лекарства още повече увеличава риска от развитие на латентен дефицит
• затлъстяване: пациентите със затлъстяване и индекс на телесна маса по-висок от 30 са изложени на повишен риск от подлежащ латентен дефицит
• вредни навици: тютюнопушене, употреба на забранени субстанции, ежедневна консумация на алкохол могат да намалят усвояването на витамин Д и да повишат дневните потребности
• подлежащи заболявания: муковисцидоза, болест на Крон, улцерозен колит, синдром на дразнимото черво, тежък рефлукс, язвена болест, заболявания на черния дроб и/или бъбреците и много други състояния могат да повишат риска от развитие на латентен дефицит на витамин Д във връзка с влошено усвояване на витамина или повишени потребности
• лекарства: някои лекарства, като лаксативи, кортикостероиди, лекарства за понижаване на холестерола, антиконвулсивни средства (за лечение и овладяване на гърчове), орлистат (използва се за лечение на затлъстяване), някои антитуберкулозни средства (главно от групата на рифампицин) влошават метаболизма на витамин Д и при употребата им следва да се приемат допълнителни количества от витамина, за да се намали рискът от дефицит

Съвременният начин на живот, застояване предимно в затворени помещения, замърсяване на въздуха и околната среда (затруднява проникването на слънчевите лъчи), прекомерната употреба на слънцезащитни продукти, нездравословната диета и като цяло повишената обща заболеваемост на населението от една страна създава предпоставки за развитие не само на латентен, но и на тежък дефицит на витамин Д, а от друга страна самият недостиг на витамин Д може да задълбочи промените, причинявайки различни по вид симптоми и промени в поведението.

Има ли симптоми при латентен дефицит на витамин Д?

Латентният дефицит на витамин Д често протича подмолно, незабелязано, с неспецифични оплаквания, които често се тълкуват от пациентите погрешно като част от сезонно неразположение, стрес и преумора, подлежащи заболявания, моментни неразположения.

Леко понижените нива на витамин Д, макар да не се асоциират с най-тежките усложнения, типични за хиповитаминоза Д, като например рахит и остеомалация, все пак крият здравословни рискове, изразяващи се най-често в някои от следните оплаквания и неразположения:

• умора: постоянно усещане за умора, дори след активна почивка и набавяне на достатъчно сън, липса на енергия, бърза умора след физическо или психическо натоварване
• емоционална лабилност: промени в настроението, склонност към депресия, апатия, намалена работоспособност, нежелани за извършване на обичайните ежедневни дейности
• често боледуване: честото боледуване, особено в детска възраст, налага оценка на статуса на витамин Д, тъй като недостигът се асоциира с понижение на имунната защита и чести инфекции, обостряне или влошаване на налични подлежащи заболявания
• мускулни болки и спазми: промените в нивата на витамин Д са обвързани с промени в нивата на калция и магнезия, което от своя страна резултира в поява на чести мускулни спазми, крампи, болки, мравучкане, бърза мускулна умора, намалена мускулна сила и издръжливост
• проблеми със зъбите: възможни са по-чести инфекции в устната кухина, повишена склонност към формиране на кариеси, пародонтит и други дентални проблеми

За оценка на състоянието при конкретния пациент могат да се препоръчат ежегодни изследвания с проследяване нивата на витамин Д на фона на наличните подлежащи рискови фактори с цел предприемане на оптимални и адекватни мерки и корекция на нарушенията.

Полезна информация може да намерите на:
» раздел Лечения: Витамин Д добавка - симптоми при недостиг, ползи, дозировка
» раздел Здравни проблеми: Рахит

Изображения: freepik.com