Чинар

Чинар (Platanus orientalis) представлява голямо широколистно дърво от семейство Чинарови (Platanaceae). Той е дълголетник. Съществуват значителни вариации сред дърветата в дивата природа, като те могат да се доразнообразят от кръстосването им с лондонски чинар (Platanus x acerifolia) и с американския явор (Platanus occidentalis). В Червения списък на висшите растения в България, видът е категоризиран като "Почти застрашен". Расте с бърза скорост.

Устройство на чинар

Изображение: Alefirenko Petro, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Чинарът израства до 30 и повече метра височина, като развива переста корона - много широка, сводеста, неправилна. Долните разклонения често провисват надолу и докосват почвата. Стволът обикновено е прав, много дебел, може да се проследи само до първото разклонение, след което се разделя на няколко много масивни клона. Кората има характерен петнист вид, който се получа от това, че от нея се отделят плоски парчета с различна големина, а тази под падналите парчета е по-светла. Кората понякога не се лющи и става дебела и грапава. Младите клонки са светло кафяви, покрити с власинки.

През есента наситенозелените му листа могат да се променят в кървавочервени, кехлибарени и жълти. Листните пъпки са овални, дълги около 5-7 мм, червено-кафяви. Листата са последователно разположени, дълги 12-18 см, почти толкова широки, колкото и дълги, в основата клиновидни, петурата им е длановидно врязана, най-често с 5 дяла, по-рядко с 3 или 7 дяла. Дяловете достигат почти до средата на петурата и са едро назъбени по ръбовете.

Цветовете и плодовете на чинара са кръгли, разположени на гроздове между две и шест (3-7) на една дръжка. Женските съцветия са червеникави, а мъжките са жълтеникави. След цъфтежа мъжките главички опадват, а женските увеличават размера си, образувайки сферични съплодия. Видът е еднодомен (отделните цветове са мъжки или женски, като и двата пола могат да бъдат намерени на едно и също растение). Цъфти през май, а семената узряват от октомври до февруари месец. Плодът е тип орехче, с власинки в основата, чрез които се разпространява от вятъра. Всяка плодна топка се състои от многобройни, плътно опаковани, малки плодове, подобни на семена (семенки). Плодните топки постепенно се разпадат с напредването на есента, разпръсквайки семената си, често на мъхести снопчета, с вятъра.

Разпространение на чинар

Обхватът на разпространение на дървото е от Италия на изток през Балканите, Турция и Кавказ до Иран; на запад до Иберия, Израел на юг и до Хималаите на изток. Тъй като е известно в отглеждането му от ранни времена в голяма част от този регион, е трудно да се опредили кои представители са диви кои култивирани.

Изображение: Veyis Polat from ?zmir, Türkiye, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Чинарът се среща естествено в крайречни места, заедно с дървета като елша, върба и топола. Въпреки това, той е напълно способен да оцелее и в сухи почви. Дървото може да се отглежда в повечето умерени географски ширини, въпреки че има голяма полза от топлото лято. Като много голямо и широко дърво с широки, дебели листа, които са склонни да се ориентират хоризонтално, то е особено ценено заради сянката и прохладата, които осигурява през горещия сезон. Расте най-добре на богата почва и при редовното поливане.

В естествените си местообитания предпочита условията на мек средиземноморски климат и наличие на течаща вода в близост до кореновата му система. Много добре се развива на дълбоки, проветриви, плодородни и умерено влажни почви, но не е взискателен към почвата и може да се срещне и на каменисти почви, ако има течаща вода. Расте успешно и се размножава добре на защитени от студени ветрове, топли и слънчеви места. В млада възраст е чувствителен към ниските температури през зимата. Не може да расте на сянка. Може да понася силни ветрове, но не и морска експозиция. Понася атмосферно замърсяване.

У нас чинарът е естествено разпространен по течението на Струма, Арда и Места, Средни Родопи и Източни Родопи, Тракийска низина, до 600 метра надморска височина.

Чинарът е изключително бързорастящ вид, особено в млада възраст. Достига внушителни размери и вековност. Описани са индивиди с обиколка на стъблото 18 м и възраст около 2000 години. В регистъра на българските вековни дървета има 71 вековни чинара или групи от чинари.

Използваема част на чинар

Листата и кората на дървото се използват за медицинска употреба. Екстракти от стъблото, корена и листата му са включени в поредица от научни изследвания за установяване на химичния състав и действието на билката. Листата се берат през пролетта и лятото и могат да се сушат за по-късна употреба.

Химичен състав на чинар

Основни вещества в чинара са флавонолов гликозид, О-изопренилирани флавонол, флавонол, дихидрохалкон, фитолови производни.

Лечебни свойства и приложение на чинар

Изображение: MEDIACRAT, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Като лечебно дърво, чинарът се прилага в иранския фолклор и традиционна медицина като средство за облекчаване на болка и възпаление. Листата на растението показват умерени антиноцицептивни ефекти, за които са необходими допълнителни фармакологични и биологични изследвания, за да се изяснят механизмите на действие. Те се използват в народната медицина като заздравяващо рани и офталмологично средство. Фитоловите производни от листата на чинара показват противоязвена активност. Неговите аналгетични и противовъзпалителни ефекти при болки в коленете са известни на персийските учени и хакими.

Свойства на чинара

• аналгетично;
• противовъзпалително;
• противоязвено;
• антимутагенно;
• антиоксидантно;
• стягащо;
• диуретично.

Водният екстракт от билката, в ниски концентрации, показва противовъзпалителни и антиноцицептивни (обезболяващи) действия. Междувременно той демонстрира и антимутагенна активност в много високи концентрации.

Състояния и заболявания, при които се прилага чинар

• зъбобол;
• болки в коленете;
• дизентерия;

• камъни в бъбреците;
• предотвратява образуването на камъни в пикочната система;
• рани, втрисане, диария.

Начин на употреба на чинар

Билката се ползва най-често под формата на билков чай. Въпреки популярността на билковия чай, приготвен от листата на дървото, сред хората със ставни проблеми за облекчаване на болката, изследване доказа, че такова приложение не би им помогнало да облекчат оплакванията си.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Листата му са стипчиви. Пресните листа се смачкват и се налагат върху очите при офталмологични неразположения. Отвара от листа се използва за лечение на дизентерия, а крем от тях за лечение на рани и втрисане. Кората се вари в оцет и след това се прилага за лечение на диария, дизентерия и зъбобол.

Platanus orientalis в традиционна медицина се използва за облекчаване симптомите на алергичен ринит.

Други употреби на чинар

От клонките и корените на дървото се прави боя за оцветяване на тъкани. Дървесината, често наричана дантелена дървесина, е фигурална и ценна за направата на мебели. Тя е ядрова, с червено-кафяво ядро и по-светла беловина, с различни оттенъци на жълтия цвят, средно тежка, твърда, с красив рисунък. От дървесината се правят и бъчви, щайги и месарски блокове. Листата на чинара често се използват от художници като идеи за дърворезба.

Чинарът широко се използва като декоративно дърво в паркове и по зелените части от тротоарите в нашата страна и в чужбина.

Внимание!

Въпреки установената безопасност на употреба на билката, преди всяко нейно ползване се консултирайте с лекар или специалист по билколечение!

Заглавно изображение: Димитър Найденов / Dimìtar Nàydenov, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons