Зелена мухоморка, Пакостница

ОТРОВНА ГЪБА

Описание:
Гъбата има шапка/гугла, с диаметър от 6 до 15 см, която в младо състояние има звънчевидна форма (форма на яйце), обвита в бяла ципа, а развита - разтворена, широко дъговидна до плоска, дори леко вдлъбната. Шапката има кожица със  зеленикаво кафяв, масленозелен до лимонен цвят, с гладка повърхност и едри бели късчета, остатъци от общото покривало. Във влажно време кожицата е лепкава, а в сухо - лъскава. При младата гъба ръбът е подвит и сраснал с ципа за пънчето, а  при по-развити представители е изправен с леки разкъсвания в краищата.

Гъбата има плодно месо, което е бяло до жълто-зеленикаво на цвят под кожицата. То има приятен вкус, с много добра плътност, без миризма (при застарели гъби - мирис на картофи), като кожицата лесно се отделя.

Гъба има ламели/пластини, които са свободни, заоблени към пънчето, с голяма  дължина и ширина, бели до жълтеникави на цвят, гъсти и плътни. Те са тънки, като се разполагат леко разделени от пънчето, но близо едни до други. Има бели на цвят спори и споров прашец.

Пънчето на гъбата е цилиндрично, достига до 2 см. дебелина и до 12 см. височина, бяло, жълто-зелено до сиво. В началото е плътно, като впоследствие става с  влакнеста сърцевина до кухо. В долната част се разширява като луковица и е  обхваната от неправилно разкъсано калъфче, остатък от общото покривало. Пънчето разполага и с бяло пръстенче в горната си част, което виси свободно под шапката,  но се отделя лесно от него, като това е остатък от ципата.

Разпространение:
Възникнала е в Европа, но се е разпространила на всички останали континенти без  Антарктида. Среща се в почти всички видове гори, най-често в широколистни. Обича  тъмните и влажни места. Появява се в края на пролетта, през лятото до средата на  есента.

Предназначение:
Гъбата е СИЛНО ОТРОВНА! Смятана е за най-отровната гъбата в природата. Характерно  при отравянията с нея е, че първите симптоми настъпват след около 24 часа след консумация на гъбата, когато е твърде късно за помощ.

Съдържание:
Два вида токсини: аматоксини (аманитохемолизин, аманитин и др.) и фалотоксини (фалоин, фалоидин, фализин и фалицидин). Основният причинител на смърт е токсинът алфа-аманитин. Най-засегнати са черният дроб и бъбреците и често единственият начин да се избегне смъртта е трансплантация на черен дроб. В повечето случаи необратимата вреда настъпва преди появата на симптоми.