Казашки влакнест бодил

Казашки влакнест бодил (Xanthium strumarium) представлява едногодишно растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae). На телугу това растение се нарича Marula Matangi. Xanthium strumarium е често срещано и добре познато традиционно китайско билково лекарство, обикновено наричано Cang-Er-Zi, и се използва от хиляди години в Китай.

От 1963 г. насам плодовете на Xanthium strumarium са включени във Фармакопеята на Китайската народна република (CH.P) и понастоящем над 60 фармакологични формули, съдържащи плодовете на X. strumarium, се прилагат за лечение на различни заболявания, включително ринит, синузит, главоболие, стомашна язва, уртикария, ревматизъм, бактериални и гъбични инфекции и артрит. Досега много изследвания са посветени на фармакологичните и фитохимичните изследвания на билката като от нея са изолирани и идентифицирани повече от 170 химични съединения, включително сескитерпенови лактони, феноли, гликозиди, алкалоиди, мастни киселини и други. Освен това, все повече доказателства сочат, че X. strumarium притежава широк спектър от фармакологични действия, включително аналгетично и противовъзпалително, антиоксидантно, хипогликемично, противораково, антибактериално и противогъбично, антитрипанозомно, противокашлично действие и ефекти върху нервната и храносмилателната системи, както и други.

Устройство на казашки влакнест бодил

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Xanthium strumarium расте до 0,8 м височина и 0,4 м ширина. Стъблата му са изправени, разклонени, често напръскани с лилаво и имат къси бели власинки, разпръснати по повърхността. Листата са зелени, стъблени, предимно редуващи се с дръжка, която е 5-20 см дълга и 4-16 см широка; формата им е ланцетна, линейна, яйцевидна, кръгло-делтовидна или почти кръгла; двете повърхности са кичурови или стригозни, обикновено с жлезисто-точковидни, ръбът е целокраен или назъбен. Видът е еднодомен и се опрашва от насекоми. Цветовете са разположени в отделни еднополови глави: тичинковидни (мъжки) глави, разположени над плодниковите (женски) глави в съцветието. Плодовите глави се състоят от два плодникови цвята, заобиколени от бодлива обвивка. При плододаване тези два цвята узряват в две кафяви до черни семки напълно обгърнати от обвивка, която се превръща в пръчка. Цъфти от юли до октомври, а семената узряват от август до октомври месец.

Разпространение на казашки влакнест бодил

Това растение е широко разпространено по целия свят, включително Русия, Иран, Индия, Северна Корея и Япония. Води произходът си от Китай и отново е широко разпространено там. Често расте в равнини, хълмове, планини и крайпътни зони в дивата природа. Среща се като плевел.

Някои източници твърдят, че билката произхожда от Южна Европа и Азия, но е широко натурализирана на други места по света. Други, като например „Флора на Китай“ и „Флора на Северна Америка“, посочват, че произхожда от Северна и Южна Америка, а е ранно въведена в Евразия.

Расте по речни брегове, езерни брегове, обработваема земя и пасища, пусти земи, крайпътни зони и в сухи оризища, край селищни земеделски площи на надморска височина до 2000 метра. Предпочита влажни или сезонно влажни, често алкални почви. Не може да расте на сянка.

Използваема част на казашки влакнест бодил

Употребяват се семената, корените, плодовете и листата на билката. По-специално, плодовете са преобладаващата лечебна част на X. strumarium и са едно от най-често използваните билкови лекарства за лечение на ринит и главоболие в продължение на хиляди години. Преди клинична употреба, плодовете на X. strumarium често се обработват чрез печене до жълтеникав цвят, което има за цел да намали токсичността и да повиши ефикасността им. Плодовете се берат, когато узреят, и се сушат за по-късна употреба.

Химичен състав на казашки влакнест бодил

Изображение: Vinayaraj, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Семената на казашкия влакнест бодил съдържат около 36,7% протеин, 38,6% мазнини, 5,2% пепел; също гликозид и вероятно са отровни. Досега от X. strumarium са изолирани и идентифицирани повече от 170 вещества, включително сескитерпеноиди, тритерпеноиди, фенилпропеноиди, лигнаноиди, кумарини, стероиди, гликозиди, флавоноиди, тиазиди, антрахинони, нафтохинони и други съединения. Сред тях сескитерпените и фенилпропаноидите са най-разпространените и основни биоактивни съставки в казашкия влакнест бодил и се считат за характерни за него. Семената съдържат етерично масло.

Освен тези основни видове фитохимични съединения, споменати по-горе, от X. strumarium са изолирани и някои други вещества, включително 5-метилурацил, урацил, сибирикумтионол, индол-3-карбалдехид, N-(1’-d-деоксиксилитолил)-6,7-диметил-1,4-дихидро-2,3-хиноксалиндион, нонадеканова киселина, хексадеканова киселина.

Фитохимичното изследване на надземните части на Xanthium strumarium показва наличие на сескитерпенови лактони, ксантанол, томентозин и 8-епиксантатин. По-нататъшно изследване на надземните части установява наличие на азот 7,5% и протеин 46,87%, а аминокиселините са оценени в диапазона от 2-14 мг/100 г, докато витамин B е 1,4%. От надземните части са изолирани пентацикличен тритерпен, 3β-ацетоксилуп-20(29)-ен, стигмастерол и мастна киселина, палмитинова киселина. Кемерол и кверцетин флавоноиди са изолирани от етанолов екстракт от цвят на билката. Сефадекс хроматография на n-бутанолната фракция на плода установява наличие на хлорогенова киселина, ферулова киселина, мононетин, ксантиазон и тиазиндион. Фитостероли са изолирани от екстракт от плодове. Освен това, ксантанолиди и ксантатин са изолирани от листа. Листата са богати на аскорбинова киселина. Етилацетатният екстракт от стъблото и етерният екстракт от листата съдържат фитостероли, ксантинин, тритерпени, струмастерол и олеинова киселина, докато 3,4-дихидроксиканелена киселина и B-ситостерол-D-глюкозид са докладвани от алкохолен екстракт от листа. Хексановата фракция на семената е оценила неутрални липиди, мастни киселини, естери на мастни киселини, стероли и тритерпени. Надземните части съдържат три сескитерпеноида от ксантанолиден и ксантанов тип, 11α,13-дихидроксантатин, 4β,5β-епоксиксантатин-1α,4α-ендопероксид, 1β,4β,4α,5α–диепоксиксан-11(13)-ен-12-оева киселина, димерен ксантанолид, сескитерпенови лактони, 8-епиксантатин, 2-епиксантамин и 8-епи-ксантатин-5β-епоксид

Плодовете са богати на витамин C. Тиазиндионите, изолирани от плодовете, са 7-хидроксиметил-8,8-диметил-4,8-дихидробензол тиазин-3,5-дион-11-O-β-d-глюкопиранозид, 2-хидрокси-7-хидроксиметил-8,8-диметил-4,8-дихидробензол тиазин-3,5-дион-11-O-β-d-глюкопиранозид, 7-хидроксиметил-8,8-диметил-4,8-дихидробензо тиазин-3,5-дион, 7-хидроксиметил-8,8-диметил-4,8-дихидробензол тиазин-3,5-дион-(2-O-кафеоил)-β-d-глюкопиранозид, ферулова киселина, формононетин и ононин.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Етеричното масло от плодовете на X. strumarium съдържа главно сескитерпени (изоваленол и химахалол), следвани от въглеводороди, моно- и дитерпени. За първи път са идентифицирани 16 съединения в него: пет сескитерпена, един стерол, четири алкана, един естер и един ацетал. Три сескитерпена и един естер са открити като нови за плодовете. Освен това в пробата са идентифицирани три съединения, но вече известни в листното масло. Тези открития биха могли да послужат като основа за търговско използване на това инвазивно растение като евтин източник на фармацевтично важни съединения.

Съединенията ксантатин и канелена киселина биха могли да допринесат за антимикробното свойство на X. strumarium.

Билката съдържа още алкалоиди, ксантинин, стереоизомер, ксантамин, ксантати(деацетилксантинин), сулфатиран гликозид, ксантаострумарин, атрактилозид, карбоксиатрактилозид, фитостероли, ксантанол, изоксантанол, ксантинозин, 4-оксо-бедфордова киселина, хидрохинон; ксантанолиди; кафеоилхинови киселини; α и γ-токоферол; тиазиндион, 4-оксо-1(5),2,11,(13)-ксантатриен-12,8-олид, линолова киселина. Изолираните феноли са кафеена киселина, калиев 3-O-кафеоилхинат, 1-O-кафеоил, хинова киселина, хлорогенова киселина, 4-O-кафеоилхинова киселина, 1,4-ди-O-кафеоилхинова киселина, 1,5-ди-O-кафеоилхинова киселина, 3,5-ди-O-кафеоилхинова киселина, 4,5-ди-O-кафеоилхинова киселина, 1,3,5-три-O-кафеоилхинова киселина, 3,4,5-три-O-кафеоилхинова киселина и цинарин.

Основното токсично съединение, изолирано от растението, е идентифицирано като карбоксиатрактилозид, кауренов гликозид, преди наричан ксантострумариум. Потенциално токсичните съставки включват няколко сескитерпенови лактона (напр. гвайанолиди, гермакранолиди и елеманолиди).

Токсичните съставки на семената са хидрохинон, холин и трето, по-токсично, неидентифицирано съединение. Освен това, семената също така съдържат значително количество йод.

Прахообразната обвивка на плода може да се използва за производство на активен въглен. Обвивките съдържат 15,9% пентозани и могат да се използват като суровина за синтеза на фурфурал. Младите плодове съдържат глюкоза, фруктоза, захароза, органични киселини, фосфатиди, калиев нитрат, β-ситостерол, γ-ситостерол, β-d-глюкозид на β-ситостерола, наречен струмарозид. Общото съдържание на свободни аминокиселини е 1,65%. То включва амино-n-маслена киселина, аргинин, аспарагинова киселина, цистин, глутаминова киселина, метионин, пролин, триптофан в микромоли на милиграм сухо тегло.

Маслото от стъблото се характеризира с големи количества монотерпени (49,4%) и сескитерпени (29,1%); Листното масло се характеризира и с по-високи количества монотерпени (55,8%) отколкото сескитерпени (26,4%). Маслото е светложълто, без мирис и има същия вкус като другите растителни масла. Маслото съдържа d-лимонен (35,0%), d-карвеол (25,0%), α-йонон (10,5%), терпинолен (7,0%), β-кариофилен (6,0%) и p-цимен (5,0%). Етеричното масло, получено чрез хидродестилация на стъблата и листата, е анализирано чрез газова хроматография (GC) и GC/масспектрометрия (MS). Идентифицирани са двадесет и две съединения, представляващи 86,4% от стъблото, сред които борнилацетат (19,5%), лимонен (15,0%) и β-селинен (10,1%) са основните. Листното масло на растението се характеризира с по-високо количество лимонен (24,7%) и борнеол (10,6%) сред 28-те компонента, съставляващи 85,2% от общото открито масло.

Лечебни свойства и приложение на казашки влакнест бодил

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Растението притежава лечебни свойства и се използва в традиционната медицина в Южна Азия и Китай. Съвременните изследвания показват, че екстрактите и веществата от казашки влакнест бодил притежават широкоспектърни фармакологични ефекти, включително антиалергични при ринит, противотуморен ефект, противовъзпалителен и аналгетичен, инсектициден и антипаразитен, антиоксидантен, антибактериален и противогъбичен, антидиабетен, антилипидемичен и антивирусен ефект.

Аюрведичната медицина твърди, че билката има охлаждащи, слабителни, антихелминтни, тонизиращи, храносмилателни и антипиретични свойства, подобрява паметта, апетита, гласа и кожата. Според този тип медицина левкодерма, жлъчно разстройство, отравяне от ухапвания от насекоми, епилепсия, прекомерно слюноотделяне и треска се лекуват с нея.

Съвременните приложения на казашкия влакнест бодил са главно за алергични разстройства, по-специално алергичен ринит, атопичен дерматит (уртикария), хроничен параназален синузит и хронична екзема.

Свойства на казашки влакнест бодил

• болкоуспокояващо; седативно;
• антибактериално, включително срещу Staphylococcus aureus;
• противогъбично;
• антиревматично;
• антиспазмолитично;
• противокашлично;
• цитотоксично;
• потогонно;
• диуретично;
• омекотяващо;
• антипиретично;
• хипогликемично, антидиабетно;
• лаксативно;
• антиоксидантно;
• противотуморно;
• противовъзпалително;
• имуномодулаторно;
• инсектицидно; хербицидно; репелентно;
• слаба ларвицидна активност;
• антималарийно;
• антилипидемично;
• антивирусно;
• успокояващо стомаха; стимулиращо храносмилането.
• противокашлично; вазорелаксантно.

Растителният екстракт проявява антимикробна активност срещу Proteus vulgaris, Staphylococcus aureus, Bacillus subtilis, Candida albicans и Candida pseudotropicalis.

Листата и коренът на билката са болкоуспокояващо, антиревматично, потогонно, диуретично, омекотяващо, слабително и успокоително средство. Считат се за полезни при лечение на малария. Запарка от растението се използва за лечение на ревматизъм, болни бъбреци и туберкулоза. Използва се и като линимент за подмишниците за намаляване на изпотяване.

Плодовете съдържат редица медицински активни съединения, включително гликозиди и фитостероли. Те са болкоуспокояващи, антибактериални, противогъбични, антималарийни, антиревматични, спазмолитични, антитусивни, противокашлични, цитотоксични, хипогликемични и стомашни стимуланти. Използват се вътрешно за лечение на алергичен ринит, синузит, хрема, ревматизъм, ревматоиден артрит, запек, диария, лумбаго, проказа и пруритус. Използват се и външно за лечение на сърбеж и едра шарка. Пепелта от тях се прилага върху рани по устните и лигавицата на устата. Пастата от плодове се използва срещу мигрена, а сокът от листата и плодовете се смята за полезен при едра шарка.

Изображение: Vinayaraj, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Коренът е горчив тоник и антипиретик. В миналото се е използвал за лечение на скрофулозни тумори, локално при язви, циреи и абсцеси. Отвара от корена се е използвала за лечение на висока температура, левкорея и следродилно кървене.

Отвара от семената се е използвала за лечение на проблеми с пикочния мехур. Лапа от смляно семе се прилага като мехлем върху отворени рани. От тях се извлича масло, което наподобява слънчогледовото и се използва за лечение на инфекции на пикочния мехур, херпес и еризипел.

Екстракти от цялото растение - листа, корени, плодове и семена, се прилагат в традиционната медицина за лечение на левкодерма, отровни ухапвания от насекоми, епилепсия, прекомерно слюноотделяне, дългогодишни случаи на малария, ревматизъм, туберкулоза, алергичен ринит, синузит, уртикария,главоболие, стомашна язва, ревматоиден артрит, запек, диария, проказа, лумбаго, пруритус, бактериални и гъбични инфекции.

Плодовете на X. strumarium са се превърнали във важно традиционно китайско лекарство, често използвано за лечение на назални заболявания (включително остър и хроничен ринит, алергичен ринит (АР), назосинузит и запушване на носа), сърбящи заболявания и болезнени заболявания. За да се отговори по-добре на клиничните нужди, са разработени различни форми като хапчета, таблетки, гранули, перорална течност, прахове и други. Освен това, в Индия X. strumarium, известен като Chotagokhru или Chotadhatura, обикновено се използва за лечение на левкодерма, отровни ухапвания от насекоми, епилепсия и жлъчно разстройство. В допълнение, няколко северноамерикански индиански племена прилагат това растение за облекчаване на запек, диария и повръщане. Освен това, X. strumarium се използва и като народно билково лекарство в Бангладеш за лечение на пикочни заболявания, ушни инфекции, диабет и стомашни разстройства.

След анализ учени установяват, че екстрактите от плодове на казашки влакнест бодил увеличават както производството, така и разграждането на колаген и ускоряват заздравяването на рани. При по-ниски дози те осигуряват защитен ефект срещу UVB лъчение, но при най-високата тествана доза нарушават клетъчния отговор към UVB.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Растението се счита за полезно при лечение на малария. Запарка от растението се използва за лечение на ревматизъм, болни бъбреци и туберкулоза. Използва се и като линимент за подмишниците за намаляване на изпотяването.

Други употреби на казашки влакнест бодил

Изсушените листа са източник на танин. От тях се получава жълто багрило. Прахът от семената на билката се използва като синя боя. Изсушеното растение отблъсква хоботници от съхранено пшенично зърно.

Освен клиничното приложение, е доказан и потенциалният му капацитет като суровина за биодизел. X. strumarium има много силна адаптивност към околната среда и следователно разполага с множество диви ресурси. Семената имат високо съдържание на масло (42,34%), което дава потенциален годишен добив от 100 000 тона само в Китай. Освен това, изследвания в Пакистан също така откриват перспективите за използване на негодни за консумация масла от семена като биодизел за решаване на сериозната енергийна криза.

Внимание!

В западната литература не е описана като лечебна билка, но е добре позната токсична билка (оценена като силно токсична) за тревопасни животни (напр. говеда, свине, коне, домашни птици).

Растението предизвиква алергичен контактен дерматит при чувствителни хора.

Пациентите, приемащи над 100 г от плода, могат да се оплачат от главоболие и стомашно-чревни нарушения в рамките на 12 часа. Други токсични симптоми при хората включват замаяност, сънливост, кома и генерализиран тоничен припадък, поява на жълтеница, хепатомегалия, нарушение на чернодробната функция, протеинурия и хематурия.

Известно е, че животни са се отравяли след консумация на казашки влакнест бодил. Пациент, приемащ традиционно китайско лекарство, съдържащо билката, е развил мускулни спазми. През 2007 г. тя е причинила най-малко 19 смъртни случая и 76 заболявания в област Силхет, Бангладеш. Хората са яли големи количества от нея, защото са гладували по време на мусонно наводнение и не са имали друга храна. Симптомите са включвали повръщане и променено психическо състояние, последвани от загуба на съзнание.

Изображение: NY State IPM Program at Cornell University from New York, USA, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Доклад за случай при 25-годишна жена, приета в болница с психично разстройство и реагираща само на болкови стимули, разкрива прием на билков чай 7 дни преди това. Клиничните доклади показват удължено кръвосъсирване, хипогликемия, повишени чернодробни и бъбречни ензими и нарушена чернодробна функция. По съвет на билкар, пациентката е пила билков чай, съдържащ Xanthium strumarium, за лечение на проблем с безплодието. След лечението пациентката се възстановява след 7 дни, а чернодробните ензими се нормализират в рамките на 3 месеца.

През 1990 г. е съобщено, че X. strumarium има средни до силни алергенни ефекти и е отровен за бозайници, а атрактилозидът и карбоксиатрактилозидът се считат за основните му токсични съединения. X. strumarium е благоразумно класиран в среден клас с по-ниска токсичност. Билката притежава чернодробна, нервна и репродуктивна токсичност.

Алергенните компоненти, представени в екстракт от цветен прашец на казашки влакнест бодил, причиняват контактен дерматит.

Високите дози екстракт от плод на билката могат да бъдат вредни.

Заглавно изображение: Christian Berg, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons