Филантус мадераспатенсис

Филантус мадераспатенсис (Phyllanthus maderaspatensis) представлява многогодишен тревисто растение от семейство Phyllanthaceae. Притежава лечебни свойства като диуретично, антипиретично, антисептично. Растението е показало наличие на боран карбонил; 1,3-динитро-имидазолин; етилен-имино-ацетонитрил; 3-бутиноева киселина; 2-хлороетилбензоат; катехол; 2,3-дихидро-бензофуран; 4-етил-2-метокси-фенол; 2-аминонадекан; хидрохинон и 2,6-диметокси-фенол и др.

Устройство на филантус мадераспатенсис

Phyllanthus maderaspatensis е изправено до разпръснато, неразклонено до силно разклонено, едногодишно до многогодишно растение със стъбла, които могат да станат повече или по-малко вдървени и да се задържат повече от година. Може да достигне височина до 90 см, понякога до 120 см. Листата са разположени в 2 правилни реда от противоположните страни на клонките, продълговато-линейни или клиновидни, дълги 10-25 мм, заоблени или с къс връх, с бели прилистници в основата. Цветовете са малки и без венчелистчета, мъжки и женски на едно растение, събрани на гроздове в пазвите на листата. Плодът е леко сплескана 3-делна капсула с диаметър около 3 мм, съдържаща семена, покрити с 10-12 реда малки брадавички. Често цъфти през първата година от своето развитие. Растенията могат да цъфнат и 3 месеца след покълването на семената.

Разпространение на филантус мадераспатенсис

Растението е широко разпространено в тропическите и субтропическите райони на Стария свят, включително тропическа Африка, Мадагаскар и западните острови в Индийския океан, Арабския полуостров, Индийския субконтинент, Индокитай, югоизточен Китай, Ява, Нова Гвинея и северна и източна Австралия. Phyllanthus maderaspatensis е широко разпространен вид, без известни сериозни заплахи. Растението е класифицирано като „най-малко застрашено“ в Червения списък на застрашените видове на IUCN (2020).

Расте по склонове с храсталаци, в широколистни гори, залесени савана и пасища, по плажове и дюни, както и покрай потоци и езера, по речни брегове и в заливни низини, в обработваеми и нарушени местности, на надморска височина до 1400 метра.

Извън тропическа Африка растението често се счита за плевел. Показва изразено предпочитание към варовикови места във влажни тропически райони.Зрелите растения растат бързо и изискват малко или никакво управление, след като се установят.

Използваема част на филантус мадераспатенсис

Растенията се събират от дивата природа за местна употреба като лекарство. Търгуват се на местни пазари и се продават и за производство на фармацевтични продукти. Традиционно Аюрведа използва целите надземни части - листа, стъбла, цветове - често изсушени и смлени на прах. Традиционните берачи берат надземните части непосредствено преди цъфтежа, когато концентрациите на фитохимикали достигат пик. Нежното сушене на въздух на сянка предотвратява разграждането на чувствителни към топлина съединения като флавоноиди и лигнани.

Винаги проверявайте автентичността на продукта от билката по неговия аромат - прясно изсушените листа миришат леко на трева с нотка на бадем; и по фино зеления му вид. Прахът, който е твърде кафяв, може да показва пресушаване или стареене.

Химичен състав на филантус мадераспатенсис

Вещества изолирани от цялата билка са: танини, захари, протеини и сапонини, линолеинова киселина, линоленова киселина, миристинова киселина, олеинова киселина, палмитинова киселина, стеаринова киселина и мадерин; n-тетракозан, тараксерил ацетат, ситостеролов естер, тараксерол, хексакозан, 32-метил-1-тритриаконтанол, хептакозанол-14, 11-хидроксихексакозан, 18-диол, бета-ситостерол, олеана-11:13(18)-диенол; галова киселина, елагова киселина; рутин; лигнани - хелиобуфталмин лактон, виргатузин, филантин, хипофилантин, ниртетралин и нирантин.

Стръковете й съдържат алкалоиди, антоцианини, антоцианидини, антраценови гликозиди, кумарини, флавоноиди, флавони, флавоноли, феноли, дихидрохалкони, катахолови съединения и иридоиди, докато екстрактът от корен съдържа подобни съединения с изключение на антоцианини, антоцианидини и антраценови гликозиди.

Семената съдържат линолова киселина, линоленова киселина, миристинова киселина, олеинова киселина, палмитинова киселина, стеаринова киселина и мадерин.

Фитохимичният анализ установява, че в леторастите се съдържат алкалоиди, антоцианини, антоцианидини, антраценови гликозиди, кумарини, флавоноиди, флавони, флавоноли, феноли, дихидрохалкони, катахолично съединение и иридоиди. Екстрактът от корен съдържа подобни съединения, с изключение на антоцианини, антоцианидини и антраценови гликозиди. Наблюдавано е, че богатството на вторични метаболити е 66,6% във филизите и 57,1% в корените.

Действие на съединения в билката

• филантин - лигнан, който изглежда инхибира вирусната репликация, особено при модели на хепатит B;
• хипофилантин - подпомага регулирането на чернодробните ензими и антиоксидантната защита;
• галова киселина - фенолна киселина с противовъзпалително и неутрализиращо свободните радикали действие;
• елагова киселина - демонстрира антипролиферативни ефекти върху определени клетъчни линии;
• флавоноиди (кверцетин, кемпферол) - допринасящи за антиалергични и вазопротективни свойства.

Според изследване, публикувано в Journal of Ethnopharmacology (2017), филантинът модулира ензимите цитохром P450, потенциално намалявайки индуцираната от лекарства хепатотоксичност. Аюрведическите текстове съпоставят това с балансиращите Пита ефекти, което предполага, че тези съединения работят синергично, за да „успокоят топлината“ в чернодробната тъкан и да подпомогнат естествената детоксикация.

Лечебни свойства и приложение на филантус мадераспатенсис

Phyllanthus maderaspatensis е традиционна лечебна билка, ценена в системите на Аюрведа и Унани. Тя е известна предимно със своите мощни хепатопротективни, антиоксидантни и противовъзпалителни свойства, като цялото растение, корените и листата се използват за лечение на заболявания, вариращи от чернодробни нарушения до ревматизъм и храносмилателни проблеми.

Още свойства на филантус мадераспатенсис

• отхрачващо и потогонно;
• антибактериално;
• антивирусно;
• антидиабетно;
• холеретично;
• газогонно;
• слабително;
• афродизиак;
• противогъбично;
• химиопротективни свойства върху индуцираната от адриамицин токсичност и оксидативен стрес при мишки;
• имуномодулиращата активност.

Състояния и заболявания, при които се прилага филантус мадераспатенсис

• чернодробни проблеми; хепатит, жълтеница, увреждане на черния дроб;
• ревматизъм - листа, смесени с лимонов сок, се прилагат локално върху кожата за облекчаване на артрит и ревматични болки;
• треска, респираторни проблеми, кашлица; бронхит;
• запек, диария и лошо храносмилане - запарка от корени;
• менструални и пикочни проблеми - отвари от корени за менструални нарушения и инфекции на пикочните пътища;
• облекчаване на болка, главоболие; болки в ушите, спазми;
• подуване на тестисите;
• асцит;
• ухапвания от змии;
• кожни заболявания; краста; изгаряния;
• храмосомилателен тоник - семената се използват в стягащи или слабителни препарати за справяне с чревна инконтиненция или запек и действат като диуретик.

Показва значителна активност срещу бактерии като Staphylococcus aureus; срещу хепатит B, вирус на херпес симплекс и вируса на Епщайн-Бар. Основното му приложение е като чернодробен тоник.

Форми на употреба на филантус мадераспатенсис

• прах;
• отвара;
• запарка;
• тинктура;
• паста;
• счуканата форма на цялото растение се прилага при краста.

Начин на употреба на филантус мадераспатенсис

• прах - 1-3 гр два пъти дневно с топла вода, най-добре се приема преди хранене;
• отвара - 10 гр билка, сварена в 400 мл вода, редуцирана до 100 мл; 50 мл два пъти дневно;
• спиртна тинктура - 1:5 твърдо вещество към разтворител, 20-30 капки в топла вода, 2 пъти дневно;
• локална паста или масло - нанасяйте 2-3 пъти дневно при възпалителни кожни състояния.

Възрастните или недохранените хора могат да започнат с половин доза, за да оценят поносимостта.

Листата или надземните части могат да се използват в чайове, предназначени за детоксикация, подкрепа на черния дроб и антиоксидантни ползи.

Етаноловият екстракт от листа на Phyllanthus maderaspatensis е изследван за неговата антиартритна активност. Екстрактът осъществява своя антиартритен потенциал чрез потискане на цитокините и имуномодулация.

На растителния сок и отварата от листа се приписват повръщателни и слабителни свойства. Растителният сок се използва като капки за нос за лечение на зъбобол.

Смлени листа се втриват в кожата с лимонов сок като лечение за ревматизъм, контузии и подути крайници. Отварите от листа се използват и като аналгетик при главоболие и за облекчаване на болки в ушите и очни заболявания.

Семената са газогонно, диуретично и слабително средство.

Прах от изсушен растителен материал, смесен с мляко, се пие за лечение на жълтеница.

Цялото растение се стрива и вари, след което разтворът се използва за измиване на засегнатите от краста области на тялото

Отвара от корен се приема за лечение на запек, диария, липса на апетит, чревни болки, менструални проблеми, стомашно-чревни разстройства, подуване на тестисите, гръдни оплаквания и ухапвания от змии. Стомашно-чревните проблеми при кърмачета се лекуват, като им се дава отвара от корена, комбинирана с корена на Chamaecrista mimosoides.

Установено е, че бутанолови, етанолови и водни екстракти от цялото растение свързват антигените на вируса на хепатит B и E. Установено е, че екстрактът от n-хексан има изразена хепатопротективна активност и показва антиоксидантна активност и стимулиране на производството на жлъчка. Антиоксидантната активност се дължи на фенолните съединения.

Алкохолните и водните екстракти от P. maderaspatensis са показали, че имат хепатопротективно действие срещу индуцирано от парацетамол чернодробно заболяване при плъхове. Предварителното третиране с растителния екстракт в продължение на седем дни драстично намалява индуцираната от цисплатин нефротоксичност.

Козметична употреба на филантус мадераспатенсис

P. maderaspatensis може да се използва като маски за лице или почистващи препарати с антибактериални свойства. Може да се включва в кремове против стареене и балсами за лечение на екзема, акне и порязвания. Ефективен е като антисептични лосиони за кожни инфекции или раздразнения. Естествени багрила, получени от филантус, могат да се прилагат за екологично козметично оцветяване.

Други употреби на филантус мадераспатенсис

Екстракти от P. maderaspatensis съдържат биоактивни съединения, които могат да бъдат разработени в естествени инсектициди или репеленти. Това предлага устойчива алтернатива на химическите пестициди, което ги прави подходящи за биологично земеделие и домашна употреба за отблъскване на насекоми като комари. Листата на това растение могат да бъдат използвани в органични торове или компост, подобрявайки почвеното плодородие и насърчавайки екологично чисти земеделски практики. Биомасата на това растение може да служи като източник на биогориво. Бързият му растеж и изобилие в тропическите региони биха могли да го направят жизнеспособен кандидат за производство на биогорива. В допълнение към медицинските и селскостопанските си приложения, растението може да играе роля в насърчаването на устойчивостта в различни индустрии.

Димът от горящите растения се използва за убиване на гъсеници, които се забиват в царевични кочани.

Влакната от P. maderaspatensis биха могли да бъдат изследвани като алтернативен източник за устойчиви хартиени продукти. Те се използват и в производството на биоразградими или компостируеми опаковъчни материали.

Декоративните му характеристики предполагат нишови приложения в цветарската индустрия.

От семената може да се извлече бистро, тъмно жълто масло; то съдържа миристинова, палмитинова, стеаринова, олеинова и линоленова киселини и бета-ситостерол. Обезмаслената семенна утайка съдържа влакнеста слуз, която може да се хидролизира до галактоза, арабиноза, рамноза и алдобионова киселина. Не са регистрирани приложения.

Интересно за филантус мадерспатенсис

Най-ранните споменавания на Phyllanthus maderaspatensis се появяват в регионални ръкописи от Южна Индия около 16 век. Местни билкари документират името му „Тамара Килангу“ и го използват в отвари (кват), насочени към балансиране на дошите Пита и Кафа. До 18 век източноафрикански търговци представят растението на крайбрежните лечители на суахили, които го ценят заради неговите очистителни и почистващи кожата свойства.

Стари аюрведически текстове описват лапа за ужилвания от скорпиони, направена от листата му, смесени с оризово брашно. Тази специфична употреба избледнява с времето, но скорошни преоценки в племенните медицински среди я възраждат за лечение на ухапвания от насекоми.

В бенгалската народна практика настойка от листа и цветове се е прилагала на деца с лека треска, като се смята, че „охлажда кръвта“ и намалява кожните обриви. Според британските колониални записи през 1800 г. растението е отбелязано в хербария на Мадрас като „Phyllanthus maderaspatensis, широко използван в местни тоници срещу жълтеница“. През следващите десетилетия възприятието се измества от общ тоник за черния дроб към многофункционална билка, но академично тя остава засенчена от по-известните видове Phyllanthus.

Съвременни научни изследвания и доказателства за употребата на филантус мадераспатенсис

Последните проучвания започнаха да хвърлят светлина върху тази недооценена билка. Клинично проучване от 2021 г. в Индия тества стандартизиран екстракт от P. maderaspatensis върху пациенти с лека неалкохолна мастна чернодробна болест (НАМБЖ). След 12 седмици участниците показват значително намаление на нивата на ALT/AST в сравнение с плацебо. Размерът на извадката е бил малък (n=45), което изисква по-големи рандомизирани контролирани проучвания.

Сравненията с класическите изследвания на P. niruri показват, че макар и двете да споделят сходни лигнанови профили, P. maderaspatensis може да проявява малко по-висок антиоксидантен капацитет - според in vitro анализи. Дебати относно оптималния разтворител за екстракция (вода срещу хидроалкохолен): някои твърдят, че водните отвари запазват повече галова киселина, други твърдят, че алкохолните екстракти дават по-добра концентрация на филантин. Необходими са повече данни за стандартизиране на протоколите.

Текущите докторски дисертации в университетите на Шри Ланка картографират промените в генната експресия в хепатоцити, третирани с екстракти от листа на гилантус мадераспатенсис, с надеждата да разкрият точни молекулярни пътища. Това би могло да помогне за легитимиране на традиционните твърдения и евентуално да доведе до нови насоки за лекарства.

Phyllanthus maderaspatensis блести като универсална аюрведична билка с документирана подкрепа на черния дроб, успокояващи кожата, антивирусни и антиоксидантни действия. Въпреки че традиционните й употреби и нововъзникващите проучвания рисуват оптимистична картина, потребителите трябва да подходят отговорно - спазвайки правилните дози, снабдявайки се с висококачествена билка и проверявайки за противопоказания й. Винаги се консултирайте с аюрведични експерти, когато добавяте тази билка към режима си, особено ако имате съществуващи здравословни проблеми или приемате лекарства.

Внимание!

Растението се счита за отровно в някои райони. Като цяло се понася добре, когато се използва краткосрочно в препоръчителните дози. Въпреки това може да причини следните симптоми:

• стомашно-чревно разстройство - предозирането може да доведе до леко гадене или диария, болка в стомаха;
• възможна хипотония - потребителите съобщават за леки спадове на кръвното налягане; наблюдавайте се, ако използвате антихипертензивни лекарства.

Ако имате чернодробно заболяване, диабет или приемате множество лекарства, консултирайте се с квалифициран аюрведичен специалист преди употреба. Внимавайте с антикоагуланти, антивирусни лекарства и променени субстрати на цитохром P450 поради ензимно-модулиращия ефект на филантина (вещество, съдържащо се в билката).

Рядко, но направете тест върху малка част от кожата си преди употреба на билката, за да избегнете развитие на алергична реакция.

Да не се използва по време на бременност и кърмене!

Заглавно изображение: Mark Marathon, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons