Червен бъз

Червен бъз (Sambucus racemosa) представлява храстовидно растение, което се класифицира към семейство Бъзови (Caprifoliaceae). Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Получава наградата за градински заслуги на Кралското градинарско дружество. Червеният бъз е хранително, декоративно, багрилно, лечебно, медоносно и маслодайно растение

Устройство на червен бъз

Изображение: Algirdas at the Lithuanian language Wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Билката често се развива под формата на дървовиден храст, с височина до 6 метра. Стъблата й са меки, със жилав център, силно разклонени. Клонките са с червеникавокафява сърцевина, най-често дъговидно извити. Кората на старите клони е напукана, кафеникава, с елипсовидни брадавичести лещанки, а при младите е гладка и зелена. Всяко отделно листо се състои от 5 до 7 листни единици, всяка от които е с дължина до 16 сантиметра, с форма на копие до тясно овална и неравномерно назъбени листни ръбове. При смачкване листчетата имат силна неприятна миризма. Съцветието на червения бъз представлява неясна конусообразна метлица, с големина до 6 см в диаметрър, произвеждащи се от краищата на клоните на стъблото. Цветните пъпки са розови, когато са затворени, а отворените цветове са бели, кремави или жълтеникави. Всяко цвете има малки, извити венчелистчета и звездообразна ос от пет бели тичинки с жълти прашници. Цветята са ароматни и се посещават от колибри и пеперуди. Цъфти май-август месец. Плодът е дълъг 4-5 мм, яркочервен или понякога лилав костилков, съдържаща 3 до 5 семена. Семената са тясно обратно яйцевидни, с една широко заоблена и две тесни, плоски стени.

Разпространение на червен бъз

Този вид бъз е роден в Европа, северна умерена Азия и Северна Америка - Канада и Съединените щати, включително Аляска. Расте във влажни зони край реки, дерета, сечища, блата и гори (предпочита влажна почва). Вирее и в скалисти места в планините между 900 и 2500 метра надморска височина. У нас е разпространено в почти всички планини.

Отглежда се най-добре на дълбоки, средно до влажни, добре дренирани почви на слънце до частична сянка. Толерира широк диапазон от почви, но предпочита влажни, хумусни, богати на хранителни вещества, неутрални до леко кисели глинести такива. Разпространява се чрез коренови издънки, образувайки колонии. Sambucus racemosa се култивира като декоративно растение, за използване като храст или малко дърво в традиционни градини, такива с диви животни и за обогатяване на естествен ландшафт. Растението може да понася силни ветрове, но не и морска експозиция. Може да понася атмосферно замърсяване.

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Високите дървесни видове могат да възпрепятстват растежа на червен бъз, като блокират по-голямата част от пътя на слънчевата светлина към него. Червеният бъз може да се използва при възстановителни насаждения за подпомагане на контрола на ерозията и за възстановяване на растителността. За разлика от много други растения, той е толерантен към замърсени с тежки метали почви и расте добре около минни и топилни обекти, където земята е била нарушена. Бъзът се използва и за опазване на животинския свят. Той осигурява прикритие за дребни бозайници и птици, позволявайки на колибритата да събират нектара му от цветовете му през април и май, а плодовете са допълнителен източник на храна за някои видове бозайници.

Използваема част на червен бъз

Употребяват се плодовете на растението. Стъблата, корените и листата са отровни, а плодовете могат да бъдат токсични или да причинят гадене, ако се консумират сурови.

Химичен състав на червен бъз

Плодовете на билката са с високо съдържание витамини А и С. Те са доста питателни, имат относително високо съдържание на мазнини и протеини, както и въглехидрати. Стъблата, кората, листата и корените й съдържат токсини, произвеждащи цианид.

Лечебни свойства и приложение на червен бъз

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Червеният бъз е бил употребяван от различни северноамерикански племена както за медицински цели, така и за храна в много ястия. Докато семената на червения бъз са отровни, ако се отстранят, плодовете могат да се консумират сурови или варени. В сурова форма те са били особено полезни за индианците, тъй като са били използвани (в малки дози) като средство за повръщане и като очистително с цел детоксикация на организма. Токсичността на плодовете значително се понижава при тяхното готвене, като така са се влагали в храни като пайове, желета и дори във вино. Листата са били използвани за лечение на циреи, а коренът, под формата на запарка, за лечение на стомашни болки или да се втрива върху кожата, за да помогне при болки в мускулите, като баня при болки в краката и стъпалата. Бъзът е бил лекарство за настинка и кашлица, за дерматологична и гинекологична помощ. Цветовете са използвани за лечение на морбили.

Днес червеният бъз се използва в природната медицина за много цели, вариращи от инфекции на синусите (използван в спрей за нос) до понижаване на кръвното налягане. Кората и листата се използват като диуретик и очистително. Екстрактът от бъз се влага в лекарства за рак поради антиканцерогенни свойства, които могат да потиснат растежа на определени форми на неоплазии.

Други употреби на червен бъз

Плодовете на билката имат горчив вкус. Той се губи частично при тяхното сушене. Коренът се приготвя в напитка, подобна на чай.

Това растение може да се използва и за направата на боя, инсектициди, музикални инструменти. Плодовете са храна за птиците, а самото растение подслон за много диви животни.

Внимание!

Както вече бе споменато по-горе, плодовете на червения бъз са потенциално отровни в суров вид. Приети сурови могат да предизвикат гадене.

Заглавно изображение: Robert Flogaus-Faust, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons