Жълто обичниче

Жълто обичниче (Thalictrum flavum) представлява храстовидно, многогодишно растение, вид обичниче, което съответно принадлежи към семейство Лютикови (Ranunculaceae). Имена на латиница, с които е известно са common meadow-rue и yellow meadow-rue. Различните таликтруми толкова много си приличат, че са били сложна система за отдиференциране дори от бащата на модерната ботаника Карл Линей.

Подвидът на растението - Thalictrum flavum "Glauca" (Thalictrum speciosissimum) е спечелил наградата за градински заслуги на Royal Horticultural Society. Този вид таликтрум израства на височина до 1,5 метра и е разпространен от Европа до Азия.

Thalictrum flavum "Illuminator" е друг подвид на жълтото обичниче. "Илюминаторът" е сорт, който развива златисто-жълти листа през пролетта, които през лятото придобиват синьо-сиво зелен цвят.

Устройство на жълто обичниче

Изображение: NobbiP, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Израства на височина до 100 см, с ширина на цветната туфа до 45 см. Развива грудковидна коренова система. Има красива тъмнозелена листна и стъблеста маса. Листата се делят на приосновни и стъблести, като вторите са по-рехаво разположени и по-малки. Всички са разделени на дялове и са с различна големина.

В контраст със зеленината са пухкавите топки жълти цветове. Те са ароматни, а цъфтежът им е през цялото лято. Цветовете се състоят от малки чашелистчета и множество тичинки, едни от които са с по-дълги дръжки, а други с по-къси. Растението образува сухи, дълги около 3-4,5 мм плодчета.

Жълтото обичниче се опрашва с помощта на вятъра, като цветните му глави привличат и много насекоми, включително пчели, които също допринасят за процеса. Впечатляващи са не венчелистчета на цвета, а многобройните му тичинки.

Разпространение на жълто обичниче

Изображение: Lucarelli, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Родина на растението са Русия, по точно Сибир и планината Кавказ. Обича слънце, влажна и богата на хранителни запаси почва. Вирее и на сенчести места.

Този вид обичниче е една от най-високите финландски билки и има относително широкообхватно местообитание там. Среща се почти навсякъде във Финландия, с изключение на най-северната й част Лапландия.

Използваема част на жълто обичниче

С декоративна цел се използва цялото растение.

Химичен състав на жълто обичниче

До момента химичният състав на растението не е бил предмет на изследване, при което не е установена и медицинската му употреба.

Това, което е известно е, че всички представители на род Таликтрум съдържат високи нива на берберин в корените, коренищата и в по-старите стъбла, което е основна причина за интензивния жълт цвят на тези растителни органи. В коренищата на таликтрумите е открит алкалоидът протоберберин, който в по-голямо количество е концентриран в сърцевината им, а в по-малко в кората на кореновата система.

Приложение на жълто обичниче

Изображение: cultivar413 from Fallbrook, California, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Според Rafinesque (1830), корените на някои от познатите видове Thalictrum са били използвани в Канада за лечение на ухапвания от змии, а листата им като съставка на смърчова бира.

Има известия, че жълтото обичниче е било използвано като лечебно в древни времена, а от коренът му е получавано жълто багрило. Днес медицински негови употреби не са известни, освен декоративната му стойност и това, че е медоносно растение.

Таликтрум флавум е атрактивно растение заради своята зеленина и контрастни на нея жълти цветове. Прекрасно расте в многогодишните цветни градини, градините на къщи, по ливади, открити гористи местности и натурализирани райони. Жълтото обичниче е подходящо за оформяне на живи плетове и цветни бордюри.

Заглавно изображение: Ludwik Polak, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons