Японска дюля

Японска дюля (Cydonia japonica, Chaenomeles japonica) представлява красиво цъфтящ, декоративен храст, който се класифицира към семейство Rosaceae. Chaenomeles japonica е японски вид, най-дребният от представителите на рода. Това е най-едрият представител на рода, който има и най-едрите плодове.

Устройство на японска дюля

Изображение: Karelj, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Храстът израства на височина от 1 до 6 метра. Разполага с бодлички по клонките си. Има от 7 до 14 см дълги листа, които са с правилна форма и може леко назъбен листен ръб. Той е най-известен със своите красиви пролетни цветя обагрени в червено, бяло, розово. Те имат големона до 4,5 см в диаметър. Развиват се по единично или в съцветия от по 2-6 на брой в едно. Цъфтежът се наблюдава преди разлистването на растението. Всяко цветче разполага с 5 венчелистчета и от 20 до 50 тичинки. От него се получават ябълковидни плодове, които са златистожълти на цвят, съдържащи червено-кафяви семена. Зреят през месеците септември и октомври. Узрелите дюли наподобяват на зелена ябълка с диаметър 5-6 см. Узрелите дюли са с крушовидна форма и дължина от 10-15 см и ширина 6-9 см.

Разпространение на японска дюля

Това е трънлив широколистен храст, който обикновено се култивира, а негова родина е Източна Азия - Япония, Китай и Корея. C. japonica също се отглежда популярно като бонзаи. По настоящем е широко разпространена по света като декоративна растителност.

Използваема част на японска дюля

Изображение: Katsudanso, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Плодът е годен за консумация, но твърд и стипчив на вкус, освен ако не е обелен и обработен. Прибира се на есен и се съхранява за по-нататъшна употреба. Цялото растение е с висока декоративна стойност.

Химичен състав на японска дюля

Плодовете на дюлята съдържат захари, ябълчена киселина, голямо количество други органични киселини, ароматни вещества, пектини, дъбилни вещества, каротини, Витамин C. По съдържание на посочения витамин превъзхожда 5 пъти портокалите и лимоните и не отстъпва на касиса. В сравнение с ябълковия плод, плодът на този вид дюля съдържа 10 пъти повече Витамин Р. На голямото количество лимонена кисели в него се дължи специфичният й аромат.

Приложение на японска дюля

Изображение: George Chernilevsky, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Декоративните дюли произхождат от Източна Азия и поради тази причина не са били известни на европейците. В попрядъка от 1794-та до 1938-ма година, поредица от учени и ботаници са внасяли на европейския континент разновидности на растението и са ги обединявали под едно име или разделяли под различни.

В Лондонската Кралска ботаническа градина се намира най-старото растение от вида, в Европа - то е на 300 г. Българин агроном въвежда японската дюля в страната ни и я нарича „планинси лимон“.

Плодовете са твърди, ароматни, имат адстрингентно действие, което може да се прилага стомашно-чревни неразположения. Понякога се употребяват за направата на желета, компоти, сладка, конфитюри, или се влагат в различни сладкиши.

Други употреби на японска дюля

Като предимно декоративно растение, японската дюля често се използва за цветно оформление на гради, паркове, зелени площи пред домове, алеи и др. Изключително подходяща е за направата на  жив плет. Придава красиви багри на растителността по време на цъфтеж и при зреене на плодовете й.

Заглавно изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons