Черен орех

Черен орех (Juglans nigra, Black walnut, American walnut) представлява голямо дърво, вид орех, съответно подобен на останалите представители на семейството, който притежава специфични лечебни качества. Класифицира се към семейство Орехови (Juglandaceae). Живее около 130 години.

Устройство на черен орех

Изображение: Plant Image Library from Boston, USA, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Черният орех достига на височина от 30 до 50 метра. Бързо развива прав и висок ствол и широка корона. В съчетание с други дървета израства и още по на високо. Когато се отглежда самостоятелно има по-малка височина и широка корона. Кората му е обикновено сиво-черна и дълбоко набраздена на тънки ръбове, което й придава подобен на диамант вид. Сърцевината му е светло кафява и съдържа въздушни камери. Кореновата му система е много силна, което затруднява пресаждането му.

Листата са сложни и последователно разположени върху стъблото. Те са от 30 до 60 см дълги, обикновено перести. Състоят се от 15 до 23 листовки, като най-големите от тях са разположени в центъра на листа, дълги 7-10 см и 2-3 см широки. Листенцата имат закръглена основа и дълъг заострен върха, както и назъбен листен ръб. Оцветени са в тъмно зелено и обикновено покрити с власинки по долната повърхност.

Развива мъжки и женски цветове. Мъжките представляват висящи реси с дължина до 8-10 см, притежаващи от 17 до 50 тичинки. Женските са събрани в терминални съцветия, от 2 до 5 в групичка.

Плодовете узряват през есента. Представляват орех, с големина до 8 см в диаметър. Състоят се от зелена в суров вид, месеста обвивка, която преминава в зелено-кафява и кафява при узряване, разположена под нея кафява, груба, набраздена черупка и ядка. Октомври и ноември месец, след узряване, целият плод пада на земята. Ядката му е сравнително малка и твърда. Плододаването започва около 4-6-тата година от развитието на черния орех, като най-много плодове се образуват около 20-тата му годишна възраст.

Разпространение на черен орех

Дървото е родено в източните части на Северна Америка. Расте предимно по крайбрежните ивици. Развива се на надморска височина до 1000 метра. Натурализиран е в Европа.

Използваема част на черен орех

Изображение: Eiku, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Използват се листата, сокът от дървото, плодовете и дървесината на черния орех.

Химичен състав на черен орех

Черният орех съдържа следните вещества: витамини, аминокиселини, минерали, в частност голямо количество йод и витамин C. В листата му е открито значително количество линоленова киселина.

Количеството на витамин С в него е 8 пъти повече, отколкото в касиса и 50 пъти повече в сравнение с цитрусовите плодове, което го прави чудесен антиоксидант.

Лечебни свойства и приложение на черен орех

Черният орех е бил използван като лекарство от индианците за лечение на кожни и психически заболявания. Повечето части на дървото (листата, стъблата, плодните обвивки) имат много характерен остър, пикантен аромат. Тази миризма липсва в самата ядка.

В миналото черният орех е бил използван за лечение на редица заболявания, едни от които са: гъбични инфекции по кожата, лумбаго, болестта бери-бери, астма, импотентност, чревни паразитози.

Свойства на черния орех

• антиоксидантно;
• бактерицидно;
• противоглистно;
• болкоуспокояващо;
• противовъзпалително;
• адстрингентно;
• пречистващо кръвта;
• слабително;
• детергентно;
• намалява количеството отделена кърма.

Изображение: Ferlut, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Употребата му като противоглистно средство е популярна най-вече при кръгли червеи. Кората и листата са болкоуспокояващо, стягащо, тонизиращо, повръщателно, слабително, също противоглистно средство. Използват се и като прах за пране.

Състояния и заболявания, при които се използва

• изтощение;
• хиповитаминози;
• с цел профилактика на заболявания на щитовидната жлеза;
• с цел понижаване нивото на холестерола в кръвта;
• болести на дихателните пътища, простуда, грип;
• синузит;
• хроничен тонзилит;
• стоматологични заболявания;
• болести на устната кухина;
• язвена болест;
• стомашно-чревни заболявания, дисбактериоза;
• кожни заболявания, включително лишеи и екзема, псориазис;
• вътрешни опаразитявания;
• невралгия.

Прилага се още при: ексудативна диатеза, гнойни и алергични заболявания, акне; кожна туберкулоза, засягаща ларинкса и лимфната система; с цел зарастване на рани и язви, при измръзване, при кървящи хемороиди, с цел укрепване на зъбите и венците. Листата на растението унищожават полово зрелите форми на паразитите и тези, които са в междинен стадий на развитие.

Изображение: wikimedia.org

Листата и кората са особено полезни при лечението на кожни заболявания, скрофулни заболявания, херпес, екзема. Инфузия на кората се използва за лечение на диария, а също и за спиране на млекообразуването и млекоотделянето. Приета в по-голяма концентрация или количество действа повръщателно. Кората се дъвче, с цел успокояване на болката при зъбобол и се прилага под формата на лапа при главоболие. Сокът от плодовата обвивка се прилага външно за лечение на трихофития. Обвивката се дъвчи при колики и прилага като лапа при възпаления.

Маслото, получено от зрелите ядки се използва външно за лечение на гангрена, проказа и рани, а сокът от тях за лечение на възпаления.

Черният орех в кулинарията

Ядките се използват в сладкарството в Северна Америка, където са високо ценени заради техния аромат и отличителен вкус. Могат да се консумират сурови или термично обработени. Те са със специфичен приятен и сладък вкус, което ги прави предпочитани за добавяне към торти, сладкиши и други подходящи сладкарски изделия. При употреба ако с тях се изцапа дреха остават упорити петна. От суровите ядки трудно се извлича масло, което е ядливо, но и бързо гранясва. Има сладък вкус и се използва като подправка към хляб, тиква и други храни.

Дървото дава сладък сок, който може да се пие или концентрирана в сироп със захар. Той се получава през пролетта.

Неузрелите плодове могат да бъдат мариновани.

Други употреби на черен орех

Видът често се култивира заради спечифичният вкус на ядките му. Често се отглежда освен за тях и за качеството на дървесината му. Кореновата му система освобождава вещества, които вредят на организмите и растителността, развиващи се близо до дървото. По този начин дървото може да ги унищожи, като става доминиращ вид. Въпреки това, популацията му е застрашена, поради известността му и голямата му употреба от хората при ракови заболявания.

Изображение: Photo by and (c)2007 Derek Ramsey (Ram-Man). Location credit to the Chanticleer Garden., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Дървесината му е тъмнокафява и лесна за обработване. Тя се цени заради своята здравина, плътност и способност да се разделя без осколки. По време на Първата световна война той е бил използван, за да се правят самолетни витла. Дървесината се използва в дървообработването главно за направата на мебели и фурнир.

Черният орех е особено подходяща растителност от двете страни на улици. Той е въведен в Европа в началото на 17-ти век и сега е широко отглеждан като декоративно растение.

От плодовете на черния орех се изработват бижута. Растението притежава и инсектицидни, хербицидни и репелентни свойства. За тези цели може да се втрива направо по кожата или да се поръсват с него легла, дрешници и други. Използва се и за боядисване. От ядките, кората и плодовите обвивки му се получава кафява боя. Люспите и листата могат да се изсушат за по-нататъшна употреба. От зелени обвивки на ореха се получава жълто багрило чрез варене. При узряване само от месестата обвивка на плода се произвежда черна боя. От нея се правят и висококачествени въглища.

Заглавна страница: R. A. Nonenmacher, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons