Росен, Русалийче, Самодивско биле, Самодивска трева, Ясенец

Росенът (Dictamnus albus) е многогодишно тревисто растение. Среща се още и с имената: Русалийче, Самодивско биле, Самодивска трева, Яснец. Цъфти през май-юли за около 2 седмици и ухае на лимон, което никак не е изненадващо, тъй като росенът е родственик на цитрусите - принадлежи към семейство Седефчеви (Rutaceae).

Това, което прави красивото растение особено интересно е фактът, че листата и цветовете му отделят голямо количество етерично масло, което е запалимо. Ако поднесете клечка кибрит към росена, въздухът около него пламва, отделя се черен дим, при което растението остава съвсем непокътнато! Поради тази причина в англоезичните страни е по-известно като burning bush, което означава "горящ храст". Важно е да отбележим, че този феномен може да се наблюдава в топлите летни месеци, като може да послужи за вълнуваща атракция.

Устройство на росен

Изображение: Jörg Hempel, CC BY-SA 3.0 DE, via Wikimedia Commons

Красивото русалийче достига между 0,6 и 1 метър височина, а през лятото цветовете му добавят по още 30 сантиметра. Коренът му е мощен, силно разклонен, дълъг около 30 сантиметра. Отвън е кафяв, а отвътре жълтеникав, с горчив вкус и неприятен аромат. Притежава сложни листа, които растат в противоположни двойки по стеблата. По повърхността си имат черни точковидни жлези. Листата на росен са лъскави, тъмно зелени. Петурите са с гладка повърхност.

Цветовете са неправилни, хермафродитни (двуполови). Опрашват се от пчелите. Има по пет чашелистчета и венчелистчета, както и 10 стърчащи тичинки. Както венчелистчетата, така и чашелистчетата са напълно разделени едно от друго (не са слети в основата си). Цветовете на росена оформят гъсти, високи туфи. На цвят венчелистчетата са бели, светло- или тъмнорозови, червеникави или бледолилави, с красиви, по-тъмно оцветени жили. Някои ги оприличават на миниатюрни орхидеи.

Плодът на росена представлява 5-гнездна разпуклива кутийка, с интересна звездовидна форма. Всяко гнездо съдържа по едно семе. Семената са черни и лъскави.

Разпространение на росен

Росенът се среща в южна и централна Европа, Северна Африка и голяма част от Азия. В страната ни е разпространен почти навсякъде, с изключение на по-високите планини, като Рила, Пирин, Витоша. Предпочита области с прохладни нощи през лятото. Вирее из крайпътни полета, скалисти сипеи, храсталаци и горски райони. Растението е толерантно, но предпочита варовити и песъчливи почви. Расте най-добре на пряка слънчева светлина, но търпи и лека сянка през най-горещите месеци. Сенчестите места са крайно неподходящи за росенът. Самодивското биле предпочита суха до леко влажна почва и не понася преполиване.

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 3.0 AT, via Wikimedia Commons

Използваема част на росен

Използват се:

• корените на растението, които се вадят в края на есента; след като се почистят, корените се изсушават на сянка или в сушилня;
• листата - за приготвяне на чай, за добиване на етерично масло, за направата на хомеопатично лекарство.

Химичен състав на росен

От билката са изолирани следните вещества

• етерично масло;
• сапонини;
• диктамин - силно отровен алкалоид;
• лактон;
• фурокумарини;
• флавоноиди
• лимоноидни тритерпеноиди.

Лечебни свойства и приложение на росен

Свойства на билката

• диуретично;
• бактериостатично и антимикотично;
• антиконвулсивно;
• антиревматично;

• спазмолитично;
• подпомага храносмилането (само листата);   
• потогонно;
• отхрачващо;  
• антипиретично;
• стимулиращо и тонизиращо на организма (само корените);
• ускорява кръвосъсирването.

Изображение: Hectonichus, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Въпреки, че е токсичен и употребата му е ограничена, в народната ни медицина росенът намира приложение при

• простуда;
• ревматизъм;
• глисти;
• нередовна менструация;
• бяло течение;
• епилепсия;
• подагра;
• пясък в бъбреците;
• възпаление на бъбречното легенче и други;
• външно при екземи, косопад и шипове.

Етеричното масло добивано от растението се използва за козметични цели.

Също така росенът е медоносно растение и се препоръчва за засаждане в и около пчелини.

Начин на употреба

Въпреки приятната миризма на лимон, листата и коренът на росена имат горчив и неприятен вкус.

Имайте предвид, че растението е силно токсично и вътрешният прием в домашни условия може да бъде опасен, тъй като съществува реална възможност за предозиране. При превишаване на дозата може да настъпят гърчове и загуба на съзнанието!

Според рецептите от народната медицина за вътрешна употреба росенът се приготвя по следния начин:

• отвара - 1 кафена лъжичка изсушени корени се варят 5 минути в половин литър вода. След прецеждане се приемат около 100 мл от течността преди всяко от трите основни хранения.

За външно третиране се използва следната отвара:

• отвара - 2 супени лъжици изсушени корени се варят в 400 мл вода. Оставя се да изстине. Засегнатите участъци се третират 2 пъти на ден.

Външно при шипове

• счукват се листа и цветчета (при бране използвайте предпазни ръкавици) и се смесват с чист зехтин (ако имате домашен, е още по-добре). Приготвя се лапа, която се поставя на болното място, превързва се с кърпа и престоява 1 час. Ако кожата Ви не е реагирала (липсва кожно раздразнение), може да увеличите времето за престой. След като свалите превръзката не мийте мястото поне няколко часа.

Изображение: Hectonichus, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Borealis55, Public domain, via Wikimedia Commons

Интересно за росен, самодивско биле

Прозвището "самодивско биле" росенът придобива от българските легенди, според които това е любимото цвете на самодивите и русалките и затова те сплитали венците си от него.

Едно народно поверие гласи, че росенът има целебна мощ, която може да излекува болните от всички страдания, както и да дари бездетните жени с мечтаната за тях рожба. Така се създава обичаят "ходене по росен", при който точно срещу Спасовден, търсещите изцерение пренощуват в гори или поляни, където расте лековитата билка.

Важно е да носят дарове за самодивите - печена кокошка, домашно приготвен хляб, бъклица вино, нова кърпа, чорапи, които се закачат по дърветата, както и зелена стомна с вода.

Болният отива на мястото воден от близък приятел и остава дам до втори петли. На ставане, без да пророни дума, търсещият спасение се поръсва с вода от стомната и влиза тайно в селото.

Важно за росен

Росенът може да преживее на едно място между 10 и 50 години, но веднъж засадено, растението не обича да променят местообитанието му. Затова изберете предварително мястото, на което ще го отглеждате, за да не се налага да го местите в бъдеще. Не забравяйте необходимостта от пряка слънчева светлина. При засаждане прибавете малко варовик към почвата.

Ако изберете да го отгледате от семена, се препоръчва те да се засадят в края на есента, за да поникнат през пролетта или да преседят 4-6 седмици в хладилник. Когато се засажда от семена обаче, са нужни 3-4 години преди растението да цъфне.

Новата пролетна зеленина на росена има тенденция да привлича охлюви. Добре е да вземе подходящи предпазни мерки, ако не искате красотата на листата му да бъдат опустошени от тези създания.

Внимание!

Растението е отровно! Да се употребява само под лекарски контрол!

При бране, допирът до цветчетата и листата на росен може да предизвика кожни реакции, поради високото съдържание на етерично масло в тях. Ако отглеждате растението в двора си, ограничете достъпа на деца и домашни любимци до него.

Консумация както на корените, така и на листата, може да предизвика стомашно неразположение.

Заглавна снимка: Espirat, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons