Нори

Нори (Nori, Porphyra tenera) представляват ядливи водорасли, които принадлежат към рода на червените такива - род Pyropia. По пристанищата на Япония има определени места на които се отглеждат, като тя е страната с най-голямо производство на този вид водорасли в света. Развиват се по повърхността на морето и се събират с помощта на огромни мрежи. В действителност 230 квадратни мили от японската брегова линия са посветени единствено на производството на нори, като над 300000 тона нори се произвеждат всяка година.

Устройство на нори

Изображение: Alice Wiegand, (Lyzzy), CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Името "tenera" означава "деликатна" и намеква за малкият им размер. Като всички водорасли те също се състоя от талус, представен от много разклонения. Нори расте на дълбочина около 25 метра във водата.

Разпространение на нори

Обитават японската брегова линия.

Използваема част на нори

Използва се целият водораслов талус.

Химичен състав на нори

Нори съдържат в големи концентрации минерали (фосфор, калий, цинк, калций, йод, желязо), микроелемни, витамини (витамин B12, витамин А, витамини С, Е и К), аминокиселини, тиамин, рибофлавин, ниацин, фолиева киселина, фибри, лигнани, мазнини, протеини, въглехидрати.

Лечебни свойства и приложение на нори

От водорасловата маса на нори се приготвят листа нори, след измиване и сушене. Те са хрупкави и със солен вкус. В кулинарията са предпочитани за употреба заради цвета им, хомогенната им текстура и деликатният аромат.

Използват се за приготвянето на суши, макаронени изделия, салати, като овкусители влизат в състава на супи и сосове. Понякога се прилагат и  самостоятелно за декорация на различни ястия.

Последни проучвания показват, че този вид водорасли съдържат значително количество биоактивен витамин В12, не неактивни негови аналози, както е смятано до скоро.

Хранителна стойност на 100 грама сущени водорасли нори: енергийна стойност 787кдж/188 ккал; мазнини 3,7 гр, от които наситени мастни киселини 0,6 гр; въглехидрати 44,3 гр, от които захари 1,8 гр; белтъци 41,4 гр; сол 1,3 гр. Колкото по-плътна е стуктура и по-тъмен е цветът на листото от нори, толкова качеството му е по-добро.

Изображение: Asturio Cantabrio, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Всъщност, откакто хранителната стойност на нори става все по-популярна в света, все повече и повече магазини за здравословни храни започват да ги продават в пресен или изсушен вид.

Съдържанието на протеини, между 30 и 50 грама в 100 грама нори, ги правят един от най-богатите източници на протеин в света. Те са необходими за изграждането на мускулите, ензимите, антителата, за поддържане на клетъчния растеж.

Според проучване, публикувано в издание през юни 2001 г. на британския вестник "Nutrition", в модели на плъхове с висок холестерол, изхранвани с нори, се установява понижаване нивата на LDL холестерола. Така се предполага, че нори играе важна роля за стабилизиране нивата на холестерола. Може би това е така, защото нори са изненадващо богати на омега-3 мастни киселини, които са добре известни със свойствата си да намаляват LDL холестерола. Те също помагат за намаляване на кръвното налягане, което прави тези водорасли протектор на сърдечно-съдовата система.

Нори се състои от около 33% диетични фибри, което ги прави ефективно слабително и добър лек при запек. Те създават чувство за пълнота в стомаха, което предполага включването им в диети с цел намаляне на излишните килограми. Редовната консумация на водораслите води до понижаване риска от развитие на рак на гърдата. Това е обусловено от богатото съдържание на антиоксиданти, като витамин C в нори, които помагат за неутрализиране на канцерогенни ефекти на свободните радикали.

В нори се съдържа голямо количество желязо, което може да осигури почти 88% от необходимият ни дневен режим. Не съдържат фитати, които могат драстично да намалят процента на усвояване на желязото. С високото си съдържание на калций повлияват благоприятно здравето на костите. Усвояването на калция пряко зависи от наличието на магнезий в организма, като двете се откриват в значително количество във водораслите.

Впечатляващото съдържание на йод в тях, ги прави предпочитана храна и превенция на гуша и хипертиреоидизъм.

Заглавно изображение: Maša Sinreih in Valentina Vivod, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons