Малка клопачка

Малка клопачка (Rhinanthus minor) представлява тревисто растение от семейството Воловодецови (Orobanchaceae).

Устройство на малка клопачка

Изображение: Ryan Hodnett, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката израства до 50 см височина. Има изправени стъбла и противоположно разположени по тях прости листа с размери от 2-3 см дължина и 5-8 мм ширина. Листната маса има яйцевидна до ланцетна форма, със сърцевидна основа. Стъблото е просто или разклонено, четириъгълно и често с черни ивици или петна. Образува жълти цветя с големина от 13 до 15 милиметра в диаметър. Цъфти през лятото между май и септември месец. Плодът й е суха капсула, със сребрист цвят, с рехави, тракащи семена.

Разпространение на малка клопачка

Билката има циркумполярно разпространение в Европа, Русия, Западна Азия и Северна Америка. Предпочитаното нейно местообитание са сухи полета или ливади; толерира широк спектър от видове почви. На някои места се приема като инвазивен вид, който спира растежа на фуражни култури. На други места се използва за създаване или възстановяване на ливади с диви цветя, където поддържа видовото разнообразие чрез потискане на доминиращите треви. Средата й на живот обхваща алпийски или субалпийски зони, антропогенни (създадени от човека или нарушени местообитания), ливади и полета, планински върхове и плата, талуси и скалисти склонове. Вирее и в България.

Използваема част на малка клопачка

За лечебни цели се използва надземната част на растението. Прибира се веднага след цъфтежа и узряването на семената. Растението се суши, като се разстила на тънък пласт, на засенчено и проветриво място. Лекарството се съхранява в хартиени торби до 3 години.

Химичен състав на малка клопачка

Растението има репутацията на токсично за животните. Семената съдържат иридоиди, които им дават горчив вкус.

От малката клопачка са изолирани иридоиди, включително каталпол и изокалпол, ангузид, аукубазид; флавоноиди, включително диосмин, апигенин, космос, цинарозид, както и каротоноиди като бета-каротин, лутеин и техните производни, захароза, пектинови вещества, манитол и дулцит, стероиди и киселини - хлорогенова киселина, аскорбинова киселина, бензоена киселина и фенолкарбонова киселина, етерично масло и танини.

Лечебни свойства и приложение на малка клопачка

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons

Билкари определят билката като "добра за кашлица или замъглено зрение". Бактерицидните и антивирусните свойства на растението са свързани с присъстващите в него иридоиди, които се характеризират с висока биологична активност. Бензоената киселина има противогъбично и антимикробно действие. Токсичността на растението е свързана със съдържащите се в него алкалоиди.

В народната медицина малка клопачка се използва за лечение на бронхит, настинка и грип. С отвара от растението се изплаква гърлото при ангина. Билковите лекарства от малка клопачка са ефективни при главоболие, аритмия и атеросклероза. Отвари и инфузии се използват като диуретик, като ефективен препарат за лечение на фурункулоза и заболявания, предавани по полов път. Външно растението се използва за изплакване на гнойни рани и за лечение на кожни заболявания, включително гъбични такива и вирусна скрофулоза. Растението има и инсектицидни свойства и екстрактите му могат да се използват срещу въшки и гниди - за изплакване.

От листата на билката се получава ярко жълта боя.

Внимание!

В билката са открити токсични съединения, така че за употребата й е необходима консултация със специалист и стриктно спазване на определени дозировки.

Децата не трябва да се лекуват с това растение; да не се използва по време на бременност и кърмене; от хора с дихателна и сърдечна недостатъчност, артериална хипотония, хронични бъбречни заболявания (нефрит, гломерулонефрит); също така и след тежко изтощение.

Заглавно изображение: AnemoneProjectors, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons