Казашки влакнест бодил

Казашки влакнест бодил (Xanthium strumarium) представлява едногодишно растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae). На телугу това растение се нарича Marula Matangi. Xanthium strumarium е често срещано и добре познато традиционно китайско билково лекарство, обикновено наричано Cang-Er-Zi, и се използва от хиляди години в Китай.

От 1963 г. насам плодовете на Xanthium strumarium са включени във Фармакопеята на Китайската народна република (CH.P) и понастоящем над 60 фармакологични формули, съдържащи плодовете на X. strumarium, се прилагат за лечение на различни заболявания, включително ринит, синузит, главоболие, стомашна язва, уртикария, ревматизъм, бактериални и гъбични инфекции и артрит. Досега много изследвания са посветени на фармакологичните и фитохимичните изследвания на билката като от нея са изолирани и идентифицирани повече от 170 химични съединения, включително сескитерпенови лактони, феноли, гликозиди, алкалоиди, мастни киселини и други. Освен това, все повече доказателства сочат, че X. strumarium притежава широк спектър от фармакологични действия, включително аналгетично и противовъзпалително, антиоксидантно, хипогликемично, противораково, антибактериално и противогъбично, антитрипанозомно, противокашлично действие и ефекти върху нервната и храносмилателната система, както и други.

Устройство на казашки влакнест бодил

Xanthium strumarium расте до 0,8 м височина и 0,4 м ширина. Видът е еднодомен (отделните цветове са мъжки или женски, но и двата пола могат да се намерят на едно и също растение) и се опрашва от насекоми. Цветовете са разположени в отделни еднополови глави: тичинковидни (мъжки) глави, разположени над плодниковите (женски) глави в съцветието. Плодовите глави се състоят от два плодникови цвята, заобиколени от бодлива обвивка. При плододаване тези два цвята узряват в две кафяви до черни семки напълно обгърнати от обвивка, която се превръща в пръчка. Цъфти от юли до октомври, а семената узряват от август до октомври.

Разпространение на казашки влакнест бодил

Някои източници твърдят, че билката произхожда от Южна Европа и Азия, но е широко натурализирана на други места по света. Други, като например „Флора на Китай“ и „Флора на Северна Америка“, посочват, че произхожда от Северна и Южна Америка, а е ранно въведена в Евразия. Не може да расте на сянка, но иначе се развива на суха и на влажна почва.

Използваема част на казашки влакнест бодил

Употребяват се семената, корените, плодовете и листата на билката. Плодовете се берат, когато узреят, и се сушат за по-късна употреба.

Химичен състав на казашки влакнест бодил

Семената съдържат около 36,7% протеин, 38,6% мазнини, 5,2% пепел; също гликозид и вероятно са отровни. Досега от X. strumarium са изолирани и идентифицирани повече от 170 вещества, включително сескитерпеноиди, фенилпропеноиди, лигнаноиди, кумарини, стероиди, гликозиди, флавоноиди, тиазиди, антрахинони, нафтохинони и други съединения. Семената съдържат етерично масло.

Лечебни свойства и приложение на казашки влакнест бодил

Растението притежава лечебни свойства и се използва в традиционната медицина в Южна Азия и Китай. Съвременните изследвания показват, че екстрактите и веществата от казашки влакнест бодил притежават широкоспектърни фармакологични ефекти, включително антиалергични при ринит, противотуморен ефект, противовъзпалителен и аналгетичен, инсектициден и антипаразитен, антиоксидантен, антибактериален и противогъбичен, антидиабетен, антилипидемичен и антивирусен ефект.

Като традиционно билково лекарство се прилага широко за лечение на много заболявания, като ринит, назален синузит, главоболие, стомашна язва, уртикария, ревматизъм, бактериални, гъбични инфекции и артрит.

Свойства на казашки влакнест бодил

• болкоуспокояващо;
• антибактериално;
• противогъбично;
• антиревматично;
• антиспазмолитично;
• противокашлично;
• цитотоксично;
• потогонно;
• диуретично;
• омекотяващо;
• антипиретично;
• хипогликемично;
• лаксативно;
• успокояващо стомаха.

Листата и коренът на билката са болкоуспокояващо, антиревматично, потогонно, диуретично, омекотяващо, слабително и успокоително средство. Считат се за полезни при лечение на малария. Запарка от растението се използва за лечение на ревматизъм, болни бъбреци и туберкулоза. Използва се и като линимент за подмишниците за намаляване на изпотяване.

Плодовете съдържат редица медицински активни съединения, включително гликозиди и фитостероли. Те са болкоуспокояващи, антибактериални, противогъбични, антималарийни, антиревматични, спазмолитични, антитусивни, цитотоксични, хипогликемични и стомашни стимуланти. Използват се вътрешно за лечение на алергичен ринит, синузит, хрема, ревматизъм, ревматоиден артрит, запек, диария, лумбаго, проказа. Използват се и външно за лечение на пруритус.

Коренът е горчив тоник и антипиретик. В миналото се е използвал за лечение на скрофулозни тумори. Отвара от корена се е използвала за лечение на висока температура и за подпомагане на изхвърлянето на следродилното кървене. Отвара от семената се е използвала за лечение на проблеми с пикочния мехур. Лапа от смляно семе се прилага като мехлем върху отворени рани.

Други употреби на казашки влакнест бодил

Изсушените листа са източник на танин. От тях се получава жълто багрило. Прахът от семената на билката се използва като синя боя. Изсушеното растение отблъсква хоботници от съхранено пшенично зърно.

Внимание!

Известно е, че животни са се отравяли след консумация на казашки влакнест бодил. Пациент, приемащ традиционно китайско лекарство, съдържащо билката, е развил мускулни спазми. През 2007 г. тя е причинила най-малко 19 смъртни случая и 76 заболявания в област Силхет, Бангладеш. Хората са яли големи количества от нея, защото са гладували по време на мусонно наводнение и не са имали друга храна. Симптомите са включвали повръщане и променено психическо състояние, последвани от загуба на съзнание.

Заглавно изображение: Christian Berg, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons